Рано е за лагерен огън с книжните пари

Около парите ли се върти светът?

За Рогоф парите в брой са проклятие. Хартиената валута, твърди той, "лежи в основата на някои от днешните най-големи проблеми в публичните финанси и монетарната политика" и следователно трябва да бъдат премахнати възможно най-бързо. От една страна, като позволяват големи анонимни транзакции, парите в брой улесняват укриването на данъци и други престъпления. Банкноти с голям номинал като американските "Бенджамин" (от 100 долара) или швейцарската от 1000 франка играят водеща роля в широк спектър от престъпни дейности - от трафик на наркотици и пране на пари до рекет и изнудване.

От друга страна, физическите ограничения на парите в брой пречат на монетарната политика. Наличието на валута ефективно определя "нулева долна граница" на лихвените проценти и така връзва ръцете на централните банкери в политиките за отрицателни лихвени проценти.

"Проклятието на парите" е кулминацията на кампания за икономика с по-малко пари в брой, която Рогоф води в продължение на повече от две десетилетия, и представлява ясен призив за действие - всъщност манифест за нашето време. Усещането за неотложност е осезаемо.

Прасад, за разлика от него, е по-скоро в бизнеса с прогнози. Той вярва, че сме в разгара на финансова революция, която се задвижва от FinTech - продължаващата вълна от иновации във финансовите технологии, които драматично променят традиционните начини за правене на бизнес. В авангарда са криптовалутите, нов клас финансови инструменти, които заплашват да изместят конвенционалните банкноти и монети. "Ерата на парите е към своя край", заявява Прасад, въпреки че се колебае да предложи каквито и да било твърди прогнози за това какво ще последва. Анализът му е лесен за четене обаче в крайна сметка е неубедителен. В книга, която се стреми да бъде практически енциклопедична, посланието на автора е, че остават "много въпроси без отговор".

Идването на финтех

Криптовалутите се превърнаха в един от най-горещите сектори във финансите, начело с Bitcoin, който е на едва десетилетие. Оттогава се размножиха като глухарчета - според Международния валутен фонд днес има около 9000 различни криптовалути, предлагани на различни борси. По-рано тази година пазарната стойност на всички криптоактиви надхвърли 2 трилиона долара - десетократно увеличение за по-малко от година.

Корените на криптобума се връщат към зората на дигиталната ера в последните години на ХХ век.

Традиционните банкноти и монети са творения на аналоговия свят, те са физически по природа и разчитат на взаимодействия лице в лице. Криптовалутите, за разлика от тях, са цифрови - тоест базирани на криптирани поредици от нули и единици - и търгувани чрез огромни електронни мрежи.

След като компютрите и интернет станаха част от нашето ежедневие, по-интелигентните играчи осъзнаха, че е възможно да се създадат единици от покупателна способност, които да бъдат напълно използваеми в киберпространството. Настана надпревара в създаването на "виртуални" пари, които могат да се използват толкова лесно, колкото и конвенционалните хартиени пари или монети за придобиване на реални стоки, услуги или активи.

Най-ранните опити за постигане на това, датиращи от 90-те години на миналия век, целяха просто да улеснят плащанията по електронен път. Тези инициативи, които The Economist веднъж закачливо нарече "е-кеш версия 1.0", включваха различни системи, базирани на кредитни карти, както и мрежови системи. Работейки на принципа на пълно предварително плащане от потребителите, всяка схема функционираше най-вече като удобно прокси за конвенционални пари в брой, нещо подобно на пътнически чек.

Следващите модели, "е-кеш версия 2.0", бяха по-амбициозни, стремящи се да произвеждат истински заместители на традиционните банкноти и монети. Примерите включват Flooz (използвайки комедийната актриса Упи Голдбърг като говорител) и Beenz. Но въздействието на тези схеми също беше ограничено, тъй като повечето бяха предлагани като награда за закупуване на продукти или услуги от определени доставчици. Те не успяха да осигурят директен заместител на традиционната валута и повечето изчезнаха след краткия спад на финансовите пазари в началото на века.

Революционна зора

И тогава дойде Bitcoin, революционна иновация, представена през 2009 г. от анонимните си и до този момент създатели. Bitcoin може да бъде наречен "е-кеш версия 3.0". Замислен като децентрализирана система за разплащания, независима от правителства и частни финансови институции, валутата стана изключително популярна. От необявеното начало на Bitcoin досега цената й скочи главоломно от 1 долар на токън до 66 000 долара по-рано този месец.

Много други дигитални валути - като Ether, Litecoin и Ripple, последваха популярността на Bitcoin, особено през последната година. Прасад нарича Bitcoin "дядото на криптовалутите". Дигиталните пари сега са общоприета част от глобалната финансова екосистема и вече са законни платежни средства в две държави - Ел Салвадор и Куба.

На Прасад му е трудно да скрие ентусиазма си за Bitcoin, който той описва като "наистина гениален и иновативен". Думи като "магия", "гений" и "елегантно" присъстват обилно в книгата му. За всеки, който наистина иска да разбере как работи криптовалутата в пълния й технически блясък, няма по-добро въведение от четвъртата глава в "Бъдещето на парите".

Там ще проследите стъпка по стъпка как работи технологията в основата на валутата - т. нар. блокчейн, която позволява на Bitcoin да функционира без централен орган, който да го управлява. Не е необходима държавна агенция или частна институция за валидирането на транзакции. Технологията разчита само на механизъм за обществен консенсус, управляван чрез peer-to-peer мрежа, която предупреждава участниците за всеки обмен в реално време. Публично споделен регистър на транзакциите се създава и поддържа в децентрализирана мрежа.

"Магията" идва от делегирането на доверие и верификация в един дигитален публичен форум. "Това е силата на обикновените хора, подкрепена от изчислителна мощ", описва Прасад процесите с въодушевление.

Управлението на пари от "обикновените хора" очевидно е привлекателно за либертарианците и други, които отдавна се застъпват за "денационализация" на валутите. Правителствата прекалено често злоупотребяват с контрола си над "държавните" пари и рано или късно създават неконтролируема инфлация. В последните години сме видели как този унищожителен процес опустошава държави като Венецуела и Зимбабве.

В контраст с това кибервалутите разчитат на пазарна логика, за да запазят растежа на паричното предлагане, свързан с реалната икономическа активност. Инфлацията, вярват криптоентусиастите, ще бъде овладяна чрез мъдростта на тълпата.

Пролуките в криптовалутите

Но криптовалутите имат и недостатъци, които въобще не са незначителни. На първо и най-очевидно място е опасността конкуренцията помежду им да накара спонсорите им да поемат все по-големи и по-големи рискове. Много от хилядите дигитални валути, които в момента са достъпни, не са подкрепени с нищо повече от несериозни обещания. Дори така наречените "стабилни монети" като Tether или USD Coin, които по принцип са напълно обезпечени с конвенционални резерви, на практика често са доста лишени от прозрачност.

Наблюдателите често сравняват днешните кибервалути с частните банкноти, които са циркулирали в САЩ по време на т. нар. епоха на свободно банкиране през XIX век. Но тази система е била крехка, а банковите "бягства" са били чести поради приливите и отливите на общественото доверие. Тълпите невинаги са проявявали особена мъдрост. Защо да очакваме днешните кибервалути да бъдат по-малко податливи на паника и диви колебания в цените? Само през последната година Bitcoin се е търгувал нагоре и надолу с над 50%. Прасад го нарича "шантаво... диво пътуване с влакче в увеселителен парк". Други биха го нарекли балон, който може да се спука по всяко време.

Второ, перспективата за неограничена волатилност на стойността ограничава полезността на криптовалутите като средство за размяна. Кой иска да приеме плащане във валута, чиято стойност може да падне до минимум утре? Разбира се, винаги ще има пазарни участници, особено с криминална активност, които биха поели риска заради изгодата от анонимността.

Логично е тогава критиките на Рогоф за ролята на парите в брой в улесняването на укриването на данъци и други нелегални дейности да са приложими и за кибервалутите. Но и той предполага, че истинската заплаха за тях се крие другаде. "Дигиталните валути наистина повдигат сериозни въпроси за бъдещето, но повече като конкуренти на други финансови инструменти и институции, не толкова като заместители на традиционните пари", смята Рогоф. Прасад се съгласява, като според него привлекателността на дигиталните валути за нелегални дейности започва да намалява. Според някои изследователи обаче криминалната дейност все още представлява до 50% от транзакциите с Bitcoin.

Освен това изглежда, че законният бизнес не е привлечен от всекидневната употреба на криптовалути. Те бяха прегърнати по-скоро от обичащи риска инвеститори, служейки като вид спекулативни активи, напомнящи манията по лалетата от XVII век в Холандия, когато една луковица се е продавала на стойността на къща до Големия канал в Амстердам.

В известен смисъл етикетът "кибервалута" е погрешен, защото нито една от тях не изпълнява едновременно и трите традиционни функции на парите: средство за размяна, разчетна единица и съхранение на стойност.