Право

Дори прокуратурата е съгласна, че арестът на Пламен Узунов е бил незаконен

Съдът потвърди окончателно отмяната на задържането, сега президентският съветник може да съди държавата за вреди

Мирела Веселинова

Пламен Узунов © Велко Ангелов

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Арестът на президентския секретар Пламен Узунов на 9 юли м.г. е бил незаконен. Това окончателно постанови Пловдивският административен съд, като потвърди решението на първата инстанция - Районен съд - Пловдив. Необичайното в случая е, че в съдебното заседание дори прокурорът по делото е поддържал тезата, че жалбата на пловдивската полиция срещу първоинстанционното решение, с което се обявява арестът за незаконен, е неоснователна и трябва да се отхвърли. Това става ясно от съдебното решение, чийто текст можете да видите в прикачения файл.

Прикачен файл

Решение Административен съд - Пловдив

Сега пред Узунов стои възможността да съди държавата за обезщетение за вреди от незаконен арест.

Пламен Узунов е третият задържан след прокурорския рейд в президентството миналото лято, станал повод за масовите протести срещу правителството и главния прокурор. Тогава освен него бяха арестувани президентският съветник Илия Милушев и бизнесменът Пламен Бобоков. Арестите на Милушев и Бобоков също бяха обявени от съда за незаконни и отменени, но само на първа инстанция.

Мотивите

Заповедта за задържането на Узунов е издадена без каквито и да е мотиви, от които да стане ясно кое налага ареста му и при какви фактически обстоятелства е станало това, се казва в решението на съда.

В разпоредбата на чл.72 ал.1 от Закона за МВР се казва, че полицията може да задържа дадено лице в строго определени хипотези - ако има данни, че е извършило престъпление, ако съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си, ако демонстрира тежки психични отклонения, нарушава обществения ред, излага живота си или живота на други лица на явна опасност, при невъзможност да се установи самоличността му и др. Мотивите са важен елемент от една заповед за задържане, защото прави възможен контрола върху нейната законосъобразност. В случая мотиви няма - не са посочени фактическите обстоятелства, обосноваващи задържането, а "от събраните по делото доказателства е видно, че полицейският орган не е разполагал с категорични данни за предполагаемо участие на жалбоподателя в конкретно престъпление", се казва в решението на съда.

При задържането на тримата на 9 юли м.г. прокуратурата публично обвини Узунов и Бобоков, че се сговаряли да упражняват търговия с влияние. Президентския съветник по сигурността Илия Милушев, задържан същия ден, пък бе уличен в съвсем различно деяние - подбудителство за извършване на длъжностно престъпление с цел причиняване вреда на председателя на Държавната агенция "Разузнаване" и разгласяване на държавна тайна заради открит в телефона му секретен документ. Задържането им в един ден, което практически няма логика, очевидно е индикация за предварителен замисъл.

Арестът на Узунов е едно беззаконие, допуснато в рамките на съгласувани действия на полицията и прокуратурата, коментира за "Капитал" адвокат Емилия Недева, защитник на президентския секретар.

Адвокат Емилия Недева: Или законът не се познава достатъчно, или се нарушава целенасочено

"Решенията на двете съдебни инстанции очертават беззаконието, допуснато при задържането на Пламен Узунов. Според полицая, издал заповедта за задържане, на него му е било наредено от началника на Трето РУП да задържи Узунов. Полицаят твърдеше, че е действал по заповед на началника си, а не е направил никаква лична преценка дали има основания за задържане на Узунов по ЗМВР. Това е противозаконно и съдът го подчертава. От друга страна, юрисконсултът на МВР твърди, че постановлението на прокурора от специализираната прокуратура, с което от МВР се иска оказване на съдействие, е документ, предоставящ възможност и за задържане от полицията. Ясно се налага усещането, че става дума за някакви съгласувани действия между прокуратура и полиция, но в нарушение на закона. Това показва или че законът не се познава достатъчно и се налага допълнително задълбочено обучение на полицейските служители, или че се нарушава целенасочено и с оглед личността на задържания", коментира адвокат Недева за "Капитал".