Парламентът просрочи и избора на антикорупционната комисия, търсят се качествени хора

От една страна, забавянето на избора на КПК не е изненада - неспособността на последните няколко раздробени парламента да подменят състава на изборните органи с изтекъл мандат стана пословична. От друга страна обаче, борбата с корупцията е основен приоритет, който настоящото управление декларира, първостепенен ангажимент и пред международните партньори, включително и в контекста на плана за възстановяване и Шенген.

А нещата може много да се влошат, вместо да се подобрят, след приемане на новия антикорупционен закон през октомври. Той предвиди, че досегашната КПКОНПИ, която с основание е много критикувана, временно ще изпълнява функциите на две комисии - новата КПК и новата Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ). Междувременно се появиха реални опасения, че дейността на тези органи може напълно да бъде блокирана заради нелегитимно ръководство.

Получи се парадоксът, че един дискредитиран орган като КПКОНПИ, заради който всъщност се прави реформата, на практика бе легитимиран да продължи да работи с обяснението, че това е именно реформата.

• Новата антикорупционна комисия изпра, изсуши и изглади шефа на "Майчин дом"

Какво казва законът

Новият Закон за противодействие на корупцията предвиди, че от влизането му в сила на 6 октомври 2023 г. на мястото на досегашната Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) се създават две нови комисии - КПК и КОНПИ, като всяка от тях поема съответната част от функциите на досегашната КПКОНПИ. С преходните разпоредби парламентът бе задължен в тримесечен срок от влизане на закона в сила да избере членовете на КПК, като дотогава заварените членове на КПКОНПИ изпълняват функциите на членове и на двете комисии. След избора на нова КПК те остават само членове на КОНПИ до края на мандата си.

Досегашната комисия КПКОНПИ действаше в намален състав от четирима души вместо петима след оставката на председателя ѝ Сотир Цацаров в началото на 2022 г. Очаква се скоро тя да остане в състав от трима души, тъй като и зам.-председателят Антон Славчев предпочете да се яви на конкурс за прокурор в Софийската градска прокуратура и го спечели. Преди Коледа Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет назначи Славчев за прокурор в системата, считано от встъпването му в длъжност. Кога ще стане това не е ясно, защото резултатите от конкурса са обжалвани и се чака съдът да се произнесе. Но има реална възможност Славчев да напусне преди избора на нова комисия и на практика двете комисии да останат обезглавени и парализирани - законът предвиди, че досегашният и.д. председател на КПКОНИ ще изпълнява функциите на председател и на двата нови органа - ще представлява двете комисии, ще организира и ръководи дейността им, ще насрочва заседанията им и ще ги ръководи, ще издава наказателни постановления за констатирани нарушения, ще осъществява функциите на работодател по назначения, уволнения и още куп други дейности.

Друг е въпросът, че Славчев никога не е бил назначаван от парламента за изпълняващ длъжността председател на КПКОНПИ и няма право да изпълнява функциите на председател - това бе констатирано вече в няколко съдебни решения, с които се обявяват за нищожни негови заповеди за уволнения. В този смисъл всички негови актове по преустройството на новите две комисии и преназначаване на служителите в тях могат да бъдат оспорени в съда и с голяма вероятност да паднат. Парламентът обаче не съобрази това при приемането на антикорупционния закон и натовари и.д. председателя с функциите по ръководство на двете комисии, каквато фигура няма. Този законодателен пропуск може да струва сериозно забавяне на антикорупционната реформа, ако се окаже, че всичко, свършено досега, трябва да се повтори.

В изчакване на промените в конституцията

На въпроса защо изборът се забави депутати от ПП и ДБ отговориха еднозначно - чака се изготвянето на правилата за избор на членовете на КПК, които да включват задължение на комисията по избора не само да оцени кандидатите, но и да предложи някакъв вид класиране. Такъв ангажимент са поели управляващите от ГЕРБ и ПП-ДБ в разговор с представители на Европейската комисия в рамките на съвместната работа по Плана за възстановяване и устойчивост. Известно е, че борбата с корупцията и реформата в антикорупционната комисия са част от ангажиментите на България по ПВУ, а в това влиза и оценка дали са изпълнени критериите и стандартите за деполитизация на органа и ефективност на работата му. От ЕК нееднократно изразяват опасение от политизиране на комисията, чийто избор остана в парламента и по всички личи, че тримата членове на КПК ще бъдат поделени между ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС.

Ангажимент да изработи правилата в рамките на управляващата сглобка е поела Рая Назарян от ГЕРБ, която е председател на парламентарната Комисия по превенция и противодействие на корупцията и член на правната комисия.

Правилата са напълно готови и ще бъдат представени още в първите работни дни на парламента, коментира за "Капитал" Рая Назарян. И пояснява, че те са били готови още през декември, но представянето им съзнателно е било забавено до приемането на промените в конституцията, където изрично бе вкарана възможност със закон да се предвижда мнозинство от две трети за избор на членове на органи.

Според Назарян изборът може да се случи в двумесечен срок - при уговорката, че всички органи и институции, които са ангажирани с процедурата, своевременно определят хора за Номинационната комисия, която ще оценява кандидатите.

Именно на Номинационната комисия се възлагат надеждите да гарантира, че изборът ще е обективен, непартиен и безиран на професионални критерии. Тя трябва да проведе изслушването и да представи доклад, който да съдържа както становище за кандидатите, така и препоръчително оценяване с оглед критериите за длъжността. Такава номинационна комисия от петима души се сформира при всеки избор, като нейните членове се предлагат съответно от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана и от Сметната палата. Членовете на номинационната комисия трябва да отговарят на изискванията за член на КПК - да нямат друго гражданство, да са неосъждани, да не са лишавани от правото да заемат определена държавна длъжност или да упражнява определена професия или дейност, да нямат изискуеми публични задължения по-високи от минималната заплата, да не са били в ръководен или контролен орган на партия през последните пет години, да не са били депутати, евродепутати, министри или членове на политически кабинет пак за последните пет години.

"Да мотивираме качествени хора"

Предполага се, че това ще гарантира един безпристрастен и професионален избор, макар че при сегашната ситуация това изглежда твърде оптимистично. Законът затвори избора на членове на КПК само в парламента, вместо да даде възможност и други органи да участват в него. Предвиди гласуване с две трети мнозинство, което означава, че тримата членове на комисията трябва да бъдат избрани с консенсус между ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. При нужда от подобно трипартийно одобрение шансът опозицията, неправителствениият сектор или академичната общност наистина независимо да номинират професионални кандидати не изглежда голям.

А това, което може да оправдае забавянето и да го превърне в успех, е именно крайният резултат - избор на хора, които и обществото да припознаят като професионалисти с доказан интегритет, партийно независими и с безупречна биография. "За нас няма смисъл да отваряме процедура, без да сме успели да мотивираме достатъчно качествени хора, които да се съгласят да бъдат номинирани", коментира за "Капитал" Лена Бориславова от ПП.

В крайна сметка този избор ще е лакмус за това как ще се проведе кадруването в регулаторите - битка за парцелиране на властта срещу отстояване на принципен подбор. Той ще е реалната оценка за антикорупционната политика на управляващите, а не писането на закони и концепции.