Гешев и Цацаров cи пoдxвъpлят eдни 3 милиapдa лeвa и всеки дъpпa "зacлyгитe"

• Доклад за дейността за 2021 г. на КПКОНПИ, внесен в Народното събрание и Министерския съвет на 25 февруари 2022 г., и
• Лично писмо на Сотир Цацаров до председателя на ЕК и други еврочиновници, съответно до част от чуждите дипломати у нас.

По същество тези два документа са ювелирни образци на "потьомкинска" бюрокрация - те създават убедителна привидност за добре свършена работа и постигнати резултати. А всъщност са напълно безполезни за онези, които очакват да намерят в тях нещо за антикорупционната действителност в страната или за действителното състояние на гражданската конфискация и резултатите от нея. За тях може да се съди по-скоро по това, което не е написано в документите, или по онова, което може да се прочете между редовете и е достъпно само за познавачи.

Първи пример

Докладът на КПКОНПИ е изпълнен с числа - брой преписки, брой лица, брой дела, брой обезпечения и всякаква друга статистика, практически лишена от евристична стойност. В същото време нищо не се споменава за системните проблеми в дейността на КПКОНПИ и тяхното отражение върху производството по т.нар. гражданска конфискация. Не се споменава например, че от приемането на закона от 2012 г. до този момент КПКОНПИ не знае как точно да изчисли значителното несъответствие в имуществото на засегнатото лице, не знае какво точно включва понятието "имущество" и как точно да определи (оцени) пазарните стойности на имуществените права, които трябва да сравнява. "Значителното несъответствие" е нещо, без което не може да има конфискационно производство. То представлява разликата между стойността на имуществото (сумата на стойностите на всички имуществени права, придобити през период от 10 години в миналото) и нетния доход (признати от КПКОНПИ за законни приходи, намалени с признати от нея за законни разходи). "Значително несъответствие" по закон има тогава, когато имуществото е по-скъпо от нетния доход със 150 000 лв. или повече. Или за значително имуществено несъответствие може да се говори само тогава, когато при сравняването на някакви числови величини, получени по някакъв определен административен ред, се изведе някаква аритметична разлика между сравнимите числа.

Как, по каква методология, при използването на какви методи, със способите на какви финансови, икономически, юридически и пр. инструменти се стига до сравнимите числа? Както казват в "Стани богат", това е въпрос за 100 000 лв. Но този въпрос няма отговор. Макар че е имала "главен методолог" (когото уволнила), КПКОНПИ в продължение на целия период от 2012 г. до днес твърди убедено по всяко съдебно дело, че методология няма. Не се ползват никакви методи за изследване и установяване на имущественото състояние на физическото или юридическо лице независимо от това колко сложни са икономическите връзки между съпрузи, роднини, конкубини, обикновени бенефициери и др. И независимо от това колко сложни са механизмите на трансформиране на едно имуществено право в друго, преминало през няколко последователни сделки с различна стойност и различни страни. Не се ползват никакви методи дори когато КПКОНПИ тълкува и прилага закона, за да "признае" един приход за законен или незаконен.

Това е, няма такава методика. И то не защото комисията не иска да има, а защото комисията няма нужда от такава методика - всичко ѝ е ясно отнапред. Ясно е на нейните служители, на инспекторите с икономическо образование, както и на инспекторите с юридическо образование. Следователно трябва да е ясно и на всички останали, включително на съда. Просто според КПКОНПИ законът е много ясен.

А сега завръзката

Внезапно в доклада нa комисията oт 25 февруари, дълбоко прикрито в раздел ІХ - "Финансово-стопанска дейност", т. 2, cтp. 55 и cл., се мъдри следното признание: "[[О]добрено за финансиране от Европейската комисия е искане за подкрепа на КПКОНПИ с наименование: "Стратегическо развитие на КПКОНПИ и усъвършенстване на инструментариума за превенция и противодействие на корупцията" по Инструмента за техническа подкрепа на Европейския съюз. Проектът предвижда изготвянето на: нарочна Методика за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, която да съответства на европейските и международни стандарти в тази област, да отразява различните варианти и методи за извършването на оценка на имуществото, да разпише критерии за извършването на оценка на имущество". Иначе казано, неотдавна, на десетата година от съществуването и приложението на закона КПКОНПИ внезапно е установила, че такава методика все пак ѝ е необходима, за да може да съобразява европейските и международните стандарти в областта на установяване и оценка на имуществото на едно или повече лица. И че такава методика се изисква, за да може да се определи как се извършва и по какви критерии оценката на имущество, което само по себе си представлява сложен обект на оценка.

И какво прави КПКОНПИ при тази внезапна констатация? Посипва си главата с пепел? Моли гражданите и съда за извинение? Признава къде е сбъркала и къде бърка в практиката си до този момент? Признава за грешка определените от нея стойности на оценени, запорирани и претендирани имуществени права независимо от документите, в които тези стойности са били ясно посочени (съдебни, административни, отчетни). Мечтайте си!

Вместо да потърси средства и начини за поправяне на резултатите от грешките си, да пригоди дейността си към методите за оценка и анализ според националните, европейски и световни стандарти, да ревизира решенията си, за да установи къде действително има "значително несъответствие" и в кои случаи за такова не може да се мисли или говори, вместо всичко това КПКОНПИ си търси виновник. Г-н Цацаров пише в писмото си до комисарите на ЕК и посланиците, че виновен е Христо Иванов. Същият Христо Иванов, на когото Цацаров обяви институционална война, когато Христо Иванов беше министър на правосъдието. Същият Цацаров, който иронизираше Христо Иванов като водач на "маргинална партийка" във връзка с неизменната му позиция за належаща реформа на прокуратурата като ключ към справяне с най-наболелите проблеми на "завладяната" държава.

Но ето и друг пример, за да не си помислите, че това поведение засяга само конфискацията

Сигурно си спомняте, драги будни читатели, че през последните три месеца цялата кафява медийна среда изтощително оповестяваше всички решения на КПКОНПИ за "несъгласуваните" законопроекти и решения на правителството. Те се отнасят, без изключение, до всички съществени структурни и организационни промени, предвидени или непредвидени в коалиционното споразумение на партиите от управляващата коалиция. И със сигурност се отнасят до почти всичко, което министърът на правосъдието е внесъл за съгласуване от КПКОНПИ в изпълнение на задължението си за съгласуване преди внасяне на законопроект в Народното събрание. Всички законодателни предложения на изпълнителната власт са отхвърлени от КПКОНПИ на основание, че представляват фактор за "сериозен корупционен риск". Няколко пъти през периода 2018 - 2021 г. различни неправителствени организации правеха опит да разберат как се определя този "корупционен риск" и какви са критериите за оценка на риска, в частност за оценка на корупционния риск при упражняваната законодателната инициатива на правителството. Отговор не последва. Също като за методологията за оценка на имуществото.

И отново внезапност! В същия сгушен абзац, на същия доклад, в невзрачен полуапокрифен вид и формат се чете втората част от цитираното по-горе изречение: "Осигуреното европейско финансиране се отнася и до "[н]ова Комплексна методология за превенция и предотвратяване на корупция, която да е с практическа насоченост, с разписани критерии и алгоритъм за осъществяване на: съгласуването на законопроекти, изготвени от органите на изпълнителната власт относно наличието на корупционен риск (идентифициране на слабите места за корупция, изготвяне на предложения/мерки за преодоляване на слабите места); последващ анализ на въздействието на приетите закони и т.н."

Закономерният въпрос е какво точно КПКОНПИ е "съгласувала" досега за корупционен риск, след като няма методология (комплексна или не) за оценката на този риск. Как точно е определяла критериите си за установяване на корупционния риск, кой алгоритъм е приложен за установяване на конкретните слаби места на всеки от "несъгласуваните" законопроекти? В какво се изразява един конкретен риск и какво точно определя "корупционния" му характер?

Няма да намерите отговор на тези въпроси в документите - нито в доклада, нито в писмото на г-н Цацаров до посланиците, нито в което и да било решение на комисията за "несъгласуване" на законопроект. Няма и да чуете от КПКОНПИ извинение - че много биха искали да имат такива критерии и алгоритъм, но като нямат, карат "на око" и считат оценката си за адекватна.

За сметка на това може да откриете в писмото до европейските чиновници и посланиците, че г-н Цацаров:

• Продължава да третира "гражданската конфискация" като специфична наказателна процедура. Той изрично определя наложените административни и съдебни мерки като мерки "срещу обвиняеми лица", вместо дължимите по закон понятия ("заинтересовани страни" в административното производство и "ответници" в исковото производство) използва наказателнопроцесуални понятия като "лица, обвинени в ръководене или участие в организирани престъпни групи" или "обвиняеми за данъчни престъпления" в пълен синхрон със съдържанието на прессъобщенията на КПКОНПИ, които приличат по съдържание на седмична сводка на МВР за извършените престъпления.
• Продължава да не прави разлика между "имуществото на обвиняеми лица" и имуществото на другите лица, въвлечени в производството, поради което твърди пред европейските чиновници и посланиците, че обект на обезпечение е само "имуществото на обвиняемите лица" (включително когато производството срещу тях е прекратено или са били признати за невинни).
• Продължава да твърди, че конфискационните закони съответстват на европейското законодателство, макар че според двете решения на СЕС по делата С-234/18 и С-319/19 г. правото на ЕС и нашите конфискационни закони просто нямат пресечни точки. Това е така, защото европейското законодателство регулира отнемане на средства и облаги от престъпления, а според СЕС нашите закони регулират не отнемане на средства и облаги от престъпления, а отнемане на средства и облаги от някакви "други незаконни дейности", които никой в България не смее да назове.
• Продължава да твърди, че докладите на ЕК за върховенството на правото дават положителна оценка за дейността на КПКОНПИ. Подобна оценка, дори да съществуваше (а такава няма и не може да има, защото дейността на КПКОНПИ никога не е била надлежно отчитана и резултатите ѝ са пълна енигма), се отнася до кадровото и законово обезпечаване на КПКОНПИ.
• Продължава да премълчава, че стойностите на исковете и обезпеченията са произволно определени от самата КПКОНПИ и никога не отразяват действително съществуващи активи или тяхната действителна стойност.
• Продължава да не споменава, че от фанфарните 3.7 млрд. лв. оповестявана цена на искове, 3.5 млрд. се претендират по 5 или 6 дела, а всичките останали до 896 дела, както са описани, имат за предмет на отнемане общо разликата от 200 млн. лева, т.е. те по дефиниция не покриват или едва покриват "значителното несъответствие".
• Продължава да не обяснява как са определени всички стойности на активи - обект на обезпечения, след като КПКОНПИ не разполага до 2022 г. с методология и методи за оценка на имуществените стойности. Впрочем това е констатирано още през 2016 г., и то от организация като "Прозрачност без граници", която ни най-малко не може да се определи като недоброжелателна към КПКОНПИ, трайно рекламира дейността ѝ и провежда политика на "присъдружна" неправителствена организация, като включително реализира съвместни проекти с нея.
• Продължава да не обяснява защо за целия период на съществуване на КПКОНПИ (от 2005 до 2022 г.) тя не води отчетност и не изнася пред публиката сравними данни за съдържанието и резултатите от дейността си. Което поставя отново въпроса за незабавна ревизия на дейността и на актовете на КПКОНПИ - за да се оцени по същество законосъобразността на приетите от нея дискреционни административни актове, практически надхвърлящи границата, която обозначава наличието на административен произвол.

Такава оценка е належаща и следва да е въпрос на непосредствено бъдеще.

До днес КПКОНПИ не е била обект на задълбочена проверка. Нито формално, нито по същество. Цялата информация за дейността ѝ се черпи от отчетите и докладите на самата КПКОНПИ, а те, както се вижда от изнесеното по-горе, трудно ще минат за достоверен източник на истински факти.

Подобна ревизия най-вероятно ще докаже правотата на онези, които считат за гигантска манипулация всички постижения на КПКОНПИ и оповестените резултати от дейността ѝ по "гражданската конфискация". И разбират, че всъщност се прави опит за подмолна реставрация на отречения от Европейския съд за защита на правата на човека тоталитарен Закон за собствеността на гражданите от 1973 година.