Енергиен преход с ВЕИ, батерии и ESG подръка

Очаквано, по време на обществения съвет се изразиха мнения за нереалистично поставени цели и липса на достатъчна готовност за подобен преход. Притеснения изразиха синдикатите, които поставиха въпроса какво ще се случи с енергийния комплекс "Марица-изток" и работещите в него. Отговорът бе, че въглищните централи ще продължат работа, докато са нужни, но, разбира се, няма гаранции докога и кои централи ще работят.

По отношение на отпадналите мерки (газови мощности и преносна инфраструктура) министрите на финансите и енергетиката обърнаха внимание, че бъдещи инвестиции в газови и смесени мощности ще се осъществяват изцяло на пазарен принцип, в случай че такъв тип технологии изобщо се окажат необходими.

Със стабилна подкрепа за ВЕИ (а сега и за батериите)

Задачата на всеки енергиен преход по правило е сложна и предполага внимателен анализ. България има известен опит в прилагането на някои скъпоструващи и критикувани като прибързани решения в преследването на климатични и енергийни политики. В периода до средата на 2012 г. бяха предложени щедри преференциални цени за производство на енергия от вятър и слънце.

Отчитайки размера на инвестиционните разходи в началото на 2011 г., КЕВР одобри преференциални цени за фотоволтаични централи в размер на 699.11 лв./ мВтч. Няколко месеца по-късно, на 20 юни 2011 г., преференциалните цени бяха намалени до 485.60 лв./ мВтч за фотоволтаични централи, а година по-късно, на 28 юни 2012 г., преференциите паднаха до 236.26 лв./ мВтч.

Важно е да се отбележи, че тези ценови параметри се използват при определяне на съответните премии за фотоволтаични централи и в момента и ще продължат да се прилагат до изтичане на съответния срок на премията (след 2030 г.). В същото време експерти посочват, че към днешна дата новопостроени такива централи са рентабилни при цени на едро от порядъка на около 100 лв. за мВтч. Тогава дали не избързахме?

Резултатът, който постигнахме с тази ускорена политика за позеленяване, е, че още през 2013 г изпълнихме цели за ВЕИ, които бяха заложени за 2020 г., и то на по-висока цена, която ще заплащаме и през следващите години. От друга страна, нека не забравяме, че първоначалният устрем към ВЕИ бе посрещнат с продължителна и охлаждаща инвестиционния ентусиазъм вълна от неблагоприятни законови и административни пречки.

Някои от най-забележителните примери бяха мораториум за присъединяване на нови ВЕИ централи към мрежата, временни цени за достъп до мрежата, такса за производство на енергия от вятър и слънце и др.

В крайна сметка страната ни едва ли спечели особено от дадените стимули. Целта за ВЕИ в крайното потребление на енергия неизбежно щеше да бъде постигната до 2020 г., и то при значително по-ниски разходи за електроенергийната система, по-умерено и балансирано. В същото време регулаторните и административните пречки доведоха до множество съдебни дела, отменени решения на енергийния регулатор и дори установена незаконосъобразност на разпоредби от Закона за енергията от възобновяеми източници.

След 2013-2014 г. естествено последваха години на застой във ВЕИ сектора.

Механизми за капацитет няма

И, разбира се, цената невинаги е най-важна. Има много по-сериозни въпроси, които понякога налагат вземане на решение на всяка цена. Такъв е случаят със сигурността на енергийната система и непрекъсваемостта на доставките.

Докато се строят заводи за производство на батерии, произведат и се пуснат в експлоатация самите батерии, както и бъдещите геотермални и други ВЕИ централи, нека не се забравя, че въглищните мощности най-вероятно ще започнат да се приготвят отрано за ограничаване на производствените си разходи с оглед поетапното им извеждане от експлоатация.

Съвсем накратко, механизмите за капацитет са признати в Европейския съюз като метод за гарантиране на сигурност и непрекъсваемост на енергийните доставки. Те представляват държавна помощ за покриване на постоянните разходи на топлоелектрическите централи, свързани с разполагаемост (капацитет) за производство, докато променливите разходи за производство на електроенергия (въглища, квоти за вредни емисии, варовик и други суровини) се покриват от пазарната цена на централите.

През изминалата 2021 г. стана ясно, че България не е успяла да договори механизъм за капацитет и държавна помощ за въглищните централи няма да има. Липсата на такъв механизъм, съпроводена с рязко увеличаване на ВЕИ мощности и батерии, може да доведе до по-бързо преустановяване работата на въглищните централи.

Това само по себе си не е проблем, стига всичко останало да се подреди, както бихме желали. Но тук се намесват онези пазарни сили, на които управляващите ще разчитат в случай на нужда.

Ако ESG не проработи, както си представяме?

Днес и в бъдеще частните инвестиции, особено в капиталово-интензивни сектори като енергийния, обръщат сериозно внимание на ESG, а ЕSG следва собствена логика и правила.

При един свободен пазар новите производствени мощности следват честотата на периоди на "недостиг" на предлагане поради недостатъчен производствен капацитет (scarcity). Високите и повтарящи се цени на пазара на електроенергия представляват стимул за инвестиции в нови мощности, поне досега.

ESG и Европейската таксономия променят или по-скоро допълват този добре установен подход. Акционери, банкови или други финансиращи институции следват ESG стандартите при преценка на дадена инвестиция. Ако правилата за устойчиво инвестиране не са спазени, не е изключено да се стигне висока цена на привлечен финансов ресурс или до цялостен отказ от финансиране.

В началото на февруари 2022 г. Европейската комисия представи проект на допълнителен делегиран регламент към Европейската таксономия (Taxonomy Complementary Climate Delegated Act), с който допусна газови електроцентрали в класификацията за устойчиви дейности (в категорията на преходни технологии). Бързам да уточня, че не става дума за всяка електроцентрала, работеща на природен газ, а само за онези, които емитират не повече от 270 грама въглероден диоксид на кВтч (или средногодишно 550 кг на кВтч за период от 20 години). Толкова рестриктивен емисионен фактор предполага използването на смесени технологии при изгаряне като възобновяеми или други нисковъглеродни горива (водород, биогаз, биометан). Допълнително задължение по предложения регламент е всяка електроцентрала да премине на такива горива до края на 2035 г.

Така перспективата на ЕSG изглежда малко по-различна от тази на правителството. Частните инвеститори и техните финансиращи институции избягват невъзстановяеми (блокирани) активи и разходи. Европейската таксономия и законовите задължения за ESG оповестяване единствено затвърждават това положение. Тогава дали не създаваме системни рискове, оставяйки инициативата изцяло в частни ръце?

Когато става дума за сигурност и непрекъсваемост на доставките, предпазливият подход предполага да не се разчита, че частните инвеститори ще се намесят там, където държавата е решила да не взима участие.

Скок в дълбокото без моделиране на сценарии и сравнителен анализ

Въпреки надеждите за плавен преход, изглежда, се проявява склонност да се направи много решителен скок, който се очаква да ни приземи директно на плоскостта на един готов и завършен енергиен преход, където производството от ВЕИ централи се прогнозира и регулира без затруднения.

Ако такъв вариант е реалистичен, дали е възможно най-ефективният? В действителност не са разглеждани модели за други, различни сценарии за производствен микс в прехода към нулеви емисии, поставяйки фокус върху стабилността и адекватността на енергийната система.

Анализ на енергийните мощности е необходим не само в рамките на местния български пазар, а и в целия регион (предвид междусистемната свързаност). На базата на такъв анализ може да се разработят модели при различни сценарии за търсене и предлагане на пазара и кои производствени технологии биха били подходящи и ефективни за реализация на екологични и социално-икономически цели в рамките на енергийния преход.

Скокът в бъдещето, когато електроенергията се произвежда само от ВЕИ и се съхранява в батерийни масиви, е постижима цел, но докато се стигне дотам и особено ако се прибързва, не е изключено адекватността на енергийната система при пиково търсене на електроенергия да бъде изложена на сериозен риск.