Има риск България да остане сама извън Шенген

Дали това ще се случи не зависи само от Хага и в момента политическият натиск над нея от много европейски страни е изключително висок. Част от него е и решението на Европейската комисия в сряда.

"Добре дошли"...

Комисарят по вътрешните работи на ЕС Илва Йохансон отбеляза, че е крайно време да кажем "Добре дошли" на българи и румънци, които, според последната доброволна техническа проверка, са изпълнили всички изисквания по т.нар. Schengen acquis. Тя припомни единомислието с Европейския парламент, който в пет поредни декларации (последната от миналия месец) призовава Съвета за разширяване на шенгенското пространство.

"За да имате привилегията да бъдете член, вие сте обвързани с условия като: ефективно управление на външните граници, единни шенгенски визи, сътрудничество с правоприлагащите органи в други държави, връзка с информационни системи, като например Шенгенската информационна система. Всичко това с цел поддържане на сигурността в района и в съответствие с основните права. България, Румъния и Хърватия категорично доказаха, че са изпълнили всички тези условия.", коментира комисар Йохансон в сряда.

"Те разполагат с инструментите, структурите и процедурите за управление на външните граници, включително възможни заплахи за сигурността. Имат висококвалифициран и отдаден персонал, най-съвременна инфраструктура и ноу-хау", добавя тя.

Това като цяло, са и заключенията на специалната мисия, която беше в България и Румъния преди месец. Тя се състоеше от 17 експерта (без нидерландци) от държавите-членки и представители на комисията, Frontex, Europol и Агенцията за основни права. "Тази мисия не само се отчете много положително, но и потвърди готовността на двете страни да се присъединят към Шенген. Те засилиха прилагането на достиженията на правото на ЕС", казва още Йохансон.

...или не съвсем

Не толкова убедени са отделните държави. Политически притисната от наплива на мигранти не само от Украйна и Близкия изток, но и от Западните Балкани, Словения обяви, че ще наложи допълнителни проверки на границите си едностранно, ако съседната на нея Хърватия се присъедини.

Но Хърватия е най-напреднала от трите държави и влизането ѝ е сигурно. За останалите две проблемите се задълбочиха тази седмица, когато след нидерландския парламент, комисия на шведския парламент даде знак, че е против приемането им в настоящия срок. В позицията си, шведските депутати посочиха проблемите с организираната престъпност и корупцията в двете страни, но също така, изненадващо, обявиха че "Швеция изпитва големи проблеми с гражданите от тези страни, които злоупотребяват със съществуващата директива за мобилност, която е предизвикателство за обществения ред". С други думи - Стокхолм е недоволен и от съществуващото право на свободно движение на български граждани из ЕС.

По ирония на съдбата, комисарят Йохансон е от социалдемократическата партия на Швеция - една от двете, които гласуваха срещу двете балкански страни. Запитана за това противоречие, тя отговори, че "организираната престъпност е проблем в целия ЕС и не по-малко в Швеция. Тъкмо затова е важно да се подсили закона чрез новия Schengen border code, които предложих, за да се гарантира сътрудничеството между различните институции и да се предпазим от организираната престъпност." Организираната престъпност също беше въпрос, разгледан по време на приключилата мисия за установяване на фактите, чийто резултати представи ЕК. "Постоянният контрол по вътрешните граници не е законен.", добави комисарят.

Какво става с Нидерландия

Този нов пожар от север явно беше неочакван и за самата комисия, която в момента е заета да е медиатор между Нидерландия и двете страни. "ЕК работи за улесняване на диалога между нидерландските власти и България и Румъния. В момента тече допълнителна мисия от страна на Нидерландия, която цели да даде търсените от тях отговори за издаването на визи, защитата на данните и др.", съобщи Йохансон.

Говорител на правителството в Хага обаче коментира пред "Капитал", че позицията относно разширяването на Шенген е ясна и не се е променила след гласуването в нидерландския парламент. "Когато изискванията са изпълнени, присъединяването е възможно. За да можем да оценим това, ни е необходима актуална информация от Европейската комисия за всички области, които имат отношение към политическите решения за присъединяване към Шенген. Това се отнася както за прилагането на върховенството на правото за Шенген, така и за върховенството на закона (мониторинговият механизъм - б.р.). Ще претеглим цялата информация в близко бъдеще, също и на политическо ниво (включително диалог с парламента). Това отнема време.", заяви говорителят.

ЕК не уточни дали новата мисия в момента е в София или Букурещ, но от холандското правителство допълниха, че оценяват дипломатическите усилия на Румъния и България. "Ние сме и ще останем в близък контакт през следващите седмици".

Ключът - в Париж?

Напредъкът в момента е резултат от "усилията на френското председателство и решимостта на чешкото председателство въпросът да бъде приключен до края на годината", коментираха от комисията

Франция всъщност може да се окаже ключът към успеха, ако такъв има. Още като медиатор между България и Северна Македония френската дипломация доказа, че може да намира приемливи решения за един съюз, който винаги е вървял трудно напред. Ако Париж сега е приел присърце каузата за Шенген, както личи от вдигането на френското вето, то това е добра новина. "Франция приветства сериозните усилия, положени от България за цялостно покриване на критериите за присъединяване към шенгенското пространство, и насърчава властите в страната да продължат неуморно по този окуражаващ и важен път за контрола на границите на държавите, членки на ЕС", коментираха от френското посолство в София.

Нужно е пълно единодушие на Европейския съвет за вземане на двете отделни решения - за Хърватия, както и за България и Румъния заедно. Според дипломатически източници на "Капитал", в момента Нидерландия работи за разделянето на Румъния и България при гласуването. На практика заради вътрешнополитически проблеми в Нидерландия, България ще бъде жертвана, а това би било огромно поражение за София. Всъщност решението може да се вземе само от председателя на Съвета - в случая Чехия, която трябва да прецени как да подходи към ситуацията. От ЕК обясниха за "Капитал", че влизането на двете балкански държави под допълнителни условия или с временен тестов период не се обсъжда.

Ако решението за България не бъде взето през декември, няма яснота кога отново ще има възможност темата да влезе в дневния ред на ЕС.