Парламентът губи възможността да блокира смяната на Висшия съдебен съвет

При всички случаи, измененията в конституцията са базата за реформа, но именно промените в съдебния закон са определящи за начина, по който ще тръгне реформата, затова е и изключително важно как ще протекат те - всеки детайл е от значение. При всички положения този процес ще бъде подложен на много изпитания при общественото обсъждане, но най-вече в парламента.

Как ще се конституират новите Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет

В преходните и заключителните разпоредби на законопроекта е записано, че: "Новоизбраният Висш съдебен съвет, съответно Висш прокурорски съвет, се смята за конституиран, след като са избрани членове, които заедно с членовете му по правообразуват две трети от неговия състав. Дейността на досегашния Висш съдебен съвет се прекратява с конституирането на новоизбрания Висш съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет".

С промените в конституцията се предвиди, че новият Висш съдебен съвет се състои от 15 членове, от които осем се избират от професионалната квота, петима от парламента, а двамата председатели на ВКС и ВАС са членове по право. Иначе казано, осемте членове, избрани от съдебната квота, плюс двамата председатели на върховните съдилища правят две трети от състава и новият ВСС може да бъде конституиран, дори ако парламентът не успее да избере петимата членове от своята квота, което изглежда много вероятно - изборът трябва да стане с мнозинство от две трети, което особено в момента изглежда трудно постижимо.

По друг начин стои въпросът с новия Висш прокурорски съвет (ВПС). Той се състои от 10 души, като главният прокурор е член по право, двама се избират от общото събрание на прокурорите, един - от следователите, а останалите шестима - от парламента. При тази конфигурация професионалната квота на прокурорите и следователите плюс главния прокурор не правят две трети, така че конституирането на новия ВПС зависи изцяло от своевременния избор на Народното събрание.

Проектът предвижда, че новите състави на ВСС и ВПС трябва да бъдат избрани в тримесечен срок от влизането в сила на закона, но както опитът сочи, парламентът трайно установи практика да не спазва сроковете за попълване на съставите на органите, в които има парламентарна квота.

Точно по тази причина настоящият Висш съдебен съвет, чийто мандат изтече през октомври 2022 г., продължи да изпълнява функциите си, като след влизане в сила на промените в конституцията двете колегии в него - съдийската и прокурорската, изпълняват функциите съответно на ВСС и ВПС до избора на нови съвети. Това стана, въпреки че през лятото на 2022 г. съдиите, прокурорите и следователите проведоха избори за нови членове на съвета, които обаче така и не можаха да встъпят в длъжност, защото парламентът не избра членовете от своята квота.

Друг въпрос е за съмненията, които изборите от професионалната квота породиха - за манипулации и фалшификации на електронния вот, за съзнателен опит да ограничат правото на съдиите за гласуват. Резултатите от изборите за членове на ВСС от съдийската квота даже бяха оспорени пред съда, който отхвърли жалбите, но това не успя да разсее съмненията.

• Лъжат и мажат: Как съдии фалшифицираха изборите за членове на ВСС
• "200 съдии на опашка": експертиза разкрива тежки съмнения на изборите за ВСС

Законопроектът се опитва да реши и този проблем, като въвежда значително повече гаранции срещу намеса и манипулиране на електронното гласуване за професионалните квоти в двата съвета.

Гаранции за електронното дистанционно гласуване

Изборът на членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет от съдиите, прокурорите и следователите се провежда чрез пряко и тайно гласуване, което може да бъде с хартиени бюлетини или чрез електронно дистанционно гласуване. Но електронно гласуване се провежда само в случай че преди избора двата съвета поотделно одобрят и внедрят система, която да гарантира тайната на гласуването и свободното волеизявление. Одобряването и внедряването на системата се съгласува с министъра на електронното управление и министъра на правосъдието.

Не по-късно от 30 дни от датата на насрочване на изборите ВСС, съответно ВПС, откриват интернет страница за регистрация за дистанционно електронно гласуване, както и за предоставяне на информация във връзка с това гласуване. Всеки магистрат, който желае да гласува дистанционно по електронен път, се регистрира лично през тази интернет страница, след като е извършил успешна електронна идентификация, не по-късно от два дни, преди да упражни правото си на глас. Системата автоматично проверява дали лицето отговаря на условията за участие в изборите. На предходните избори регистрацията се извършваше от административните ръководители, някои от които бяха пропуснали да направят това и съдии бяха принудени да пътуват до София, за да гласуват с хартиена бюлетина или пък да се откажат от гласуване.

Системата трябва да гарантира, че всеки магистрат подава само един глас и че всеки глас се съхранява и преброява само един път. Тя трябва да бъде сертифицирана по най-висок ISO стандарт за качество и устойчивост на използвания софтуер и хардуер, да осигурява максимална надеждност срещу външни смущения и неразрешен достъп, включително срещу хакерски атаки, да гарантира защита срещу външен достъп, да позволява наблюдение на изборния процес от независими и упълномощени лица и органи, независимо преброяване на гласовете, да е одитирана преди избора, като резултатите от одита се публикуват на интернет страницата на ВСС, съответно на ВПС, не по-късно от 10 дни преди началото на дистанционното електронно гласуване, да е с публично достъпен изходен код и т.н. Гласуващият електронно магистрат ще има право да промени вота си, като ще се зачита само последният подаден по време глас.

Срещу злоупотреба с командироването на магистрати

Законопроектът предвижда, че съдия може да бъде командирован в друг орган на съдебната власт при необходимост за не повече от общо 12 месеца с предварителното му писмено съгласие, а срокът на командироване на прокурор и следовател не може да бъде по-дълъг от 6 месеца в рамките на една година. След изтичане на този максимален срок съдията, прокурорът или следователят не може да бъде командирован отново в същия орган на съдебната власт в продължение на две години. Ако тези ограничения в сроковете на командироване не бъдат спазени, Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет прекратява командироването.

Освен това командированите съдии участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани, а не в общото събрание на съда, в който са командировани, включително в общите събрания при постановяване на тълкувателни решения. Командированите прокурори и следователи участват с право на глас в събранията на органа, от който са командировани, а в общите събрания на органа, в който са командировани, могат да участват без право на глас.

Това е начинът да се преустанови злоупотребата с командироването на магистрати, които са лост за натиск и влияние от страна на административните ръководители.

И още интересни промени

Избраните от магистратите членове на ВСС и на ВПС запазват статуса си на магистрати, което означава, че няма да се прекратява правоотношението им като съдии, прокурори и следователи, за да встъпят като членове на ВСС, няма да се плащат обезщетения и т.н. Така те няма да се откъсват и да губят връзката си със системата. Същевременно в закона се предвижда, че те няма да правораздават освен по изключение, което поставя редица въпроси как ще се определя това изключение. Предложението на Съюза на съдиите в България беше те да продължават да работят като магистрати, но с много намалена натовареност, която се определя от ВСС.

За главен инспектор се избира съдия с ранг на съдия във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, който има и най-малко 15 години юридически стаж, от които най-малко 12 години като съдия в окръжен, административен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд. За инспектори се избират лица, които имат и най-малко 12 години юридически стаж.

Главният прокурор вече не ръководи прокуратурата, а имасамо представителна власт спрямо другите органи в системата на съдебната власт, публичните органи извън съдебната власт, гражданите и юридическите лица. Занапред той ще утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи по предложение на Върховната прокуратура, като тези указания ще подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.