Токсичната германщина и битката за das Auto

Само че намесата на Берлин по сделката, за която всички смятаха, че е сключена, не просто остави екологичната политика на ЕС в безизходица, но също така разголи вертикалата на властта в блока в цялата му съмнителна тевтонска слава. Посланието: Германия вече дори не се опитва да крие властта си.

Въведете Франция.

"За французите ситуацията също представлява възможност и те никога не пропускат да се възползват от добра криза. Колкото повече могат да допринесат за идеята, че Германия играе за себе си, толкова повече това укрепва мнението, че е ненадежден партньор в Европа", каза дипломат от ЕС.

Безпрецедентният ход на Германия породи опасения, че други страни ще се опитат да последват примера й и да държат реформите на ЕС като заложници, като заплашват с вето в последния момент, за да спечелят отстъпки - на практика пренаписвайки правилата за поетите ангажименти.

Германците може да не са известни с финеса си, но дори и така да е, тактиката на Берлин за спасяване на двигателя не просто шокира ветераните от Брюксел, а ги ядоса.

Безпрецедентният ход на Германия породи опасения, че други страни ще се опитат да последват примера й и да държат реформите на ЕС като заложници.

Ето защо истинското значение на противопоставянето е по-малко свързано с емисиите на CO2, отколкото с това как работи Брюксел. Едно голямо безпокойство сред хората от ЕС е, че коалицията, която Германия събра, за да спаси колата, и която включва държави като Полша, Австрия, Чехия и България, ще върши подобни неща като блок и на други фронтове, със или без германска подкрепа.

Лесно е да се подиграеш на обиколния начин, по който се вземат решенията в ЕС, на дърпането и бутането между Европейската комисия, парламента и съвета, изразявано на мъглявия диалект на брюкселските еврократи. Колкото и скучна да е, алхимията дава добросъвестни резултати, които легитимират и поддържат ЕС.

Това, че Германия е готова да бърника в този деликатен баланс, издава или невежеството на настоящото управление за това как работи ЕС, или двойственост, или и двете.

Някой може да спори с основание, че Германия никога нямаше да убие златната гъска. Изобретен и усъвършенстван в Германия в продължение на повече от век от компании като Mercedes, BMW и Audi, двигателят с вътрешно горене е бил изворът на германската гордост и просперитет за поколения. Образът на Porsche 911, движено от бутала по аутобана, е толкова същностен за германската идентичност, колкото е сексът за французите. Ако махнете това, какво остава (освен бира и братвурст)?

Наистина, тъй като производителите на автомобили в страната не се оказаха особено умели в производството на електрически коли (или по-конкретно на батериите за тях), имаше сериозни аргументи Германия да разработи синтетични горива с ниски емисии, които да запазят вътрешния двигател с вътрешно горене жив. Берлин имаше поне десетилетие, за да го направи. Работата е там, че не го направи, а вместо това избра да налее милиарди за субсидиране на закупуването на електрически автомобили и инфраструктурата за зареждането им (признание: и авторът е бенефициент на такава субсидия). Нещо повече - Германия насърчи и други европейски страни да последват примера. Всъщност възгледите на Берлин за "бъдещето на мобилността" бяха толкова ясни, че Mercedes, VW и BMW обещаха да преминат към изцяло електрическо задвижване до 2035 г. В клъстъра от държави, които са служили като работна маса за тези компании - от Словакия до Унгария и Австрия, всички се съгласиха с тази посока.

Ето защо германското настояване сега ЕС да направи изключение от забраната за двигатели, задвижвани със синтетични, т.нар. електронни горива, хвана останалата част от Европа неподготвена. Защо сега? С една дума - политика.

Социалдемократите на канцлера Олаф Шолц са паднали под 20 процента в редица скорошни проучвания, което ги поставя с повече от 10 процентни пункта зад християндемократите на първото място. Най-малкият коалиционен партньор на Шолц - ориентираните към бизнеса Свободни демократи (FDP), са в още по-лошо състояние. Партията се представи мизерно на поредицата неотдавнашни регионални избори, а в националните проучвания се движи опасно близо до 5-процентния праг, който партиите трябва да преминат, за да влязат в парламента. Лидерът на партията Кристиан Линднер, който караше Porsche-та около легендарната писта "Нюрбургринг", се зарече да спаси двигателя от лапите на зеленото лоби. Шолц, ясно осъзнаващ, че базата на неговата партия също остава привързана към das Auto, с радост му позволи да опита и досега не се е намесил.

Около 1 милион германци работят в автомобилната индустрия и много от тези работни места, особено при доставчиците, биха били загубени, ако двигателят бъде изключен - по простата причина, че електрическите автомобили имат много по-малко (и различни) части от традиционните.

Истинската мистерия е защо Зелените, другата партия в управляващия триумвират на Германия, не направиха повече за разрешаване на кризата. Екологичната партия не само защитава забраната на двигателите от години, но е и най-проевропейската партия в правителството и обикновено би положила усилия да попречи на Берлин дори да изглежда, че подкопава Брюксел. И все пак зеленият вицеканцлер Роберт Хабек до голяма степен запази мълчание по въпроса. Далеч от битката в Европа, той беше забелязан за последно в Амазонка с боядисано от местно момиче лице по време на разходка из региона.

В опит да разсее противопоставянето преди срещата на върха на лидерите на ЕС тази седмица германското правителство изпрати писмо до Еврокомисията, в което излага какво иска в замяна на премахване на блокадата. Основното искане - широко изключение за електронните горива, вече беше отхвърлено по време на първоначалните преговори по пакета.

Французите със сигурност ще се развикат.

Германия така или иначе ще постигне своето.