Путин води три необявени войни, но четвъртата може да е в Русия

В зависимост от това как оценяваме нейните цели - които се движат от превземане и смяна на режима до "защита" на хората в Донбас и обратно - представянето на Русия е противоречиво. Със сигурност тя успя да доведе Украйна до ръба на държавния провал - и вече остави бремето на реконструкцията, която ще отнеме десетилетия.

Но Путин в същото време унищожи и конвенционалните сили на Русия за изненадващо малката печалба от шестте месеца на войната. В хода й той притъпи и реториката за руската мощ, демонстрира безчувствено незачитане на човешките права и в крайна сметка разкри, че въоръжените му сили са корумпирани, лошо управлявани и с дефицит на доктрина, дисциплина и способности.

Борба за регионална хегемония

Втората необявена война на Путин има за цел да консолидира контрола му върху сфера на влияние, простираща се от Централна Азия до Централна Европа.

Със сигурност това е война. Русия унищожи въоръжените сили на Грузия за пет дни през 2008 г. при операцията в спорните територии Абхазия и Южна Осетия. Заплаши Молдова с инвазия, ако се откаже от неутралитета. И се намеси с военни сили в Казахстан и в конфликтите между Армения и Азербайджан.

Путин обаче губи жестоко борбата си за надмощие в региона. Намаляващото влияние на Русия спрямо това на Китай - особено в Централна Азия - отдавна е признато. Но войната срещу Украйна показва колко много е отслабнал обхватът на Кремъл.

Казахстан нарече руската инвазия война и изпрати помощ на Украйна. Молдова активно се стреми да се присъедини към ЕС. С изключение на Беларус, всички държави, които някога са били част от СССР, или гласуваха "за", или се въздържаха от гласуване при приемането на резолюцията на Общото събрание на ООН, осъждаща инвазията на Русия и призоваваща я да изтегли силите си от Украйна.

Дори президентът на Беларус Александър Лукашенко, дължащ на Путин политическото си оцеляване, се противопостави на опитите да бъде привлечен директно в конфликта. А решението на Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО приближи още повече военния алианс до Русия, удължавайки границата й с НАТО с около 1300 километра.

Война със Запада

Третата необявена война на Путин е най-мъглява, приемайки формата на глобална борба срещу Запада, с поглед към пренастройване на стратегическата карта на Европа.

Тя има три основни компонента:

• политическа война, предназначена да фрагментира европейските и северноамериканските общества отвътре;
• използване на зависимости за стратегически цели.
• и се стреми да отслаби западното влияние, като ухажва частите на света, където обхватът му е най-слаб.

Тази война е важна за визията на Путин за Русия като велика сила, нещо като евразийски Трети Рим. И носи най-голям риск за тези, които искат да го възпрат. Призракът на Путин, вилнеещ в Европа под безразличния поглед на евентуална втора администрация на Тръмп, трябва да подчертае неотложната задача за излекуване на разпокъсаното общество на Америка.

Предстоящата тежка зима за много европейци ще затвърди урока, че възпирането идва с разходи - предвид и прекалената зависимост от ресурсни гиганти, които могат да използват енергията като оръжие за стратегически цели. Западът също така трябва да признае, че удобната реторика за това, че Русия е глобален парий, е невярна: има много нации, които симпатизират на дезинформацията на Кремъл, според която НАТО има историческа вина за днешните събития в Украйна.

Бъдещото доверие в Запада зависи и от това как устоява на руския натиск - у дома и в други региони. Той трябва да продължи да доставя на Украйна оръжията и помощта, от които се нуждае. И активно да се противопоставя на фалшивите руски наративи, които в момента заливат Индия, Африка и части от Югоизточна Азия.

Задава ли се и нова необявена война на хоризонта

Убийството с кола-бомба на Дария Дугина, дъщеря на руския неофашистки философ Александър Дугин, предизвика гейзер от жлъчни реакции от руската крайна десница. С това дойде първият намек за вътрешна нестабилност в Русия след февруари, когато бяха арестувани 15 000 протестиращи срещу нахлуването в Украйна.

И Дугин (който не е нито "мозъкът" на Путин, нито негова муза), и Дугина (която разпространяваше крайнодясна пропаганда) в най-добрия случай са дребни играчи в руската политика. Въпреки това нападението срещу ултранационалист е рядко събитие в Русия, където убийствата, отравянията и "случайните" смъртни случаи засягат предимно умерените.

На Федералната служба за сигурност (ФСБ) на Русия й стигнаха светкавично бързите 36 часа, преди неубедително да обяви, че е разкрила случая. Показвайки членска карта от украинската национална гвардия (вероятно фалшива), службата обяви, че извършителката е Наталия Вовк, член на полка Азов, за който Русия лъжливо твърди, че е военна част, доминирана от нацистите. Според ФСБ Вовк се е преместила в жилищния блок на Дугина, следвала я е седмици наред, извършила атентата и избягала в Естония с малката си дъщеря и котката си.

Въпреки че вероятно никога няма да бъде разкрита истинската самоличност на убиеца на Дугина, всяко подобно неправдоподобно обяснение само вреди на Русия. Ако Украйна наистина е виновна, как така руските служби не са се опитали да спрат Вовк на границата, след като задълбочените проверки на миналото на всички украинци, влизащи в страната, са уж рутинни? И защо й беше позволено да си тръгне?

Като алтернатива - ако убийството е извършено от самата ФСБ, дали става въпрос за някаква антипутинска фракция в нея или е действала по заповед на Путин, за да събуди отслабналата подкрепа за войната? Ако е първото, то показва дълбок разрив в руския елит. Ако е второто, Путин цинично се е насочил и към ултрадесните в Русия, които го критикуват, че не е достатъчно твърд към Украйна.

И накрая, малцина наблюдатели вярват, че неизвестната досега Национална републиканска армия, която пое отговорност за убийството, е виновна. Но ако все пак е така, това сочи към реална възможност за организиран вътрешен тероризъм в Русия.

Както и да го "разрежете", убийството на Дария Дугина поставя под въпрос лидерството на Путин - нещо, което стриктно е избягвал. Той е обсебен от контрола и се радва на подкрепата на масивна пропагандна машина, за да превърне пораженията в триумфи и да обвинява другите за грешките си.

Това е обичайно средство за автократите и със сигурност работи за Путин. Но колкото и малко вероятна да е руска революция отдолу, историята е пълна с примери - включително разпадането на Варшавския договор и самия СССР, в които лъжите, репресиите и едноличната власт в крайна сметка разкриват голотата на царя.

Така че може би три необявени войни не са достатъчни за Путин. Дали междувременно не е запалил искрата на още една, по-опасна за него?