Дръж, мафийо, дръж и не пускай!
Калната кампания срещу промяната показва желанието да се върне предишният модел, но това изглежда все по-малко възможно
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Как един журналист не попита Петков и Лена за парапета", пита от месец насам журналистите в почти всяка своя изява бившият премиер Бойко Борисов. Той има предвид видеото, получено от охранителна фирма за видеонаблюдение и вероятно пуснато от ГЕРБ, на което се твърди, че Кирил Петков влиза в някакъв апартамент половин година преди да стане премиер. Не бихме се занимавали с това, ако не беше един от мръсните щрихи на доста отчетлива картина на България към средата на 2022 г.
Въпросното видео е откровен опит за класически компромат - хвърля се много кал с надеждата нещо да залепне. Борисов не е единственият политик, който се включва в това упражнение. За това видео от месец насам говорят още форлойфери на ГЕРБ като Тома Биков, както и политици от ДПС и, разбира се, цялата схема от свързани кафяви медии. Едните вдигат топката, другите се опитват да вкарат гол. За следващия ден се сменят - редуват както себе си, така и злоба с гнус.
От тази история не излезе нищо и затова беше измислена друга - че премиерът и министрите са си поръчвали в сградата на Министерския съвет наркотици. "Пици с кристали", "подозрителни пакети"... Кафявите сайтове започнаха да публикуват нищо не значещи снимки и да повтарят до безкрай внушения. Показателното в този епизод е, че в него се включи прокуратурата, която изиска записите от камерите на входовете в Министерския съвет, за да види кой е влизал вътре. Пикът на сюжета беше твърдението, че лично заподозреният в убийството на двете момичета до хотел "Хемус" в София е носил наркотици в сградата на правителството.
Тези два случая рисуват следната картина - ГЕРБ и ДПС използват компромати от внушения и откровени лъжи с помощта на няколко сайта от моралното дъно на медийния пейзаж и любезното рамо на прокуратурата. Пълният образ на превзетата държава се очертава и от решенията на Конституционния съд, с което се направи преврат в енергетиката, както и на ВАС, който блокира опитите да се върне контролът върху граничния пункт "Капитан Андреево".
Има обаче и нещо друго много интересно - този филм вече е прожектиран по екраните на изстрадалата ни родина.
В далечната 1992 г. министър-председател е Филип Димитров. Той иска да промени България. От затънала в посткомунистическо безвремие страна да я превърне в модерна европейска държава, както това започва да се случва вече в Полша, Чехия, Унгария. Съпротивата е огромна. Срещу правителството му и него лично започва яростна кампания от компромати, която удивително прилича на сегашната. В новосъздадените тогава "свободни" български медии се публикува какво ли не. Основните обвинения са, че той е луд, като за "доказателства" се публикуват откровени глупости, като например, че се съблича гол в сградата на Министерския съвет и се увива във в. "Демокрация" - органът на тогавашния СДС. Особена ярост срещу Филип Димитров тогава предизвиква признаването на Македония за независима държава. С откровеното участие на специалните служби беше изфабрикуван друг компромат - че един от съветниците на Филип Димитров е замесен в незаконен износ на оръжие към бившата югославска република. Това в крайна сметка доведе до свалянето на правителството, след като ДПС оттегли подкрепата си за Филип Димитров. После дойдоха Беров, "Мултигруп", източването на държавните фирми, мутрите, Виденов, банковите фалити и кризата от 1996-1997, която запрати България толкова силно в икономическото дъно на Европа, че и до днес не успява да излезе от там.
Историята, разбира се, никога не се повтаря буквално. Кирил Петков не е Филип Димитров. И двете правителства са направили и обективни грешки. Но за причините да са най-кратко управлявалите в модерната българска история приликите са много.
И двете правителства са убедени, че България не се управлява в интерес на хората, а за да има полза много тесен кръг, овладял ключови позиции в държавата. И двете искат да отвоюват държавата обратно. И при двамата премиери политическата наивност е повече от политическия опит - пробвайки с много малко хора, нестабилно парламентарно мнозинство и съмнителни партньори да проведат истинска война срещу мафията. Изглежда, че и двамата на пръв поглед губят. Само обаче на пръв поглед.
Сега акулите на задкулисието надушиха кръвта от политическите рани в управляващата коалиция и започнаха описаните по-горе атаки с всички свои сили - съдебната система, кафявите медии и зависими компании, като например тези от строителния сектор. През 1992-1993 обаче започна промяна, която се оказа напълно необратима. Комунизмът тогава си тръгна по-бавно, отколкото бяха първите надежди, но си замина. Същото е и сега.
ГЕРБ, ДПС, прокуратурата и прочее се хвърлят като чули командата "Дръж!", за да си върнат предишния тотален комфорт. Изглежда, че печелят, но промяната вече е трудно обратима. Предишното няма да се върне.
22 коментара
Всичко е в зависимост от полюса на конкретните медии и автори. Икономедиа и сателитните издания хвърлят адски много енергия в защита на правителството и по-конкретно ПП-ДБ, като на моменти също са имали препечатвания на статии с откровен пропаганден привкус, каквато е и тази.
Иначе относно оста Киро-Лена - прави ми впечатление, че той държи на нея, дори на срещата в Турция преди време с Ердоган беше закарал нея и някаква НПО дама. Защо точно говорителката си? Личи си, че е нещо повече от това. Важно е да се каже, че почти целият близък кръг са приятели на Кирил - Василев, Лорер и тн, така че това не е странно, но беше странно в контекста на онази среща - Ердоган заедно с вицето си и директора на разузнаването, а от друга страна... Киро с говорителката си и Весела Чернева. Малко е смешно, дори ако го погледнем от корпоративен аспект(нали уж знаеха много в тази област) - единият си е взел генералите, другият пък идва с, да кажем, офицерите... Не останах с впечатление, че Лена блести от капацитет, но пък в крайна сметка Кирил сам си избира екипа и би трябвало да носи отговорност за тях.
Но да, като гледах видеото и на мен ми се стори, че я опипва, така изглеждаше. Може да е ъгъл, може да е субективна нагласа, просто защото не ги харесвам. Но и така да е - какво от това? Личният им живот не ме интересува особено. Виж това, че Кирил Петков директно приложи всички лоши практики заобикаляйки се с приятелите си на ключови позиции е адски сериозен проблем, който обаче обществото сякаш не забелязва, докато не стана дума, че може да е имало мачкане на чаршафи. След като не е проблем на обществото, че кадровата политика на ПП опира до това дали си бил приятел или студент на Кироасен, то тогава защо трябва да е проблем, че евентуално са преминали границите. Последното е просто единична проява на синдром, за който така и не ни допука достатъчно.
Определено разочароващ е опитът за жонглиране на г-н Лазаров (един от малцината можещи да пишат в Капитал) с вече абсурдно изпразнени от съдържание понятия като корупция, мафия и пр. пропагандни жалони.
Най-малкото, защото в определенията и на двете понятия задължително фигурират заедно власт и бизнес, А да си на власт, да въртиш далавери с газа, тока и ядреното гориво, ВЕИ и какво ли още не, а да сочиш с пръст други, е просто индийски тип психодрама.
При всичките ми антипатии към баце не знам той да е палил правителствения ербъс, за да заведе Мата Хари на вечеря на свещи в любимия ми Тесалоники.
Горният текст на г-н Лазаров е пример до каква деградация води безугледното грантодаване. Мога да го сравня с порочната ЕС практика с плащане на заявен декар, а не на прибрана качествена продукция. Затова и зад подобни словесни планини в Капитал ясно прозира ръждивата пропагандна конструкция, по която са навързани думи-панделки.
И като ще се хвали правителството, защо дума няма за сластната поза на чаршафа на кръвосмесителната Друзила - Корнелия?
Гнус - не гнус, червените бяха част от това управление. Което и ще ги дисквалифицира задълго.
Друг нерадостен размисъл, който следва от този авторски текст е, че под него се мъдрят единствено коментарите на обичайните заподозрени, които по традиция изразяваме мотивирано несъглесие с разтеглените съждения.
Защо Капитал разгони многолюдния си и определено интелигентен форум, който бе особено критичен към пропагандния елей?
По същата причина, по която партийните велможи отвратиха електората от участие в избори!
Дали К ще се чете от 200 или от 200 000 души, парите по перо "други приходи" са същите. Защо да си вкарват таралеж в гащите?
Ако на избори се явят 80% от имащите право на глас, партиите-вувузели, които сега безпринципно властват, няма да имат никакъв шанс да влязат в НС, но при 25-30% гарантирано са на трапезата.
Затова партийните набаби показаха нагледно, че за когото и да гласуваш, още на следващия ден те ще захвърлят знамената, ще извадят сметалата и ще се прегърнат във властта. Както червените се хвърлиха на врата на НПО-форматът 4П, както ДБ само чакат 3 октомври, за да си легнат с "мафиота" баце.
И за да може всеки, който прояви интерес, да види разликата в нивата на уменията за анализ тук преди и сега, давам линк към статия от ноември 2021 г с абсолютно сбъднала се прогноза за днешните събития на някогашния журналист от Капитал Филип Буров, която Quandt бе любезен да ми препрати онзи ден и за която му благодаря:
https://baricada.org/2021/11/11/nqma-lqvo-ima-dqsno/
Е-е, само тролове!
До коментар [#4] от "evpetra":
С тази думичка безсловесните се опитвате да обясните необяснимото си.
Показателно е, че почти всички коментари са в една и съща тоналност. Съгласен съм с тях.
Но постът ми е за нещо друго.
Бях голям фен на Капитал още от когато се появи. Бях все още в БГ и беше ритуал всяка седмица да купя току-що излезлия брой. Бях студент в София и се редувахме със съквартиранта през седмица.
В края на управлението на Виденов напуснах БГ, но също имах ритуал - когато се връщах в БГ едно от първите неща, които правех след пристигането си беше да купя баничка с боза, тройка кебапчета и последният брой на Капитал. Все неща, които са ми липсвали в чужбина.
После като започна да излиза в интернет вече го четях и извън БГ. Като въведоха абонамент не се замислих и го платих. И така допреди 2 години когато реших да не продължавам годишния си абонамент.
Просто Капитал в последните 3-4 години видимо свали нивото и все повече се превръща в партиен орган и то от агитпроп тип.
Не знам дали авторите се промениха (със сигурност и това го има) или просто вече пишещите все повече трябва да се съобразяват с “правилната редакционна линия”.
Но, разбира се, е тъжно когато един бранд, който си обичал десетилетия се свлича в блато от посредственост и корупция. Да, именно корупция - защото когато Четвъртата Власт започне да обслужва икономически и/или политически интереси това си е форма на корупция. Разбирам, че и журналистите имат семейства, които трябва да хранят, но от това разочарованието ми не става по-малко
Сега единственият повод да посещавам сайта на Капитал е да чета форума - там все още има качествен материал - всъщност, по-качествен от самите статии. И от време на време да правя постове като този. Знам, че е безсмислен - една марка започне ли да се хлъзга по наклона на посредствеността и (моралните) компромиси спиране няма. Ако ограничат постването до абонирани и тези (редки) постове ще спра да правя.
Та, да, коментирам без да съм чел цялата статия - ама то не се и налага - стилът и нивото си личат и от безплатното preview. Надявам се авторът да не изпитва прекалено много угризения - не изглежда тъп и явно си дава сметка за това, че е тръгнал през просото. Но, както писах, никой човек не живее на фотосинтеза и явно трябва да прави компромиси. Да му е сладко.
До коментар [#7] от "Николов":
Много сложно му го обяснявате с фотосинтезата, Николов.
Разбира си, че редовните грантове задължават и развращават, което тези, които четем Капитал от десетилетия ,виждаме ясно.
Бих го казал така: от 2014 г насам Капитал упорито трие границите между първата и втората най-древни професии.
Да, естествено, че могат с един клик да разкарат критиците си от форума , но това ще направи перманентното им професионално харакири просто по-самотно.
Уважаеми г-н Николов, скъпи д-р Д,
Следя вашите коментари - ценя много мнението ви дори и често да не съм съгласен с него. Никога дори и за момент не ми е хрумвало да си го обясня с каквото и да е друго освен различна гледна точка. Според мен по принцип е много важно всички да приемем, че дори и да не сме съгласни с мнението на друг по някаква тема, това не значи, че трябва да го cancel-ираме изцяло, още по-малко да го обясняваме с какви ли не грехове, камо ли пък да се обиждаме. Поздрави!
Двоен стандарт демонстрирате, Лазаров.
Доколкото разбирам, историите за "чекмеджета, пачки, кюлчета", "спящият Борисов", "Мата Хари", "къщата в Барселона на манекенката на бельо, от която Борисов имал дете", всякакви записи, включително от тоалетна в Банкя, разговори на "двете каки", периодично претопляната манджа за "Мишо Бирата"... всички тези жълтини НЕ СА "гнус" и "компромат" на лична основа? Те не са "дъвка" за наивници, така ли? Ама вие, Лазаров, избори спечелихте с тях! Държава взехте да управлявате, главен прокурор и КП КОНПИ да сменяте, съдилища да закривате, ЕНП да нападате... Всичко това заради хора, отгледани под крилото на Румяна Бъчварова и Росен Плевнелиев. Всичко това заради бивши министри на ГЕРБ, които сега се изживяват като "изчегъртвачи" основно с лични нападки и недоказани обвинения в корупция.
Та, Лазаров, ако вашите опорки са "нещо", а видеата и снимките на Киро - "нищо", къде е справедливостта, къде е нормалността, къде е истината? Ще ви кажа, както казах в началото: "Писна ни от двойните ви стандарти и от псевдоморализаторстването ви!". Който сее вятър, ще жъне бури. А това с "парапета" даже "буря" не е. Човекът иска да попитат Киро, той ли е този човечец от видеото или не, нищо повече. Ако е той, не ли "парапетът" основанието Ленчето да получи високоплатена работа в ББР, а после да стане "говорител" на премиера. С чии пари се е отплащал Петков за сексуалните услуги? С негови или с нашите, за които уж много милееше. А как е плащал заплатите на 17-те си съветници, които на нищо не го научиха, ще кажете ли?
"Капитал" отдавна не е това, което беше, нда!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.