🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Седмичен бюлетин за правни новини

Две решения на Конституционния съд фокусираха обществения интерес; ЕСПЧ: Доживотният затвор е допустим само ако е съчетан с реална възможност за преразглеждане на наказанието

Конституционният съд (КС) произведе двете основни новини, които фокусираха обществения интерес през тази седмица.
Конституционният съд (КС) произведе двете основни новини, които фокусираха обществения интерес през тази седмица.
Конституционният съд (КС) произведе двете основни новини, които фокусираха обществения интерес през тази седмица.    ©  Цветелина Белутова
Конституционният съд (КС) произведе двете основни новини, които фокусираха обществения интерес през тази седмица.    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Капитал Право Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Конституционният съд (КС) произведе двете основни новини, които фокусираха обществения интерес през тази седмица. Във вторник КС обяви, че конституцията разглежда пола само като биологична категория, а в четвъртък обяви за противоконтитуционно назначаването на Кирил Петков за служебен министър на икономиката (вижте по-долу).

Зам- председателката на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова остана единственият кандидат в процедурата за избор на нов председател на съда. Последното заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет, на което можеха да се правят номинации, беше в четвъртък, но нови кандидатури не бяха издигнати. Изслушването и гласуването за Захарова е насрочено за 14 януари догодина. Междувременно Българският институт за правни инициативи публикува анализ от национално представително социологическо изследване на тема "Какъв трябва да е следващия председател на ВКС", според което 61.6% от българите не знаят името на настоящия председател на ВКС Лозан Панов (при уговорката, че изследването е правено преди кандидатирането му за президент).

Европейската прокуратура съобщи, че е одобрила още четирима български кандидати за европейски делегирани прокурори - това са прокурорите Анна Алексова, Виктор Тарчев и Станислав Стойков, както и спецсъдията Елена Попова. За другите двама кандидати - Ивайло Илиев и Анита Джамалова, предстои допълнителна проверка, която трябва да установи дали имат необходимия специфичен опит. Така българските делегирани прокурори в прокуратурата на ЕС стават осем при определена квота от десет души. При първата процедура от десетимата кандидати екипът на Кьовеши одобри само четирима и отхвърли останалите шест.



Президентът Румен Радев издаде указ, с който назначи проф. Янаки Стоилов за конституционен съдия. Стоилов ще встъпи в новата си длъжност на 15 ноември, когато изтича мандатът на четирима от членовете на КС. Считано от петък за служебен министър на правосъдието е назначен досегашният зам.-министър Иван Демерджиев. Още по темата вижте тук

//ТОП 3

КС: По конституция полът е само биологичен, но държавата може да създава условия за полово самоопределение

Според конституция понятието "пол" трябва да се разбира само в биологичния му смисъл. Това обяви Конституционният съд, но същевременно изрично отбеляза в мотивите към решението си, че това не представлява забрана за отделните власти да уреждат правното положение на транссексуалните лица и смяната на пола. Работа на законодателната власт е да прецени дали да създаде законова уредба, която признава правото на полово самоопределяне, а на съда - да прецени как да се произнася в тези случаи. Освен това в решението изрично се подчертава практиката на Съда по правата на човека в Страсбург и на Съда на ЕС в Люксембург, които са произнесли немалко осъдителни решения за липса на национално законодателство за право на самоопределение. Решението е по доклад на съдия Красимир Влахов, подписано е с едно особено мнение - на Филип Димитров.

Кирил Петков никога не е бил министър, обяви КС, с което отвори възможност за оспорване на всичките му актове

Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционен указа на президента от 10 май т.г. за назначаване на служебното правителство, но само в частта му за назначаването на Кирил Петков за министър на икономиката (решението тук). По същество това означава, че Кирил Петков никога не е бил министър, а издадените еднолично от него актове могат успешно да бъдат атакувани в съда. Настоящата министърка на икономиката Даниела Везиева обяви в петък, че в министерството започва анализ кои актове на Петков биха били засегнати от евентуални бъдещи съдебни спорове, чиято допустимост ще се преценява според наличието на правен интерес. На особено мнение по допустимостта на делото пред КС е останал само съдия Георги Ангелов, който се позовава на практиката на самия КС, че предмет на конституционен контрол са само действащи правни актове, които пораждат правни последици към момента на постановяване на решението. Подробности вижте тук

СЕС: Европейската директива за конфискация на облаги от престъпления не се прилага за гражданската конфискация в България

Стандартите на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз не се прилагат за гражданската конфискация в България, в рамките на която конфискацията се постановява за незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяване на престъпления. Това се казва в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване на Софийския градски съд (СГС) дали предишният Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (от 2012 г.) съответства на директивата. Заради преюдициалното запитване само в СГС са спрени 33 дела за конфискация, сред които - срещу бизнесмена Васил Божков, евродепутата Елена Йончева, адвоката Лазар Карадалиев и оръжейния търговец Емилиян Гебрев, се посочва в публикация на lex.bg.

//ОЩЕ ОТ СЕДМИЦАТА В КАПИТАЛ & ДНЕВНИК

Когато персоналът е без зелен сертификат >> Мерките срещу COVID-19 задължават работодателите от доста широк кръг от бизнеси да допускат до работа само работници и служители, които са ваксинирани, преболедували или пък имат отрицателен PCR/антигенен тест с определен срок на валидност. Отказът на работника да се ваксинира не е дисциплинарно нарушение и не може да служи като основание за дисциплинарно уволнение.

Контролът на новите COVID мерки: очаквания за строгост и предизвестен неуспех >> След дадената кратка отсрочка за бизнеса да се нагоди към новите COVID правила от понеделник (25 октомври) контролните органи вече могат да наказват, ако не се спазва правилото за достъп до публични места само със сертификати. Възниква въпросът кой и как ще следи за спазването и какви са последствията за нарушителите.

Полша ще плаща по 1 млн. евро дневно на ЕС за неизпълнение на съдебно нареждане >> Съдебната заповед е с обратно действие от 14 юли до изпълнението на нареждането на Съда на ЕС да разпусне незабавно дисциплинарната колегия на Върховния съд и да върне отстранените от нея магистрати. (Определението на съда вижте тук)

//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ

"Осемте джуджета" е семейна драма. Валентина Маджарова от спецпрокуратурата пред "Свободна Европа". Аргументите "за" закриването на специализираните съдилища и прокуратури са изцяло политически, заявява шефката на Специализираната прокуратура. Основната причина за неуспехите на спецпрокуратурата по обществено значими дела се крие в твърде формализирания наказателен процес и излишно високия стандарт на доказване на престъпления, смята тя. >> "Свободна Европа"

Правителството иска да спре продажбата на българско гражданство. Проект за промени в Закона за българското гражданство (вижте тук) предвижда отмяна на възможността за придобиване на българско гражданство срещу инвестиции. Междувременно през юни т.г. е получено поредно писмо от ЕК, в което се изразява безпокойство от запазването на законовата възможност за придобиване на българско гражданство чрез т. нар. златни паспорти. >> "Медиапул"

Петър Сантиров осъди прокуратурата да му плати 300 000 лева за униженията, на които го е подложила. Решението на Софийския апелативен съд идва близо 7 години след крушението на шумното дело за подкуп, завършило с констатация на ВКС, че е налице "емблематичен пример за провокация към подкуп", инсценирана и проведена от тогавашния следовател Петьо Петров. Решението подлежи на ново обжалване пред ВКС >> ДеФакто

//СЪДЕБНИ

ВКС разтълкува каква е разликата между закриване на част от предприятието, реорганизация и съкращаване на щата

Закриване на част от предприятието по смисъла на чл.328, ал.1, т. 2, пр.1 от Кодекса на труда е налице, когато от структурата на предприятието е премахнато определено негово организационно обособено звено и е прекратена дейността на това звено. При вътрешната реорганизация се извършват структурни промени, при които някои звена се променят чрез сливане, вливане, отделяне, разделяне и др., но дейността им се запазва. Вътрешната реорганизация не е основание за прекратяване на трудовия договор, поради което няма основание да бъде извършен подбор, но може да доведе до намаляване на заетите и съответно - до съкращаване на щата. Съкращаване в щата има, когато се заличават всички щатни бройки за определена длъжност или се намалява част от тях. Работодателят може да упражни правото на подбор, когато в оставащите организационно обособени звена на предприятието в същото населено място има работници или служители на длъжности с еднакви или с несъществено отличаващи се трудови функции. (Тълкувателно решение №5 от 26 октомври т.г. по Тълкувателно дело №5/2019 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС.)

ЕСПЧ: Доживотният затвор е допустим само ако е съчетан с реална възможност за преразглеждане на наказанието

Присъдата доживотен затвор би могла да бъде съвместима с конвенцията за правата на човека само ако от самото начало е съществувала перспектива за освобождаване чрез преразглеждане на вида на наказанието. Това се казва в решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Bancsók and László Magyar (no. 2) v. Hungary по повод на унгарския закон, според който трябва да са изтърпяни 40 години от присъдата, за да е допустимо преразглеждането на въпроса за евентуално условно освобождаване. Сравнителните и международноправните материали показват ясна подкрепа за такъв специален механизъм, който гарантира преразглеждане на доживотния затвор не по-късно от 25 години след налагането на присъдата с допълнителни периодични прегледи след това, казва ЕСПЧ, като се позовава на досегашната си практика, включително и решението по делото "Харакчиев и Толумов срещу България".