Цацаров ще проверява Гешев, както Гешев ще проверява Цацаров

Искане за проверка срещу Гешев внесе в прокурорската колегия на ВСС предишният правосъден министър Иван Демерджиев, но и то бе отклонено.

Медийните публикации, в които се сочат нарушения на главния прокурор, пък са изобилни. Най-яркият пример е разследването на Антикорупционния фонд "Седемте джуджета", в чийто сюжет името на настоящия главен прокурор е било споменавано неколкократно от участници в казуса в контекста на това, че на Гешев е било добре известно случващото се. Преди месец пък разследващият сайт Bird.bg публикува твърдения на бизнесмен, който обвинява Иван Гешев в рекет и превземане на бизнес.

Казано накратко, досега КПКОНПИ е имала не един и два повода да се самосезира срещу главния прокурор, но това се случва едва сега - две седмици след като самият Сотир Цацаров обяви, че подава оставката си като председател на антикорупционната комисия, считано от 1 март. Така той изпревари действията на управляващите, които планират в бърз порядък да приемат ново законодателство за КПКОНПИ. То ще раздели комисията на две, а Цацаров така или иначе щеше да загуби поста след промените.

Ден след като той обяви оставката си обаче, ДАНС отне допуска му до класифицирана информация с мотив, че е "неблагонадежден". Именно тогава Цацаров поиска прокуратурата да го провери и да отговори има ли данни да е извършил престъпление, а върховната прокуратура веднага откликна на молбата.

Подобно учудване от закъснялата реакция на Цацаров изрази и Министерството на правосъдието в позиция, разпространена привечер във връзка с големия медиен интерес.

Законопроектът, или как Сотир Цацаров предлага да се реформира КПКОНПИ

Като повод да се изпрати законопроект за промени в антикорупционния закон в прессъобщението на КПКОНПИ се сочи отправено искане от народни представители по време на изслушването на Цацаров миналия четвъртък в парламентарната комисия за борба срещу корупцията. Такова предложение направи народният представител от ИТН Георги Георгиев, който всъщност бе инициатор комисията да се заеме по-съществено с темата за КПКОНПИ.

"Днес законопроектът бе изпратен на всички членове на комисията в Народното събрание. Той има изцяло експертен характер и е изготвен от работна група, назначена със заповед на председателя на КПКОНПИ още в началото на 2020 г.", се казва в прессъобщението. Истината е, че от законопроекта и мотивите към него, изпратени на парламента, изобщо не личи да са писани на коляно, пък и не е в стила на Цацаров да се излага с аматьорски изпълнения (текста на законопроекта и мотивите можете да видите в прикачените файлове към пресъсобщението на КПКОНПИ тук)

Но в него има няколко съществени момента, с които той изцяло се конфронтира с обявената от управляващите концепция за реформа на КПКОНПИ.

На първо място, в проекта на Цацаров изобщо не се предвижда сериозна промяна в статута на антикорупционната комисия, а запазването й практически в сегашния й вид. Единствената промяна, която се предлага в него, е да се върне обратно от КПКОНПИ в ДАНС дирекция "Противодействие на корупцията" от КПКОНПИ, както беше преди създаването на комисията през 2018 г., като се даде право на служителите на ДАНС да разследват корупционни престъпления.

Това съществено се различава от идеята на управляващите да разделят КПКОНПИ на две отделни комисии, като едната да е именно за борба срещу корупцията и тя да концентрира както дейностите по приемане на имуществените декларации и установяване на конфликта на интереси, но и да й се дадат разследващи функции с оглед проследяване на корупционни прояви във властта на база именно на събраните данни от декларациите и проверките за конфликт на интереси.

На второ място, законопроектът на Цацаров предвижда някои значителни промени в материята по т.нар. гражданска конфискация, някои от които всъщност отговарят на досегашните критики към закон за липса на гаранции за защита на засегнатите лица, а други пък водят да сериозно разхлабване на цялата процедура.

Проверката за "незаконно придобито" имущество да се извършва за срок до 5 години назад, а не 10 години, както е предвидено в закона в момента, а конфискация да се иска при разминаване в имущество и доходи не по-малко от 300 000 лв. вместо 150 000, както досега. Целта е така да се ограничи процедурата по отнемането само до едрите риби, става ясно от мотивите. Предлага се министърът на финансите, министърът на правосъдието и КПКОНПИ съвместно да приемат методики за извършване на имуществени проверки и за установяване на несъответствие в имуществото на проверяваните лица, което до момента беше една от основните критики към закона - че комисията работи по тайна методика, приета от нея, и си прави оценките на имуществото както си иска, без да може да й се възрази. Предвидена е и възможност за участие на засегнатите в проверката преди налагане на обезпечителни мерки - като представят доказателства и дадат сведения за източниците на активите си - също много критикуван проблем.