🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

ЕК се опитва да преформатира споделената икономика

България ще трябва да адаптира пазара на труда към подготвяната директива от Брюксел

Очаква се от следващата година компаниите от споделената икономика да гарантират, че работниците им получават минимална заплата, здравно осигуряване, отпуски и други трудови права.
Очаква се от следващата година компаниите от споделената икономика да гарантират, че работниците им получават минимална заплата, здравно осигуряване, отпуски и други трудови права.
Очаква се от следващата година компаниите от споделената икономика да гарантират, че работниците им получават минимална заплата, здравно осигуряване, отпуски и други трудови права.    ©  Цветелина Белутова
Очаква се от следващата година компаниите от споделената икономика да гарантират, че работниците им получават минимална заплата, здравно осигуряване, отпуски и други трудови права.    ©  Цветелина Белутова

Европейската комисия предложи промени в законодателството, които ще осигурят повече права на работниците в споделената икономика (основно за споделено пътуване, доставки на храни и куриерски услуги). Бизнесът реагира веднага, заявявайки, че се поставят под риск милиони работни места и приходи в сектора. Българското законодателство все още не позволява на компании като Uber и Bolt, които залагат на гъвкавостта в работното време и заплащането, да оперират в страна ни. Скоро обаче пазарът на труда ще трябва да се адаптира.

Предложената директива засяга директно споделената икономика и фалшивата самостоятелна заетост в нея. Очаква се от следващата година компаниите в новия сектор да гарантират, че работниците им получават минимална заплата, здравно осигуряване, отпуски и други трудови права. Тежестта на доказване на техния статус ще се прехвърли върху фирмите, а не върху лицата, които работят за тях.

Николас Шмит, комисар по работните места и социалните права, сподели пред европейски медии, че интернет платформите "използваха сивите зони в нашето законодателство", за да развият своите бизнес модели, което доведе до "погрешно класифициране" на милиони работници. Предложенията на ЕК са опит за предоставяне на правна сигурност, след като европейските съдилища трябваше да се произнесат по над 100 случая, засягащи компании в споделената икономика. Оплакванията на работниците бяха свързани с дългите часове на работа, несигурността относно заплащането, физическото изтощение и др.

Франция, Италия, Испания, Гърция и Португалия преразгледаха националните си законодателства, но служители на ЕС смятат, че нито едно правителство не е решило напълно проблема. "Законът, който беше приет в Испания това лято, ни донесе много твърди и негъвкави мерки", споделят в отворено писмо до ЕК няколко куриерски асоциации в страната. Резултатът три месеца по-късно е налице - Deliveroo напусна Испания, което доведе до загуба на 8000 работни места.

Предложението на комисията определя ясни критерии за установяване дали дадена платформа ще бъде квалифицирана като работодател. Защото, както заявява комисарят по социалните права, "Ттхнологичният прогрес трябва да бъде справедлив и приобщаващ".

Кого засяга?

В ЕС около 5.5 млн. работници са неправилно класифицирани като самостоятелно наети от общо 28 млн., които работят за платформи в споделената икономика. Очаква се техният брой да достигне 43 млн. до 2025 г. Според Европейската комисия, приходите от сектора са достигнали 14 млрд. евро през 2020 г. (или почти петкратно увеличение от 2016 г.). Днес в съюза са активни над 500 платформи.

Just Eat Takeaway, нидерландската компания, която е една от най-големите фирми за доставка на храна в света, изпревари европейското законодателство, като сама преподписа договорите с наетите си служители, давайки им пълен социален и здравен пакет.

Не такава е позицията на други водещи компании на пазара. Александър Либера, директор по публични политики за Централна и Източна Европа в компанията за споделено пътуване Bolt, сподели пред "Капитал", че "задължителното преминаване към пълен работен ден ще се отрази негативно на условията на труд за работниците, а и е против очакванията и нуждите им. Мнозинството от тях не желаят да бъдат наети и предпочитат предимствата на самостоятелната заетост като избор на собствен работен график и запазване на правото да работят на няколко места едновременно, за да максимизират своите постъпления. Ако Bolt де факто бъде принуден да наеме своите шофьори и куриери, това незабавно ще доведе до загуба на 150 хил. добре платени работни места в целия ЕС".

Моделът, по който се работи в момента, наистина позволява повече гъвкавост в работното време, по-малко такси и по-лесно навлизане в пазара на труда на студенти, имигранти и етнически малцинства и др.

Uber също постави под съмнение промените, предупреждавайки, че освен да "изложи на риск хиляди работни места, инициативата може да осакати малките предприятия след пандемията и да навреди на жизненоважни услуги, на които разчитат потребителите в цяла Европа".

Delivery Platforms Europe, коалиция от платформи за доставка, изчислява, че преквалификацията в целия ЕС може да постави под риск 800 млн. евро приходи за компаниите (анализът на ЕК оценява разходите на сектора за тази цел до 4.5 млрд. евро годишно).

Обратно на това, Европейската комисия предвижда, че страните от ЕС ще получават между 1.6 млрд. и 4 млрд. евро на година като допълнителни вноски, ако фалшиво самостоятелно наетите лица бъдат прекласифицирани като традиционни служители

Има ли място споделената икономика в България?

В България Uber срещна сериозни трудности да остане на пазара, но случаят далеч не е единствен. Срещу методите на работа на компанията се обяви и Върховният съд на Обединеното кралство, като постанови, че оперативният модел не е съвместим със съществуващите транспортни закони в Лондон. Над 2000 шофьори трябваше да прекратят работа за Uber само в Брюксел през последния месец заради промени в законодателството за таксиметровите услуги в страната.

В същото време компании като естонската Bolt за споделено пътуване, която стъпи на няколко континента, все още не може да намери място на българския пазар заради липса на гъвкавост на законодателството. В същото време, ако предложението на ЕК бъде одобрено от лидерите на страните и Европейския парламент, ще влезе в сила през 2022 г. и ще трябва да се изпълнява от всички. Освен трудовите и граждански договори, с които куриерски и транспортни фирми оперират в България към момента, може би страната ни ще успее да регламентира и нов, по-гъвкав вариант, който да устройва и работодатели, и работници и да привлече лидерите в споделената икономика в Европа. За това се надяват и от Bolt.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар