Невидимата битка за ВСС

Всички шестима новоизбрани са административни ръководители на различни звена и това е основната разлика със сегашния ВСС, където само двама са имали този статут, написа също във "Фейсбук" Калин Калпакчиев, бивш член на ВСС и бивш председател на Съюза на съдиите в България (ССБ), най-авторитетната съдийска организация у нас. Нито един кандидат, подкрепен от ССБ, не беше избран.

До момента съдийската квота във ВСС беше основната гаранция за независимо професионално противодействие на всякакъв лобистки натиск отвън. С последния избор тази надежда отслабна.

Гласуване с посредничество на председателя

Съмненията около този избор започнаха да витаят още преди гласуването в събота и неделя. Дни преди избора министърът на електронното управление Божидар Божанов съобщи, че ВСС е отказал да съгласува с министерството сигурността на системата си за електронно гласуване, макар че това е изискване на закона.

Но чак по време на вота в събота пролича, че механизмът за регистриране за електронно гласуване превръща председателите на съдилища в задължителен посредник, от чието поведение зависи самата възможност да се гласува. Дефектът е заложен правилата за гласуване, което обаче ние сега установихме, коментира пред "Капитал" съдийката от Луковит Владислава Цариградска, член на Управителния съвет на ССБ. Цариградска е сред съдиите, на които в събота им се наложи да пътуват до София, за да гласуват с хартиена бюлетина в София, след като системата не я допусна да гласува електронно. Тя, както и други нейни колеги с подобен проблем, не успяха да дойдат в неделя на повторното гласуване.

Електронното гласуване на всеки съдия минава през задължителното посредничество на председателя на съда, за което всъщност няма обективна обосновка - много по-сложно е, много по-трудоемко и създава възможност за нарушаване на анонимността, казва Цариградска. Според правилата, гласувани от ВСС, до 14 дни преди деня на вота всеки съдия подава декларация пред председателя на съда за избрания от него начин на гласуване, а председателят веднага въвежда това в системата за електронен избор, заедно със сканираните декларации. Самите декларации в хартиен вариант се изпращат от председателите до ВСС не по-късно от 7 дни преди изборния ден. Ако съдия не е подал декларация, се смята, че ще гласува с хартиена бюлетина. Тази доста трудоемка операция, особено в големите съдилища, е напълно безсмислена, при положение че от 2020 г. всички съдии имат квалифициран електронен подпис (КЕП), привързан към служебния имейл на сървъра на ВСС, където всеки може да се идентифицира пред съвета и да получи линк и парола за гласуване на мейла си без посредничеството на председателя. Вместо това обаче съдията, който е декларирал, че ще гласува електронно, получава от председателя на съда талон за гласуване, предварително генериран от ВСС. Талоните съдържат линк за гласуване, уникален код и пореден номер и се изпращат от ВСС на председателите до 12 дни преди деня на избора в запечатани бели пликчета. Председателите раздават талоните - пак срещу декларация, като отбелязват в системата поредния номер на получения от всеки съдия талон, с което го активират, а срокът за това е до два дни преди изборния ден.

Така на практика системата превръща председателя на съда в непреодолима пречка за упражняване правото на вот. Това се потвърди седмица преди гласуването, когато се оказа, че 85 съдии от Софийския градски съд може да бъдат лишени от право да гласуват електронно, защото председателят на съда Алексей Трифонов пропуснал да качи декларациите им в 14-дневния срок, съобщи lex.lg. Наложи се извънредно изслушване на Трифонов и разрешение да се качат декларациите извън срока, за да се избегне скандалът, защото е свързан с едно от знаковите съдилища в страната. Но в други съдилища това се оказа напълно възможна хипотеза.

Съдия Цариградска разказва своя опит: "В събота сутринта седнах пред компютъра, за да гласувам, въведох линк и получих отговор "невалиден". Реших, че съм сбъркала и го въведох повторно, но резултатът бе същият. Свързах се с администрацията на ВСС и след проверка се установява, че талонът не е активен, защото не е регистриран." В случая причината е случаен пропуск на председателя на съда, убедена е Цариградска, защото и тримата съдии от Луковитския съд се качили на една кола и отпътували за София, за да гласуват с хартиени бюлетини в Съдебната палата. Но тя смята, че има и други съдии, които са срещнали същото затруднение и не са могли да реагират - защото например са отворили компютъра да гласуват в късния следобед, или просто са се отказали. Освен тримата луковитски съдии, в събота в Съдебната палата са дошли още 21 съдии, чиито талони не са били активирани - от Стара Загора, Елхово и един от СРС.

И още съмнения за манипулации

Съмненията за нерегламентирана намеса се основат на различни индикации, които обаче не могат да бъдат потвърдени без одит. Но някои факти са красноречиви. Общо 1892 съдии са заявили, че ще гласуват електронно при това гласуване, а вота си са упражнили само 1292, т.е. 600 не са гласували въобще. С повече от 20 % е паднала избирателната активност на съдиите спрямо предходните избори за ВСС през 2017 г. - от 87.22% в съботния ден и 85.88% в неделния през 2017 г., на 65.63%, съответно 64.22% през миналия уикенд.

Друг любопитен факт, отбелязан в анализ на Българския институт за правни инициативи, които имаха наблюдатели на вота - всеки от избраните на първите шест места в неделя бележи увеличение на електронно подадените гласове, макар че увеличението на гласувалите в неделя спрямо събота е незначително - общо 31 гласували повече, от които само 5 човека електронно. На този фон съдия Младен Димитров получава 107 гласа повече спрямо събота - от 445 резултатът му скача на 552, като 99 гласа са генерирани електронно, което му гарантира шестото място. За сравнение - първата в класацията Мария Терзийска, има увеличение само с 22 гласа, всичките електронно. Всяко екстремно отклонение в тези случаи е индикация за "впрягане" на вот, коментират наблюдатели.

Има ли деградация на съдийската общност?

Прекият избор на членовете на ВСС от професионалната квота беше въведен през 2015 г., за да се избегне негативното влияние на съдебната йерархия, такова е и становището на Консултативния съвет на европейските съдии, сочи съдия Цариградска. Вместо това, с тези правила за избор се засилва ролята на съдебната йерархия, казва тя. Нейни колеги обаче намират, че основната причина за тези резултати е в състоянието на съдийската общност, което звучи доста по-потискащо от опасенията за манипулации, защото манипулациите могат по-лесно да бъдат елиминирани от деградацията на съдийството.

"Самото съдийско съсловие през последните 10-15 години значително промени виждането си как трябва да изглежда независимата съдебна власт и начина, по който трябва да бъде управлявана. Все повече съдии разбират управлението като средство системата да работи в техен интерес и да им създава комфорт - високи заплати, бонуси, ниско натоварване, условия на работа и т.н. В това, разбира се, няма нищо лошо, но не и когато е определящ професионален ориентир", коментира съдия с дълъг стаж. Според него това води до засилване на йерархичното мислене у съдиите, което е несвойствено за тази професия. Затова в предишни състави на ВСС се избират предимно върховни съдии, а при сегашния избор, когато върховни съдии просто не се кандидатираха, вотът се концентрира върху административните ръководители. "Не съм сигурен, че и при най-добрите условия за гласуване резултатите биха били много по-различни", коментира той.

Никой не знае кога ще има нов ВСС

Фотограф : Юлия Лазарова

ВСС се състои от 25 души, от които трима по право - председателите на върховните съдилища и главният прокурор.

Парламентът избира 11 членове на ВСС, от които шестима за съдийската колегия, и петима - за прокурорската.

Съдебната квота също е от 11 членове. Съдиите избират избират шестима, прокурорите - четирима, а следователите - един.

Парадоксът е, че все още никой не знае кога ще се стигне до формиране на нов ВСС. Депутати публично заявяват, че парламентът не е в състояние да избере своята квота за формирано на нов съвет, защото за това трябва мнозинство от ⅔, което сега е непостижимо. Все повече се чуват коментари, че резултатът от това ще е оставането на настоящия ВСС и след изтичането на мандата му на 3 октомври т.г., въпреки че става въпрос за един орган, който е силно критикуван като безплоден, арогантен, слугуващ на главния прокурор - без значение дали се казва Сотир Цацаров или Иван Гешев и тайно дирижиран от председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков, лансиран на поста от същото лоби, което доведе Цацаров/Гешев.

Съществува и обратното мнение, че с изтичането на мандата на този ВСС, се прекратяват и правомощията му, независимо дали има избран нов съвет в пълен състав или не. Като всеки щекотлив въпрос и този бе прехвърлен на Конституционния съд, макар и с друг адресат - от КС се очаква да отговори дали Инспекторатът към ВСС може да продължава да работи с изтекъл мандат, но това ще важи и за ВСС.

Управляващите в оставка, дошли с ангажимента за реформа на ВСС и смяна на сегашния му състав, пазят мълчание по темата.

To be continued.