"Този пич е боклук" и други криптоистории

Тази тема не засяга директно българската икономика, така както например американската и канадската - техни инвестиционни и пенсионни фондове бяха инвестирали пряко и косвено сериозни суми във FTX. Българите, които вече живеят в криптосвета обаче, вече са усетили вихъра от рязкото падане надолу. За много хора тук обаче тази история изглежда като от фантастика - сюжет от нечие друго бъдеще.

Част от историите, които се случват в България, са точно обратното - като от нечие назадничаво минало. Приемането на страната ни в Шенген - пространството на истински свободното придвижване в Европа, изглежда, отново няма да стане. Непосредствените ефекти от това са часове чакане по границите с Гърция и Румъния, кацане на далечните терминали на европейските летища и пак опашки за паспортен контрол преди и след полетите. По-големите щети обаче са отново имиджови. България може да се окаже единствената държава от съюза извън Шенген, което, освен че е унизително, затвърждава образа на страната ни като "най-бедна и най-корумпирана в ЕС". Всъщност има и още една, която не е в Шенген - Кипър, но само защото половината й територия е окупирана от Турция. Всъщност причините, поради които Нидерландия казва, че България не трябва да бъде приета, са горе-долу същите - че българската държава е окупирана, но от мафията, чрез корупция.

България се бори да влезе в Шенген поне от 2009 г., когато на власт дойде първото правителство на Бойко Борисов. През същата година беше създаден и биткойн - първата криптовалута. От тогава до сега криптосветът набра огромна скорост. Появиха се още десетки валути и всякакви финансови инструменти и инфраструктура, борси, банки, стотици хора станаха милиардери в конвенционални валути, десетки хиляди - милионери. Създаде се цяла нова ера в световните финанси.

А през това време България неуспешно се бори да влезе в Шенген. Накрая може и да успее, но ще е постигнала цел от преди поне 14 години, а през това време светът вече е друг.

Гледането назад е стар проблем на много места в България. Тук караме старите коли на Западна Европа, возим се на старите влакове, в София - на старите трамваи. Героите на много от "актуалните" сюжети тази седмица са отпреди 20 години - "Пловдивският панаир" и Георги Гергов, държавата не иска данъците си от Васил Божков. Накратко, България се опитва да върви напред, докато гледа назад. Резултатът е ясен.

Изключения за щастие има и те се виждат най-честно в света на бизнеса. Тази седмица може да прочетете интересната история за бързия ръст на компанията зад Ozone.bg.

Извън това, основно в политиката, отговорността за държавническия фалит още не е поета от никого. Няма български политик, написал като Сам Банкман-Фрийд: "Съжалявам. Пре**ах се." Но следващите седмици и месеци динамиката в политика ще продължи да бъде голяма и всъщност по-важното не е кой ще признае вината за миналия провал, а кой ще поеме отговорността за бъдещето.