Дистанционното обучение - учителско геройство, което малко хора оценяват

Подобни кризи в образованието досега са се случвали единствено при локални епидемии - най-често в Азия, или при локални военни конфликти - най-често в Близкия Изток, и както в тези случаи, преминаването в дистанционен режим има за цел преди всичко спасяването на човешки животи, а не повишаването на успеха на учениците. Това се явява обстоятелство за образователната система, а не експеримент за ефективността ѝ в дистанционна среда. При нормални условия, никой не би апелирал към такава форма на обучение. Ефективността на този режим на обучение е важна, но единствено в контекста на учениците, за които става все по-вероятно да изпаднат от образователната система в близките години. Те обаче не са поставени в този контекст от март месец тази година, а вече са били в тази рискова група - много от тях дори от раждането си.

Моралният въпрос пред нас като общество не е "колко са реални оценките за този период", а какво ще предприемем, за да компенсираме загубеното време и загубената вяра на учениците в училищното образование на местата, на които авторитетът на системата се е пречупил, заради трудностите по организиране на учебния процес.

Част от резултатите от оценката на дистанционното обучение на Института за образователни изследвания, които в момента се интерпретират погрешно в обществеността ни, са свързани с мотивацията на учениците. Нека погледнем обаче следния прочит на Фигура 65 от доклада: Близо 25% от учителите смятат, че учениците им са показали по-висока мотивация към дистанционния процес на учене в равнение с присъственото обучение, други 39% не са наблюдавали по-висока мотивация, което не означава задължително наличието на по-ниска мотивация - може да е била същата, 13% изобщо не са съгласни, че учениците са имали по-висока мотивация, а 21% не са сигурни. Над 50% от учениците са се адаптирали лесно към дистанционното обучение и близо 70% са усвоили нови умения - умения, които принципно не преподаваме в българското училище, а близо 30% са проявили по-голям интерес, отколкото към присъственото.

Това изобщо не е цялата картинка от един доклад наброяващ 200 страници, но дори и този резултат трябва да бъде приеман като успех, защото това е първата учебна година в България завършена дистанционно и то без предварителна подготовка, без яснота в развитието на една световна пандемия, изцяло на принципа проба-грешка и като един от малкото случаи в световен мащаб - в синхронна връзка, а не под формата на домашни работи. Във Великобритания, например, дори не могат да измерят такъв резултат, защото такова нещо не се случи при тях - при тях въпросът щеше да гласи "Повишена ли беше мотивацията на учениците за писане на домашни работи?". Ами ако нашите ученици трябваше единствено да пишат домашни работи, какъв щеше да е резултатът според вас?

Резултати за учениците от обучението от разстояние според техните учители Автор : Асенка Христова Източник: Институт за изследвания в образованието Преглед на оригинала

Относно оценките, нека разгледаме следния пример: в края на миналата учебна година, правителството на Великобритания прие алгоритъм за поставяне на оценки на 40% от учениците, които не успяха да си държат изпитите присъствено. Част от опасенията им са били, че учителите ще завишат изкуствено оценките. Този алгоритъм взема предвид вече написаните оценки, прогнозни оценки на учителите, резултатите от изминалите години на даденото училище и местоживеенето. Това създаде остри обществени полемики за справедливостта на оценяване за този период, защото учениците от частни училища повишиха успеха си, а останалите го намалиха. Въпросът "колко са реални оценките за този период" е далеч по-несъществен в световен мащаб, отколкото въпросът "как се чувстват учениците и учителите психически". Причината е, че психическото здраве ще позволи на ученици и учители да преодолеят трудностите на периода, да намерят сили да поемат повече отговорност и да проявят безкористно търпение за справянето с последствията на кризата.

Не е съвсем коректно спрямо българските медици, но българските учители също са "на първа линия" в някакъв смисъл. Ако ученици и учители се върнат обезверени и изтощени в класните стаи, каквито и да са били оценките, няма да имаме сили и желание да ги поправим. Ако бяхме предприели модел на домашно обучение, вероятно кризата щеше да се изрази и в сериозен икономически конфликт между синдикати и институции, а и вероятно да доведе до сблъсък между учителите и други обществени групи за справедливостта на разпределението на финансови средства за справяне с кризата.

Ако проследим икономическите мерки, които българското правителство е предприело досега, би трябвало лесно да заключим, че България като сравнително по-бедна европейска държава не може да си позволи механизъм, при който учителите да приложат западноевропейския домашен модел на обучение. Нашата държава не разполага с бюджет, с който да гарантира комфорта на учителите си или гражданите си като им заплати неизработени часове труд, както се случва в Европа. Това се случва, защото домашният модел на обучение скъсява до три пъти работното време на учителите, докато дистанционният модел удължава работния ден, поради спецификите си - повече време за подготовка и повече време за проверка на случилото се в дистанционния час след края му. Това обаче е технически въпрос, на който има решения в "дистанционната педагогика" - решения, които институциите (РУО) не познават и с които не могат да подкрепят учителите. Българският модел на дистанционно обучение е възможно най-идеалният и политически отговорен модел за създалите се обстоятелства в световен мащаб, но засега остава труден за реализиране от нашите образователни институции и е разбираемо, че води до разочарование. Това обаче не означава, че е "провал"- по-скоро трябва да го определим като "геройство, за което не сме дорасли".

И ако се чудите, къде е вашата роля в тези обществени дискусии - можете най-малкото да кажете едно "Благодарим Ви!" на учителите, които направиха всичко по силите си да не изгубят връзка с учениците си.