КС: Административните съдилища нямат монопол върху административните дела
Решението на Конституционния съд дава свобода на законодателя да преценява на какъв контрол да бъдат подложени различните административни актове
Капитал Право
Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си
Конституцията не дава монопол на административните съдилища върху делата по спорове за законността на актовете и действията на административните органи. Такива дела могат да се гледат и от общите съдилища. Това по същество обяви във вторник Конституционният съд в едно решение, постановено единодушно от десетимата конституционни съдии по доклад на съдия Красимир Влахов.
Дело №1/2022 г. пред КС бе образувано преди повече от година - на 13 януари м.г., по искане на пленума на Върховния административен съд (ВАС) за тълкуване на конституцията в контекста на въпроса дали всички спорове, които се отнасят до законността на актовете и действията на административните органи, трябва да бъдат подведомствени на административните съдилища, включващи Върховния административен съд и специализираните административни съдилища, които са 28 в страната, създадени във всички окръжни градове. В искането си ВАС даде пример за редица спорове, които по същество се отнасят до административни актове, а се гледат от общите съдилища, като например обжалването на отказите за вписване в Търговския регистър и на отказите за вписване на особен залог, на отказите за вписване на адвокат и на адвокатско дружество, на заповедите за налагане на по-тежък режим на изтърпяване на наказанието и др.
Същинският проблем обаче към онзи момент, заради който, изглежда, беше сезиран КС от страна на ВАС, бяха идеите за гледане на дела по жалби срещу решенията на Висшия съдебен съвет за резултатите от конкурсите не от състави на ВАС, а от смесени състави на съдии от ВАС и ВКС. Към онзи момент тези идеи бяха заложени в законопроект, изготвен от екипа на бившия правосъден министър Янаки Стоилов, който сега е конституционен съдия. Междувременно законопроектът не беше внесен и засега тези идеи отпаднаха от законодателството, но сегашното решение на КС би могло да бъде сериозен ориентир за бъдещо законотворчество, доколкото то по същество дава свобода на преценката на законодателя на какъв контрол да бъдат подложени различните административни актове и действия.
КС прие, че не е задължително всички дела, които засягат законността на административни актове и действия, да се гледат от административни съдилища. "Принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, не изисква всички спорове за законност на актовете и действията на административните органи да бъдат разглеждани от специализираните административни съдилища, създадени на основание чл. 119, ал. 2 от Конституцията", гласи диспозитивът на решението.
В него КС се позовава на богатата си досегашна практика в областта на съдоустройството и сочи, че административното правораздаване (както и правораздаването изобщо) се свързва с нормативно гарантиран достъп до съд, а не с изграждане на определени правораздавателни структури със специална компетентност. Създаването на специализирани съдилища, на които да се възложи административното правораздаване (както и на каквито и да са други специализирани съдилища), само се допуска, но не се предопределя от Конституцията. Преценката дали и какви структурни специализирани звена ще се създават в съдебната система, е от изключителната компетентност на законодателя и е въпрос на законодателна целесъобразност. Административното правораздаване като държавна дейност от обуславящо значение за функционирането на правовата държава произтича от самата Конституция, а не от наличието на специализирани правораздавателни структури, създаването на които е обусловено от преценката на законодателя. В практиката си Съдът вече е имал повод да отбележи, че според Основния закон административното правораздаване не е "монопол" на специализираните административни съдилища. Съществуването на създадена със закон система от специализирани съдилища в областта на административното правораздаване не обвързва законодателя да им възложи разглеждането на всички правни спорове, попадащи в тази категория. Щом парламентът има свобода на преценка дали изобщо да създаде специализирани съдилища, каквито са административните съдилища, на още по-силно основание той преценява как да уреди тяхната предметна компетентност чрез определяне на правните спорове, по отношение на които им възлага правораздавателна власт.
По делото има особено мнение на съдия Соня Янкулова, която е съгласна с диспозитива, но не и с част от мотивите, специално с онази част от тях, която извежда на преден план аргумента за ролята и значението на косвения съдебен контрол за законност на административни актове, осъществяван от гражданския и наказателния съд, като според нея това е неотносимо към извода.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.