"Газпром" е асистентът на Кремъл във войната с Европа

Планът на Путин може да изпадне в плен на собствените си идеи

Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер е в ръководството на управляваия от Алексей Милер (вдясно) руски газов гигант.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер е в ръководството на управляваия от Алексей Милер (вдясно) руски газов гигант. © Reuters

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Колкото повече клиентите на "Газпром" осъзнават, че това са интересите на Путин, а не на компанията, толкова по-предпазливи ще бъдат да правят бизнес с нея.

Читателите на бизнес публикации и вестници имат привилегията да са заети с казуси като например изкуствотото на конкуренцията и разни бизнес стратегии, а не с какофонията на едни военни действия. Но когато става дума за нападението на президента Владимир Путин срещу суверенна Украйна, трябва да се мисли в една посока и по- специално към една конкретна компания. Най-големият производител на газ в света по неведоми пътища се намира по средата на целия този хаос. Освен че "Газпром" е мажоритарна собственост на Руската федерация, компанията е и основният проводник на кремълски интереси чрез търговията си. Това, разбира се, включва политики като натиск върху европейските газови доставки до крайности, от които става ясно, че европейската икономика е безпомощна. Обаче на 22 февруари Русия получи доза от собственото си лекарство - Германия заяви, че ще спре газопровода "Северен поток 2", който е собственост на "Газпром", като реакция на руската война в Украйна. Това е удар, но какъв точно? Защото едва ли ще може изцяло да попречи на компанията да прави пакости и да прави пари.

Родена в Студената война

За да разберем самата "Газпром", е полезно да си спомним, че това е отроче на Студената война, родено в Министерството на газовата промишленост на Съветския съюз през 1989 г. Нейният шеф Алексей Милер я управлява от 2001 г., годината, след като Путин поема властта. Тези двама мъже много си приличат. Когато Америка наложи санкции на Милер през 2018 г., тогава той отбеляза в екстаз: "Най-накрая бях включен. Това означава, че правим всичко както трябва."

Инвеститорите на Запад, които купуват акции на "Газпром" заради грандиозната доходност от дивиденти, се оплакват, че компанията рефинансира проекти, които са в полза на Русия, а не на акционерите; планът за изграждане на втория по височина небостъргач в света в Санкт Петербург е пример за това. Що се отнася до смесването на политика и търговия, нейният бизнес модел разчита на монопол върху износа на природен газ с много висок марж, за да може да се субсидира евтиният газ за руснаците. В земя на тежки сибирски зими, това е ценна стратегия ( тип. quip pro quo) на Путин.

Събитията, водещи към моментната криза в Украйна е като начален урок за това как "Газпром" обслужва интересите на руското правителство, докато се крие в собственото си гнездо. Години наред се водеха политики да се заобиколи Украйна, която е важен транзитен маршрут за нейния газ. Това провокира построяването на алтернативни тръбопроводи в Северна и Южна Европа, които й носят голям лост при следващото предоговаряне, когато договорът с Украйна изтече през 2024 г. Усилията за това накараха и европейските държави да се вкарат в омагьосан кръг от печалби и загуби, което постоянно ги настройва едни срещу други. Решението на "Газпром" да пуска малко газ и да намали излишъка на Европа е логично, защото търсенето нарасна през последните месеци, а и високите цени на спот пазарите генерират рекордни печалби. Но също така, това всичко е под предслов, че Европа не трябва да приема "Газпром" за даденост. "Защото целта е винаги да са нащрек, никога задоволени", поне това е мнението на Джак Шарпълс от Оксфордския институт за енергийни изследвания.

Затворени очи за проблемите

След Студената война западноевропейските страни някак си избягват тази негативна страна на "Газпром". Но същевременно са станали много по-зависими от нейния газ. Германия, която получава около половината от горивото от Русия, е в особено лошо положение. Някои привърженици на "Газпром", като бившия канцлер Герхард Шрьодер, който председателства "Северен поток", заслужават специален интерес. Страните от бившия източен блок, като Полша, не си правят илюзии. Те знаят, че освен че протяга ръката на приятелството, "Газпром" може да я използва като юмрук. Те са и най-изложени на риск, отбелязва Анна Микулска, експерт по руска енергетика в Института Бейкър към университета Райс. Най-екстремният случай е Украйна, където "Газпром" предостави евтин газ и облаги, но след това ги спря като наказание заради западния уклон на страната. Наскоро и Молдова претърпя подобно отношение.

Макар че изначално тази геополитическа групировка някак си остава отвъд полезрението, решението на Германия да спре процеса на одобрение за "Северен поток" 2 - подводен тръбопровод за 9.5 млрд евро (10.7 млрд. долара), минаващ от Русия до Германия, беше изненада. Това може да се тълкува като неуспех за "Газпром". Тръбопроводът вече беше спиран по правни причини; а "Газпром" се нуждае от него да работи до 2024 г., за да може да упражнява максимален натиск върху Украйна, когато договорът им за доставки е към края си. И все пак трябва да се спомене, че в деня на съобщението цената на акциите на "Газпром" се повиши. Както казва Алекс Комер от банка JPMorgan Chase, "през следващите няколко години "Газпром" ще може да прави повече пари въпреки "Северен поток" 2, защото липсата на газ в европейските хранилища ще поддържа цените много високи.

Прогнозите са, че предвид колко е зависима Европа от "Газпром", компанията няма да пострада толкова много, дори и цяла Украйна да се превърне в бойно поле. Потенциалното изваждане на Русия от системата за междубанкови плащания SWIFT - за което призовават някои западни политици - вероятно няма да прекъсне напълно връзките на "Газпром" с европейските й клиенти, защото те имат нужда да си плащат за услугите. Идеята, предложена от Микулска, да се отстрани "Газпром" чрез "gas lift" на втечнен природен газ (LNG), е нещо като морската версия на въздушния транспорт, който преодолява руската блокада на Берлин през 1948-1949 г. Но това е сферата на възможностите и не е реалистично. Унищожаването на тръбопроводите на украинска територия би навредило на износа на компанията, но последващото покачване на цените може да смекчи този проблем, особено заради силно притиснатия пазар. И въпреки че Путин би могъл да завърти кранчетата като част от военните си мерки, за момента той предпочита европейските пари да летят към касичката му.

Поставете това във вашия тръбопровод

Каквото и да се случи, вярността на "Газпром" към Кремъл едва ли ще бъде разклатена. Това, че е лоялен слуга, спечели подкрепата на режима, за разлика от другите президентски любимци от петролния гигант "Роснефт", които в момента са жертва на битката за газов монопол.

Въпреки това стратегията на Кремъл крие рискове. Колкото повече клиентите на "Газпром" осъзнават, че това са интересите на Путин, а не на компанията, толкова по-предпазливи ще бъдат да правят бизнес с нея. Европейските страни вече сериозно са се ориентирали към инвестиции в терминали за внос на LNG и във възобновяеми източници. И тъй като техните газови пазари в някакъв момент ще успеят да се развият и ще се насочат към алтернативи, нарастващото търсене ще започне да идва от Китай, който вече поглъща газ от "Газпром" и няма същия страх от войнствеността на Путин. Но дори Комунистическата партия в Пекин има основателни причини да се хвърля поглед на натиска на "Газпром" върху Европа. В крайна сметка питонът понякога може в усилията си сам да се върже на възел.