Войната в Украйна кара Източна Европа да изгражда повече инфраструктурни връзки

По-добрата свързаност на страните ще се отплати далеч отвъд региона

По време на студената война страните от ЦИЕ приоритизираха източно-западните коридори, тоест тези, които водеха към Москва.
По време на студената война страните от ЦИЕ приоритизираха източно-западните коридори, тоест тези, които водеха към Москва.
По време на студената война страните от ЦИЕ приоритизираха източно-западните коридори, тоест тези, които водеха към Москва.    ©  Shutterstock
По време на студената война страните от ЦИЕ приоритизираха източно-западните коридори, тоест тези, които водеха към Москва.    ©  Shutterstock
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Защо пътниците вземат автобус в балтийските страни? Техните столици - Талин, Рига и Вилнюс, се намират само на около 600 км една от друга, което е идеалната дистанция за бърз влак. Но в този случай пътуването с влак отнема 12 часа, което е част от един по-голям проблем. Погледнете която и да е карта за инфраструктурните връзки в Източна Европа - независимо дали става въпрос за пътища, жп линии или тръбопроводи, повечето са ориентирани в посока изток - запад. Много по-малко бавни и второстепенни маршрути водят към север - юг.

По време на студената война страните от Централна и Източна Европа приоритизираха източно-западните коридори, тоест тези, които водеха към Москва. През последните десетилетия нарастващото им благосъстояние позволи изграждането на една по-разнообразна мрежа от презгранични връзки, но национални разправии затрудниха процеса. Сега войната в Украйна кара региона да придвижи плановете за своите дълго пренебрегвани връзки.

Източноевропейските енергийни и търговски потоци изглеждат много по-различни днес спрямо преди година. През април Русия спря газовите доставки за Полша и България, което ги принуди да разчитат на връзките си с други държави в региона. Когато украинските пристанища на Черно море бяха блокирани, влаковете и камионите можеха да транспортират само част от износа на зърно. Появиха се притеснения, че черноморските военни действия могат да доведат до затварянето на най-голямото пристанище на Румъния.

Всичко това вдъхна живот на редица нови инфраструктурни планове. През май премиерът на Украйна Денис Шмихал заяви, че страната ще започне да преустроява своята жп мрежа съгласно европейските стандарти за релсите. Водят се дискусии за превръщането на украинския град Лвов в хъб с жп връзки с Кошице в Словакия и с Острава в Чехия, както и с полския регион Силезия.

В инвестиционния фонд на инициативата "Три морета", сформиран през 2019 г., са събрани поне 1.2 млрд. долара.

Прекратяването на европейската зависимост от руската енергия означава и нови регионални енергийни връзки. През 2021 г. в Хърватия заработи терминал за втечнен природен газ на остров Крък. Миналата година Полша вкара в експлоатация подводен газопровод с Норвегия, както и енергийни връзки със Словакия и Литва. През октомври Гърция и България откриха нова газова връзка. Дори Сърбия опитва да ограничи зависимостта си от своя приятел Русия чрез включване към европейския Южен газов коридор.

Едно средство за координация е инициативата "Три морета" - форум от 12 европейски страни, простиращ се до Адриатическо, Балтийско и Черно море, който е основан през 2015 г. В неговия инвестиционен фонд, сформиран през 2019 г., са събрани поне 1.2 млрд. долара. Това са дребни пари за инфраструктурната сфера, а ключовите инвестиции на фонда до този момент са малки. Но досега Централна и Източна Европа са били предимно получатели на западноевропейски средства, докато "Три морета" е първият общ опит на региона да инвестира свои собствени финансови ресурси.

Въпреки очевидните си ползи инфраструктурните връзки често са блокирани от проблеми. Идеята за магистрала от литовския пристанищен град Клайпеда до Солун в Гърция се появи през 2006 г. Отне близо десетилетие да се подпише сделка за започване на работата по "Виа Карпатия", която трябва да влезе в експлоатация през 2025 г. Очакваното откриване на жп линия "Балтика" - високоскоростната балтийска железница от 870 км, бе изместено от 2026 за 2030 г., след като Естония, Литва и Латвия се спречкаха за управлението на проекта, заради което ЕС заплаши, че ще спре финансирането.

Въпреки очевидните си ползи инфраструктурните връзки често са блокирани от проблеми.

За "Три морета" основната пречка са не парите, а политическата солидарност. Хърватия и Чехия се притесняват, че Полша може да използва форума за собствени интереси. Тези опасения се успокояват с присъединяването на по-влиятелни поддръжници. През лятото САЩ потвърдиха, че ще инвестират 300 млн. долара във фонда. Япония, Германия и Европейската комисия също показват интерес към инициативата. Докато кораби, пълни с жито, се редят на опашка пред черноморските пристанища, войната в Украйна показва, че по-добрата свързаност в Централна и Източна Европа ще се отплати далеч отвъд региона.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 3

    Това нито е коментар, нито е анализ.

    А щом Капитал си позволява непрекъснато да препечатва статии на чужда медия, предназначени за чужда психо-културна публика, с които да облъчва българската публика, сигурно е, че иска - като Цирцея - да ни превърне по подобие на спътниците на Одисей в свине. За магьосницата Цирцея Омир пише в "Одисея"...Който е пропуснал, сега е момента...

    Опитват се, местните Цирцеи, но за наше щастие - глупаво и неефективно.

    Шпротите нямали железница! Ами че те от 32 години са независими! Защо не си построиха досега? Както никъде в бившия соц не се построи нещо стратегическо - ни ТЕЦ, ни АЕЦ, а се доизстискват построените при соца.

    Исторически погледнато, т.н. търговски пътища използват трасетата на военните (римски) пътища във времето, когато по тях не маршируват центурии. И всъщност сериозните военно-търговски пътища в Европа са изток-запад. Север-юг са междуселски.

    Погледнато стратегически днес коридорите север-юг са актуалните американски via militaris - военни пътища. И основанията за това обръщане на токовете е 100-годишната идея на Халфорд Макиндер за саниртарен кордон между Русия и Германия - от шпротите до БГ през Полша, Румъния, Хърватска.

    Защо е нужно ударно развитие на транспортната инфраструктура в посока север-юг между Балтика и Проливите? Много просто - за да станем театър на военни действия! Срещу Русия, естествено. Но по подобие на Украина - със свои трупове и за своя сметка, но в интерес оцеляването на американската хегемония.
    Все пак танкът им Абрамс е 60 тона и укрупването на пътища, мостове и тунели се прави и заради него, е на за тировете с камби от Турция.

    Нередност?
  • 2
    epk1515013158546444 avatar :-|
    Венцеслав Ралев
    • + 2

    Докторе, искаш АЕЦ? Намери инвеститор, който да е съгласен да закопае 10 милиарда евро в Белене и стройте! Никой не те спира, но подобен безумен проект няма да се изплати. Никога. И никой не иска да води война срещу Русия. Запомни го. На никого не са притлябвали 130 милиона пияни батюшки с акордеони. Нито пък едни полезни изкопаеми, които могат да се добиват на десетки други по-цивилизовани места по тази планета.

    Нередност?
Нов коментар