Съветът на Европа пак настоя за намаляване на влиянието на главния прокурор във ВСС

ВСС се състои от 25 членове, като 11 от тях са в Прокурорската колегия, изцяло доминирана от главния прокурор, който има силно влияние и върху Съдийската колегия. Правилата за избор на новия специален прокурор предвиждат, че той се избира с квалифицирано мнозинство от 15 гласа, което означава, че това не може да стане без прокурорската колегия. В този именно контекст се подчертава "важността на намаляването на всяко потенциално влияние на главния прокурор във ВСС и на обмислянето на подходящи мерки в тази посока преди избора на нов ВСС през 2022 г.".

Отново се поставя въпросът и за мандата на новия специален прокурор, като от българските власти се очаква мнение дали е необходимо въвеждането на по-кратък мандат, "за да могат необходимите промени да влязат в сила без ненужно забавяне". Първоначално законопроектът предвиждаше новият спецпрокурор по разследване на главния да е с мандат от 7 години, окончателно бе прието той да е 5 години. В писмото на директора на дирекция "Права на човека" към Съвета на Европа от 15 декември м.г. се предлага той да не надхвърля три години, а българските власти възразиха, че това означава, че мандатът на специалния прокурор ще изтича по време на мандата на главния, след което той ще трябва да се върне на предишната си позиция в йерархията на прокуратурата, т.е. под шапката на главния прокурор. Това всъщност е един от базисните проблеми в концепцията за избор на прокурор от системата, който да разследва главния и заместниците му. От Съвета на Европа предлагаха съдия ад хок, както и алтернативна възможност за кариерно развитие на разследващия главния прокурор след мандата му извън системата на прокуратурата.

В резолюцията се посочва, че друг важен пропуск е липсата на ясни правила за временното отстраняване на главния прокурор от длъжност съгласно Закона за съдебната система, когато срещу него има разследване. Акцентира се и на необходимостта да се предвидят подходящ брой независими разследващи, както и за въвеждането на правила, по които специалният прокурор да може да бъде заместван и от други магистрати не само при извършване на действия по спешност, като механизмът за определяне на заместващите да гарантира тяхната независимост. Алтернатива на този подход е да се изготви списък от прокурори, следователи и съдии, които да са компетентни да действат като ad hoc прокурори.

В крайна сметка Комитетът на министрите (КМ) продължава наблюдението върху България за изпълнението на решението по делото "Колеви", както и по групата дела "С.З." за системния проблем с неефективност на разследването у нас. Тези въпроси ще бъдат разгледани от КМ отново през декември. Българските власти са приканени да представят концепция за засилване на съдебния контрол и гаранциите за повдигане на обвинения, по-подробни правила за възобновяване на разследванията от главния прокурор, гаранции за допълнително ограничаване на връщанията на делата заради процесуални нарушения на досъдебната фаза, подобряване на практиките по отношение на съдържанието, разглеждането и изменението на обвинителния акт и др.

Първи реакции

"Становището не ме изненадва. Отразява вече отбелязвани от български експерти мнение, че законът не постига обявената цел за създаване на механизъм за действително независимо разследване на главния прокурор", коментира за "Капитал" бившата българска съдийка в Страсбург Здравка Калайджиева.

Една от същностните цели на закона е да извади от обсега на главния прокурор разследванията срещу него, без да се посяга на конституционния му мандат, което практически няма как да стане, коментира пред "Капитал" друг юрист.

Общото впечатление от последното становище на Комитета на министрите е за умора в органите на Съвета на Европа от продължаващия вече десет години диалог по темата, който става все по-безсмислен. Решението по делото "Колеви" е от 2009 г. и оттогава до момента Венецианската комисия и Комитетът на министрите са произвели десетки становища и резолюции за статута на главния прокурор, а заедно с това - и за структурата и функционирането на Висшия съдебен съвет, системният проблем с неефективното разследване у нас, независимостта на съдиите и т.н.

Този диалог се засили особено много през последните две години, а паралелно с това становищата на органите на Съвета на Европа станаха важен индикатор за оценката на България в контекста на оценката на върховенството на закона в страните от ЕС. Същевременно Съветът на Европа не е само експертна структура, той е преди всичко политическа организация, която говори с езика на дипломацията, и не се очаква да отправя едни и същи критики срещу една държава, без да среща ответна реакция. По всичко личи обаче, че диалогът ще продължи още дълго време не за детайлите на необходимото разрешение, а за концептуалния въпрос за безконтролната фигура на главния прокурор, който държи прокуратурата като инструмент за репресия и дирижира ВСС с неформални механизми.