COVID-19 и възходът на дигиталния капитализъм

За да разберем защо дигиталната икономика върви ръка за ръка с необходимостта да се предпазим от взаимодействие лице в лице, е добре да прочетем (или препрочетем) основополагащата книга на френския икономист Жан Фурастие "Голямата надежда на ХХ век" от 1948 г. Фурастие предлага оптимистична визия за света на бъдещето: след аграрното общество, което обработва почвата, и индустриалното общество, което работи с материята, хората в обществото на услугите най-накрая ще се заемат с това да усъвършенстват себе си. Образованието, здравеопазването и свободното време ще заемат централно място в новия свят, смята френският икономист.

Пандемията позволи на доминиращите играчи в дигиталните индустрии да проведат пълномащабен експеримент за усвояването на физическия от виртуалния свят.

"Цивилизацията на третичния сектор (сектора на услугите - бел. ред.) ще бъде блестяща; половината или три четвърти от населението ще се радва на предимствата на висшето образование", пише Фурастие. "В рамките на няколко поколения инициативата дори в нискоквалифицираната работа и разнообразието от транспортни средства и развлекателни дейности ще подпомогнат развитието на индивидуалистичните тенденции на човешките същества." Следователно, смята Фурастие през 1948 г., "наближава времето, когато историята ще е напреднала достатъчно, че човешките същества основателно ще могат да се стремят да развият философията на новата ера и да се трудят в по-малко потискащ мрак към едно драматично обновление. Освобождавайки човечеството от труда, който неодушевената материя може да извършва от негово име, машината трябва да ни отведе към работа, която само човешките същества от всички твари на света могат да вършат - работа, дефинирана от интелектуална култура и морално усъвършенстване."

Идеята за преход към "хуманизирано" общество предизвиква много коментари, много от които са ентусиазирани от възгледите на френския икономист. Всички те обаче идентифицират основен проблем - книгата на Фурастие очаква свят без икономически растеж. Самият Фурастие не се е и съмнявал, че обществото на услугите, когато вече не е в риск работата му да бъде отнета от машините, ще накара растежа да изчезне. Ако стоката, която човек продава, е времето, което прекарва с другите, тогава растежът по дефиниция е ограничен от наличното време.

Оттук произлиза и феноменът "болестта на разходите" или "болестта на Баумол" - термин, въведен от Уилям Баумол и Уилям Г. Боуен през 60-те години на миналия век. Икономическият ръст от дадена дейност задължително има горен лимит, ако тя трябва да се извършва лице в лице, независимо дали става въпрос за преглед на пациенти, преподаване в клас или театрално представление. Възможно е, разбира се, да се "работи повече, за да печелиш повече", както бившият френски президент Никола Саркози веднъж призова съгражданите си да правят, но никога не би било възможно по този начин да се удвояват доходите на всеки 15 години, както се случва в индустриалния свят от 50-те и 60-те години на ХХ век.

Без дигиталните технологии в отрасъла на услугите не би имало икономиите от мащаба, които позволяват на един доставчик да достигне до все по-голям брой клиенти. Концепцията за икономии от мащаба - когато бизнесът може да увеличи производството, като същевременно запази разходите си същите или ги увеличи само малко - е фундаментална в икономическия анализ. Тя позволява на фирмата да задвижи един добродетелен цикъл: колкото по-голяма става клиентската й база, толкова повече процъфтява нейният бизнес. В противен случай, извън определен размер, компанията е обречена на стагнация.

Постигането на максимална полза от икономиите на мащаба в сектора на услугите изисква нови технологии, които могат да увеличат въздействието на производителите. Отне много време и много проби-грешки, за да се намери решение на проблема с болестта на разходите. Но отговорът, изглежда, се крие в днешното зараждащо се дигитално общество: трябва само да се преобразуват човешките същества от плът и дух в набори от данни - в информационни единици за нашето здраве или желания - за да можем да станем част от дигиталния свят, където да бъдем управлявани от алгоритми. За да постигнем повече "ефективност", всеки трябва да се превърне в битове данни, които да могат да бъдат обработени от други битове данни.

Изкуственият интелект ще може да лекува, съветва и забавлява неограничен брой клиенти, стига да са били дигитализирани предварително. Когато часовникът на китката ми анализира жизнените ми показатели, алгоритъм може да разработи персонализирано решение на здравословните ми проблеми. Пророческият филм "Нея" от 2013 г. изобразява изкуствен интелект със способността да чувства (и да говори с омагьосващия глас на актрисата Скарлет Йохансон), който е влюбен в няколко милиона души едновременно. Такова е обещанието, обявено от хомо дигиталис - за свят, еманципиран от пределите на човешкото тяло.

Изкуственият интелект ще може да лекува, съветва и забавлява неограничен брой клиенти, стига да са били дигитализирани предварително.

Както прогнозира Фурастие, човешките същества са централни в обществото на услугите, но първо трябва да бъдат дигитализирани, за да бъде задоволена днешната неизчерпаема жажда за растеж. Големият локдаун заради COVID-19 ясно показа, че растежът отново става възможен онлайн, след като хората се освободят от императива на взаимодействието лице в лице.

Очевидно големият въпрос е дали дигиталното лечение ще бъде по-лошо от болестта. Ще заменят ли роботите хората, така увеличавайки бедността? Ще бъде ли заменена индустриалната поточна линия на ума чрез Facebook и Netflix?

Заради необикновеното изкривяване на историческото време старите въпроси на индустриалния свят изплуват отново в сърцето на дигиталния, който го заменя. Необходимо ли е по тази логика да повторим всеки етап от стария свят, включително епизодите му на морален фалит, финансови кризи и икономическа несигурност, или можем да се справим по-добре? През 2022 г. ще можем да започнем да си отговаряме на някои от тези въпроси.