Войната | Затишие пред буря в Украйна

Така че само след седмица ще се отвори времевият прозорец за очакваното руско настъпление, а тактическата победа в Соледар в комбинация с масирана кремълска пропаганда създава идеални условия плановете на Путин да бъдат приведени в действие. В сряда по време на своя реч в Санкт Петербург руският президент отново демонстрира непоколебима увереност в успешния изход на своята военна авантюра. Показателно е също, че преди седмица Путин назначи за ръководител на т.нар. "специална военна операция" самия началник на Генералния щаб ген. Валери Герасимов, т.е. най-висшият руски военен лично поема кампанията "на ръчно управление". Последното най-вероятно означава, че трябва да се готвим за нещо ново и мащабно на украинския фронт.

Поведението на западните съюзници на Киев също е косвен индикатор, че предупрежденията за непосредствено предстояща масирана атака не са преувеличени и параноични. Очакванията са руският президент Путин скоро да обяви нов кръг на военната мобилизация или да продължи да провежда скрита такава отвъд бройката от 300 хил. души. През седмицата стана ясно, че неговият предишен указ за свикване на запасняци няма заключителна дата, все още действа и може да послужи като основание за призоваване на още отслужили руснаци под бойните знамена. "Те (Русия) все още са много силни и се страхуваме, че се готвят за нова офанзива след няколко месеца. Така че е изключително важно да изпратим допълнителна подкрепа на Украйна, по-специално модерни танкове и модерни ракети", коментира в сряда полският президент Анджей Дуда по време на Международния икономически форум в Давос.

Бронирани машини, танкове и още нещо...

Затова през последните дни Западът видимо се разбърза в сферата на военната помощ - не само обещавайки стотици леки бронетранспортьори и системи за противовъздушна отбрана (САЩ, Германия, а вече и Нидерландия се ангажираха да изпратят по един зенитен дивизион от системите Patriot), но и с офанзивни бойни машини на пехотата Marder и М2 Bradley, френски леки колесни танкове AMX-10RC, тежки британски бойни танкове Challenger 2, най-вероятно и германски Leopard 2. Последните са в арсенала на 13 натовски армии, но могат да бъдат изпратени само с разрешението на Германия, която, дори да не се включи директно със своя бойна техника, почти сигурно ще склони поне да не пречи да други да изпратят своя.

За момента германският канцлер Олаф Шолц продължава да се изплъзва от директен отговор как ще действа по казуса с даряването или реекспорта на Leopard 2 за Украйна, като най-конкретният отговор е, че това може да се случи, ако и САЩ предоставят едновременно свои танкове. Скоро неясната му позиция най-вероятно ще се промени. Косвен индикатор за това е оставката на неубедителния военен министър на федералната република Кристина Ламбрехт, по време на чийто мандат военната помощ за Киев биваше или отказвана, или дълго забавяна. "Това е ключов момент във войната и е нужно значително увеличаване на подкрепата за Украйна", обобщи ситуацията генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в Давос в сряда, само два дни преди знаковата среща в американската военна база "Рамщайн" в Германия, където казусът с натовските танкове за Киев ще е тема номер едно.

Въпреки всички забавяния и спънки очакванията на западните отбранителни анализатори са, че през следващите 1-2 месеца Киев ще сглоби поне три нови "натовски" тежки механизирани бригади, които да могат да бъдат използвани за настъпление и поне частично отвоюване на окупираните от Путин украински територии. Важният детайл в случая е, че западните танкове са оборудвани с по-далекобойни оръдия, което може да изиграе решаваща роля в битките по равнинните и сравнително открити терени на Донбас.

Къде (може би) ще удари Путин

В момeнта едва ли има човек, който би дръзнал категорично да прогнозира как ще се развие войната оттук нататък. Според авторитетния щатски отбранителен тинк-танк Institute for the Study of War (ISW) обаче в общи линии могат да се очертаят три варианта за хода да кампанията през следващите няколко месеца до половин година.

Най-опасният курс на събитията, който според анализаторите е и най-малко вероятен, предполага повторение на руската офанзива срещу Северна Украйна от територията на Беларус. При него може да се стигне до втора атака срещу столицата Киев или настъпление към западната част на страната, която играе ролята на логистичен тил и откъдето минава голямата част от западната военно-техническа помощ. Към момента институтът приема като "ниска" вероятността за подобен сценарий независимо от провежданите в момента съвместни руско-беларуски военни учения.

"Въпреки това Кремъл създава гъвкавост на планирането и вероятно ще разшири военното присъствие на Русия в Беларус в периода на подготовка за планираните през септември 2023 г. големи учения (които евентуално биха могли да подпомогнат бойна операция)", коментират от ISW. Става дума за военните маневри "Запад 2023" и "Съюзен щит 2023". Според американските анализатори продължава да няма доказателства, че руските сили в Беларус са изградили структурите за командване и контрол, необходими за изпращането на оперативна ударна група срещу Украйна.

По-вероятен сценарий според ISW е голямо руско настъпление в Луганска област. От института отбелязват, че пълното завземане на Донецк и Луганск е най-постижимата цел за Кремъл, тъй като двата региона граничат с Русия и логистичната поддръжка на армията тук ще е най-лесна. Освен това първите подкрепления от руски запасняци бяха изпратени в Луганск още през 2022 г., което прави областта най-логична цел на бъдеща офанзивна операция.

За сметка на това вероятността за ново настъпление на Кремъл в Херсон и Запорожие е по-ниска, смятат от щатския тинк-танк. И в двете области окупационните сили са изградили обширни минни полета, което предполага приоритизиране на отбранителните действия пред настъплението. Отделно от това част от фронтовата линия минава по протежението на огромната река Днепър, която е изключително трудна за прекосяване, особено през зимния сезон.

При втория по-вероятен вариант Русия ще предпочете да остане в отбрана и ще опита да се възползва от слабостите на евентуална украинска контраофанзива. От ISW отбелязват, че в края на 2022 г. силите на Кремъл са изградили обширна мрежа от фортификационни съоръжения в Луганска област, както и в граничните руски региони Белгород и Курск.

Допускането е, че армията на Путин може да се опита да спре евентуалната украинска контраофанзива, която се подготвя за 2023 г., както и да лиши Киев от инициатива в конфликта, като унищожи голяма част от механизираните му бойни части. При подобно развитие на войната Кремъл впоследствие може да развие свое контранастъпление, при което да се възползва от изтощените и дезорганизирани войскови формирования на противника.

Последните два варианта за най-вероятно руско поведение не се изключват взаимно, обобщават от ISW. На практика Русия едновременно може да се подготвя за мащабна офанзивна операция, за заблуждаващи маневри, предхождащи настъпление на друго място, или за отбиване на контранастъпление и ново нахлуване, след като евентуалната мащабна атака на Украйна бъде спряна.