Финландия е все по-близо до влизането в НАТО

Яснотата около кандидатурата на Швеция е много по-малка

Финландският парламент одобри закон, който потвърждава, че страната приема условията на договора за НАТО със 184 гласа "за" срещу седем "против".

Тодор Шишков

Финландският парламент одобри закон, който потвърждава, че страната приема условията на договора за НАТО със 184 гласа "за" срещу седем "против". © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Избухването на войната в Украйна накара много държави да преосмислят външната си политика и ангажиментите си в международните отношения. Доскоро по-скоро пацифистки страни като Германия решиха да инвестират много по-сериозно в отбрана, а други - да изоставят неутралитета и да започнат да разчитат на колективна отбрана. Две от държавите, които предприеха най-сериозен завой във външната си политика след началото на руската инвазия, са Финландия и Швеция. Макар и да не попадат пряко в руската сфера на влияние, те не са част от военния алианс НАТО, като главната причина за това беше желанието на местните политици да не се намесват в играта на нерви между Русия и САЩ.

Това вече е напът да се промени. В сряда финландският парламент одобри със 184 гласа "за" срещу седем "против" закон, който потвърждава, че страната приема условията на основополагащия за НАТО Вашингтонски договор. Докато тече техническата процедура по присъединяването към НАТО, която изисква ратификации от всичките 30 страни в отбранителната коалиция, финландските законодатели се опитват да забързат процеса. Причината за това е, че на 2 април в страната ще се проведат парламентарни избори, което на теория създава възможността властта да бъде поета от скептична към Запада партия, която може да блокира процеса. До момента от членовете на НАТО единствено Турция и Унгария все още не са дали своето съгласие за присъединяването на Хелзинки.

Финландският правосъден министър Туомас Пойсти коментира пред France24, че след като законопроектът бъде одобрен от парламента, президентът може да изчака максимум три месеца, преди да го подпише. Президентът Саули Ниинисто от своя страна обяви пред репортери миналата седмица, че възнамерява да подпише закона "веднага щом бъде одобрен от парламента", но "ако има практически причини, мога да изчакам".

Всичко това поставя под въпрос първоначално обявените намерения Финландия да влезе в НАТО "ръка за ръка" с Швеция. Макар и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг миналата седмица да заяви, че иска двете потенциални нови членки да са в алианса още при провеждането на общото заседание през юли, последната дума за това вероятно ще има Турция.

Турският президент Реджеп Ердоган обяви, че преговорите с Финландия и Швеция ще бъдат подновени на 9 март. Властта в Анкара вече посочи, че може да раздели двете кандидатури, тъй като е изчистила проблемите си с Финландия. Швеция, от друга страна, трябва да направи повече, за да удовлетвори исканията на Ердоган за по-твърда позиция срещу тероризма и кюрдските сепаратисти. Турция също така иска някои кюрди да бъдат екстрадирани от скандинавската държава, за да бъдат изправени пред съд по обвинения, свързани с тероризъм.

Парламентът на Унгария от своя страна вече започна обсъждане на ратификациите миналата сряда и може да ги гласува още този месец. Премиерът на страната Виктор Орбан заяви пред журналисти, че подкрепя и Швеция, и Финландия, но наскоро загатна за възможността членове на парламента от неговата управляваща партия "Фидес" да са на различно мнение.

Според премиера съпартийците му се притесняват, че приемането на Финландия ще увеличи риска от конфликт чрез създаване на нова сухопътна граница между НАТО и Русия, която ще бъде с дължина от над 800 мили. Това е в контраст с късите споделени граници на сегашните членки на алианса Норвегия, Естония, Латвия и Полша с Русия.

Унгария има дълга история на използване на правото си на вето и в рамките на Европейския съюз (ЕС), като това се случи и по време на преговорите за налагане на санкции срещу Русия. Тогава целта беше да се извлекат дивиденти по въпроса със спрените заради проблемите с върховенството на закона средства от Фонда за възстановяване и развитие.

Орбан съчета собствената си колеблива подкрепа за приемането на Финландия и Швеция с гневни оплаквания, че двете кандидат-членки, които, подобно на много други в ЕС, критикуват залитането на Унгария към авторитаризъм - "разпространяват явни лъжи за нас." Орбан попита миналата седмица: "Как някой иска да бъде наш съюзник във военен режим, ако безскрупулно разпространява лъжи за Унгария?".