Историята на руско-украинската битка е дълга, но не е тази, която ви разказва Путин

Борбата на страната срещу руския авторитаризъм не е от днес. Всъщност Украйна развива политическа култура, центрирана около правата и срещу тиранията от векове. През Средновековието Киевска Рус е плуралистично политическо образувание, организирано чрез множество центрове на влияние на градове-държави, без нито едно тиранично управление. В ранния модерен период украинското казашко устройство формира модел на републиканска политика и договорна идея за държава, различна от надигащия се московски авторитаризъм.

През XIX век украинските интелектуалци развиват идея за политика отдолу нагоре, фокусирана върху автономните общности (хромади), срещу царската автокрация. И през XX век украинската версия на социализма беше ориентирана към европейските модели на кооперативна икономика и еманципация на селяните и работниците, а не към руския модел на "диктатура на пролетариата".

Украйна е платила висока цена за това, че се е осмелила да оспорва руския авторитаризъм през цялата история - и все още е така. През XIX век Руската империя забранява украинския език за обществено ползване за половин век и изпраща нейните духовни и културни лидери в затвори или в изгнание. През XIX век руските болшевики унищожават украинската независимост, унищожават нейната интелигенция и убиват около 4 милиона души в изкуствения глад (Голодоморът - бел. ред.) през 1932-1933 г. Други периоди на глад през 20-те и 40-те години на миналия век са довели до смъртта на 1 милион души. През 70-те и 80-те години Съветският съюз систематично изпращаше украински защитници на човешките права в затворническите си лагери.

Руската окупация на Крим през 2014 г. и последвалата продължителна военна и социална катастрофа в Източна Украйна са само продължение на тази дълга история. И докато през цялото това време страната успяваше да устои, с последните заплахи, събития и фалшиви разкази е доведена до ръба.

За да скрие престъпленията си, Кремъл рисува картина на демонични, "националистически" украинци. Но Украйна не е това. Става дума за дълбоката й историческа и политическа култура, в която свободите са от съществено значение, а тираничното управление се отхвърля. Украинците са единни в противопоставянето си на руската агресия, независимо дали говорят украински или руски език. Наивно е да се мисли, че руски говорещ украинец непременно ще подкрепи контрола на Русия над Украйна: дори в предимно руски говорещите региони на Източна и Южна Украйна идеята за обща украинска политическа идентичност, основана на правата, се засилва през тези години, докато имперската идея за "руски свят" се маргинализира.

Трябва да погледнем отвъд реториката и да се съсредоточим върху реалността. Русия не се интересува от разширяването на НАТО; тя се грижи за собственото си разширяване. Тя не иска да спре разширяването на НАТО; тя иска НАТО да не спира разширяването на Русия. Русия е последната тиранична империя в Европа и отчаяно иска да обърне републиканските и демократичните традиции в европейската - и украинската - политика.

Западните страни трябва да останат твърди спрямо Русия: страхът да не се провокира Путин всъщност провокира Путин. Първият кръг от санкции, приложени срещу режима му заради признаването на "независимостта" на подкрепяните от Русия "републики" на окупираните територии на Източна Украйна, беше стъпка в правилната посока. Както и замразеното сертифициране на спорния газопровод "Северен поток 2".

Но с обявяването на войната трябва да последват много повече неща:

• строги санкции, приложени към ключови сектори на руската икономика, включително енергетика, банкиране и отбрана;
• замразяване на активите на приятелите на Путин в целия западен свят, а кръговете от санкции трябва да бъдат редовни, насочени към все повече лица и активи всеки месец, за да оказват непрекъснат натиск върху руските елити;
• Украйна трябва да продължи да получава военна помощ, която да подобрява нейните отбранителни способности;
• страните от ЕС, САЩ и други съюзници трябва да сключат двустранни споразумения за обща отбрана с Украйна и да създадат рамка за сигурността й;
• Украйна трябва да получи икономическа подкрепа, за да защити икономиката и хората от криза, причинена от военна заплаха. Тази икономическа подкрепа трябва да бъде предоставена при условия за по-нататъшни реформи в Украйна, преди всичко в съдебния и антикорупционния сектор.

Украйна няма да отстъпи в тази екзистенциална битка, но светът трябва помогне на страната да се защити, за да защити демокрацията в нашия свят. Утре може да е твърде късно.