Предизвикателствата в политиката за отбрана до края на 2022

• Изпълнение на решенията от срещата на върха в Мадрид.
• Решение на Народното събрание за одобряване на новата инвестиционна програма за модернизация и превъоръжаване на армията.
• Планиране на държавния бюджет за 2023 г. в размер на минимум 2% от БВП за отбрана при наличие на проекти за модернизация.
• Изпълнение на програмата за преструктуриране на армията, приета от МС.
• Създаване на фонд за акумулиране на неизразходваните бюджетни средства в сектор "Отбрана".

Какво означава ангажиментът да се изпълнят решенията от Мадрид до края на тази година:

• Бърза ратификация на протоколите за членство на Финландия и Швеция в НАТО, което вече е изпълнено.
• Конкретни действия за помощ за Украйна при развитие на войната и подкрепа за възстановяване.
• Участие на България в новия модел на силите на НАТО и развитие на предна отбрана в Черноморския регион.
• Повишаване на нивото на участие в многонационални сили и мащабни учения, повишена готовност с изискване за оперативна съвместимост и високотехнологични федерирани системи за разузнаване и управление.
• Инфраструктура за мобилност в България (вкл. коридор Александруполис - Констанца).
• Полигони за мащабни учения у нас.
• Реална система за противовъздушна/противоракетна отбрана (ПВО/ПРО) и брегова отбрана, киберотбрана, противодействие на дезинформация и пропаганда, засилено контраразузнаване и сигурност в съюзен формат.
• Изучаване на опита от войната в Украйна и извеждане на съветската техника от въоръжение за постигане на съвместимост и елиминиране на грешки във съвместни действия в съюзна среда.
• Иновации и ангажиране на индустрията, защита на новите технологии от военен и индустриален шпионаж - допълване на обявените 2 тестови центъра към мрежата DIANA с акселератор за реализация на иновативни решения с финансиране от Иновационния фонд на НАТО.
• Цели за намаляване на въглеродния отпечатък и подготовка за действия в условия на промени в климата, както и подготовка на армията в подкрепа на гражданските власти при предизвикани от климатичните промени бедствия.
• Постигане на реална енергийна диверсификация и независимост от доставчици, които ни определят като неприятелска страна.
• Повишаване на устойчивостта на демократичните институции при хибридна война срещу нас.
• Подготовка за нестабилност в Северна Африка и Близкия изток с риск от бежанска вълна, както и конфликт на Западните Балкани, възможни нови терористични заплахи.

Основен фактор за развитие на отбранителната политика си остава войната в Украйна. Русия направи груба грешка да окупира суверенна територия на Украйна при брутална непровокирана агресия и сега абсолютно легитимно войските й стават цел по цялата територия на Украйна и акваторията на Черно море. Остава възможността Русия да използва ракетни удари от своя територия по обекти на Украйна и вероятно Украйна трябва да се въздържа да поразява обекти на руска територия.

Засилена активност може да очакваме с нарастване на броя на модерни оръжия за Киев със способност да поразяват едновременно цели на руската армия по цялата територия на Украйна и да създадат условие за контранастъпление.

Русия може да обяви мобилизация, може да прибегне до оръжия за масово поразяване, но това ще е пряко признание за поражение и ще е краят на Русия като държава. Мирен договор може да има само при изтегляне на руските войски от територията на Украйна и при условия, които гарантират сигурността и суверенитета на страната.

Това ще е дълга война. Първият етап бе провал на плана на Русия за подчинение на Украйна чрез хибридна война и светкавична военна операция, вторият етап ще приключи със спиране на руското настъпление по модела на войните от миналия век, а третият ще се характеризира с успехи на Украйна по модел на военни действия от XXI век, с нови оръжия и несломим боен и национален дух. Третият етап е най-непредсказуем, защото ще е резултат от съвсем нови фактори и от двете страни, а ще е зареден и със силни геополитически противопоставяния. Мирът ще ни въведе в един съвсем нов свят и много различен Черноморски район.

Именно по горните причини тази война е основен фактор в развитието на отбранителната ни политика, като основен е въпросът за подкрепата на Украйна от България и ускорено развитие на сътрудничеството ни с Киев, особено във военната област, който може да включва:

• Предоставяне на съветско въоръжение на Украйна след ремонт и гарантиране на замяната му със западно въоръжение от съюзниците в НАТО (вкл. замяна/пращане в Украйна на старите боеприпаси, които са на складове, с нови, произведени от българския ВПК).
• Ремонт на украинска техника, вкл. с участие на украински специалисти, и доставка на части заедно с ремонт на българска военна техника в Украйна (за всички бойни и транспортни самолети и вертолети, които са на въоръжение на ВВС на България, а също така за средства на ПВО - зенитно-ракетни комплекси и РЛС, както и за танкове).
• Съвместна работа по усвояване на западна техника и ускорена модернизация по опита от войната.
• Изучаване на опита от войната във ВА, НВУ, ВВУ, ВВМУ с участие на украински специалисти и подготовка на украински военни у нас в дългосрочен план и на реципрочна база.
• Актуализация на действащото споразумение между МО на България и Украйна с отчитане на новите реалности и възможности.
• Участие на украинските военнослужещи като наблюдатели в работа на военноморския координационен център във Варна с използване на възможности на ВМС на Украйна (при превръщане на центъра в регионален за Черноморието).

Изгражданата нова стратегия на САЩ и в частност новия закон S. 4509 за сигурността в Черноморския регион създава нова среда за развитие на отбранителната политика по осите ЕС, НАТО, САЩ, Украйна; взаимодействие със съседите; инициативата "Три морета". Законът е основно подготвен по инициатива от региона на Румъния, но това е невероятен шанс за България - да имаме национална стратегия за сигурност в Черноморието и Балканите и да работим за по-тясно сътрудничество със съюзниците в региона.

Във вътрешен план важен компонент на отбранителната политика е постигането на поне 2% от БВП за 2023 г. и създаване на фонд за многогодишно финансиране на превъоръжаването, което на свой ред изисква преглед на структурата на отбраната и реална инвестиционна програма, синхронизирана в НАТО и ЕС. Очаква се постепенно страните от НАТО да вървят към доста по-високи нива на финансиране на отбраната в следващите години и това не може да бъде пренебрегнато от България: първо, и ние вероятно ще повишим разходите над 2%, второ - новото въоръжение ще е по-скъпо и ще изиска повече време за доставка. Тоест, за нас неизбежно ще се наложи да придобиваме въоръжение "втора ръка" и ще имаме възможност да включим нашата индустрия в повишаване на производствения капацитет на отбранителната промишленост в НАТО страните.

Специалният случай с офертата от САЩ за вторите 8 самолета Ф-16 по наше искане предполага няколко решения на парламента и поставя още по-остро въпроса за бавената вече над 20 години инвестиционна програма за превъоръжаване, която едва след одобрение в парламента може да гарантира устойчивост на процеса.

В отбраната се борави със способности - в този случай Ф-16, е основна част от способност за въздушно патрулиране и противовъздушна отбрана, както и поддръжка на сухопътните войски и ВМС от въздуха. Това означава, че придобиването на Ф-16 следва да се разглежда в контекста на използването на МиГ-29/Су-25, Ми-24 заедно с радарите и зенитно-ракетните комплекси (ЗРК). Решението за графика на придобиване и въвеждане в оперативно използване (вкл. готовност на инфраструктурата на летищата) на Ф-16 трябва да е обвързано с решението за извеждане от експлоатация и замяна на ЗРК и радарите, бойните хеликоптери, "пенсиониране" на МиГ-29/Су-25. Без такъв подход никога не бихме постигнали ефективност, ефикасност и икономичност в процеса на превъоръжаване.

Балансът в инвестиционната програма между способностите и разходите за ВВС, СВ, ВМС, специални сили, комуникации, управление и разузнаване, киберотбрана, логистика, общият обем от необходими средства, използването на механизмите "заем-наем" с отчитане и на предоставянето на военна помощ за Украйна е въпрос на съгласие в парламента, за да очакваме ефективно и икономично изпълнение на тази трансформация.

Ако теми за отбраната и изпълнение на решенията от Мадрид (вкл. помощта за Украйна и стратегията на НАТО и САЩ, ЕС за Черноморския район) не са сред тройката в политическите приоритети до края на годината, ситуацията за България ще се влоши заедно с активиране на хибридните операции срещу нас като предполагаемо най-слабо звено в НАТО на Изток.

Ако консолидацията на силите за промяна в България мине през сектор сигурност, то имаме шанс да излезем от всички кризи през най-голямата - войната, чрез силни действия при подкрепа от ЕС, НАТО, САЩ. Периодът 1997-2001 дава позитивен пример, който обаче не може да бъде повторен след 20 години без дълбокото му осмисляне, нова визия и смело, всеобхватно лидерство.