Промишленост

Глобалните компании разглеждат азиатски алтернативи на производството в Китай

Може ли Алтазия да отнеме китайския успех

Ексклузивно съдържание от The Economist

Shutterstock © Shutterstock

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

През 1987 г. Panasonic направи рискован залог в Китай. По това време Япония, родината на гиганта в електрониката, е световна производствена сила, а китайската икономика не е по-голяма от канадската. Затова, когато компанията влезе в китайско съвместно предприятие за производство на електроннолъчеви тръби за своите телевизори в Пекин, бяха повдигнати вежди. Не след дълго други гиганти на потребителската електроника от Япония и други страни също започнаха да навлизат в Китай, за да се възползват от изобилната и евтина работна ръка. Три и половина десетилетия по-късно Китай е в основата на индустрията за потребителска електроника на стойност трилиони долари. През 2021 г. износът на електронни стоки и компоненти на страната възлиза на 1 трлн. долара от общо 3.3 трлн. долара в световен мащаб. В наши дни е необходима смела компания, за да избегне Китай.

Растеж отвъд Китай

Все по-често обаче чуждестранните компании под влиянието на силен търговски и политически натиск започват да набират смелост ако не да напуснат изцяло Китай, то поне да търсят растеж извън него. Китайският труд вече не е толкова евтин - между 2013 г. и 2022 г. заплатите в производството са се удвоили до средно 8.27 долара на час. Още по-важно е, че задълбочаващото се технологично разделение между Пекин и Вашингтон принуждава производителите на високотехнологични продукти, особено тези, използващи съвременни полупроводници, да преразгледат зависимостта си от Китай.

Според изследователската фирма Teikoku Databank между 2020 и 2022 г. броят на японските компании, работещи в Китай, е намалял от около 13 600 на 12 700. На 29 януари беше съобщено, че Sony планира да премести производството на камери, продавани в Япония и на Запад, от Китай в Тайланд. Южнокорейската фирма Samsung е намалила работната си сила в Китай с повече от две трети след пик през 2013 г. Съобщава се, че американският производител на компютри Dell възнамерява до 2024 г. да спре да използва чипове, произведени в Китай.

Въпросът за Dell, Samsung, Sony и техните колеги е къде да произвеждат вместо това. Нито една страна не може да предложи огромната производствена база на Китай. Въпреки това, взети заедно, смесицата от икономики в Азия представлява сериозна алтернатива. Тя се простира във формата на полумесец от Хокайдо в Северна Япония, през Южна Корея, Тайван, Филипините, Индонезия, Сингапур, Малайзия, Тайланд, Виетнам, Камбоджа и Бангладеш, чак до Гуджарат в Северозападна Индия. Те имат различни предимства - от уменията и дълбоките джобове на Япония до ниските заплати в Индия. На хартия това е възможност за полезно разделение на труда, като някои страни произвеждат сложни компоненти, а други ги сглобяват в готови устройства. Дали може да проработи на практика, е голямо изпитание за зараждащия се геополитически ред.

Алтернативата Алтазия

Тази алтернативна азиатска верига за доставки - да я наречем Алтазия - изглежда равностойна на Китай по мощ или дори по-добра. Общото ѝ население в трудоспособна възраст - 1.4 млрд. души, превъзхожда дори 980-милионното население на Китай. В Алтазия живеят 154 млн. души на възраст между 25 и 54 години с висше образование в сравнение със 145 млн. души в Китай - и за разлика от застаряващия Китай, техният брой, изглежда, ще се увеличава. В много части на Алтазия заплатите са значително по-ниски от тези в Китай: почасовото заплащане в производството в Индия, Малайзия, Филипините, Тайланд и Виетнам е под 3 долара, около една трета от заплащането, което китайските работници изискват в момента. И регионът вече е сила в износа: членовете му са продали стоки на стойност 634 млрд. долара за Америка през 12-те месеца до септември 2022 г., изпреварвайки китайските 614 млрд. долара.

Алтазия също така е станала по-интегрирана в икономическо отношение. Всички страни, с изключение на Индия, Бангладеш и Тайван, се присъединиха към Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (РВЕП, което включва и Китай). Чрез хармонизиране на правилата за произход в различните съществуващи търговски споразумения в региона съюзът създаде единен пазар за междинни продукти. Това от своя страна облекчи регулаторните бариери пред сложните вериги за доставки, преминаващи през множество държави. Повечето държави от Алтазия са членове на Индо-тихоокеанската икономическа рамка - нова американска инициатива. Бруней, Япония, Малайзия, Сингапур и Виетнам членуват във всеобхватното и прогресивно "Транстихоокеанско партньорство" (ВПТТП), което включва също Канада, Мексико и няколко южноамерикански държави.

Вече съществува модел за алтазиатската икономика благодарение на японските компании, които от десетилетия изграждат вериги за доставки в Югоизточна Азия. Неотдавна богатият съсед на Япония от Алтазия Южна Корея последва нейния пример. През 2020 г. общият размер на преките инвестиции на южнокорейските фирми в Бруней, Камбоджа, Индонезия, Лаос, Малайзия, Филипините, Сингапур, Тайланд и Виетнам - които заедно с нестабилната Мианмар съставляват Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) - и Бангладеш достигна 96 млрд. долара, леко надминавайки корейските инвестиции в Китай. Допреди десетилетие инвестициите на корейски компании в Китай бяха почти два пъти по-големи от тези в Алтазия. Samsung е най-големият чуждестранен инвеститор във Виетнам. Миналата година Hyundai, южнокорейски производител на автомобили, откри в Индонезия първия си завод в АСЕАН, произвеждащ електрически автомобили.

Сега все повече компании извън Алтазия се насочват към региона, често чрез тайванските си производители. Тайванските Foxconn, Pegatron и Wistron, които сглобяват устройства за Apple, наред с други инвестират значителни средства в индийски заводи. Очаква се делът на произведените в Индия телефони iPhone да нарасне от около един на 20 през миналата година до може би един на всеки четири до 2025 г. Два тайвански университета се обединиха с Tata, индийски конгломерат с амбициозни планове във високотехнологичното производство, за да предложат курсове по електроника на индийските работници. Google премества производството на най-новите си смартфони Pixel от Китай във Виетнам.

По-сложно производство, особено на полупроводници, които са обект на геополитически риск, също се премества в Алтазия. Малайзия вече изнася около 10% от стойността на чиповете в света, повече от Америка. На страните от АСЕАН се пада повече от една четвърт от световния износ на интегрални схеми, което лесно надхвърля китайските 18%. И тази разлика се увеличава. Qualcomm, американският производител на "безфабрични" чипове, който продава проекти на микропроцесори за производство от трети страни, откри първия си център за научноизследователска и развойна дейност във Виетнам през 2020 г. Приходите на Qualcomm от виетнамските фабрики за чипове, много от които принадлежат на световни гиганти като Samsung, се утроиха между 2020 и 2022 г. По-рано този месец местното правителство на град Хошимин обяви, че се бори за инвестиция на стойност 3.3 млрд. долара от Intel (въпреки че по-късно заличи името на американския гигант при чиповете от онлайн изявлението).

Предимството на Китай

Огромното предимство на Китай в исторически план е големият му единен пазар, свързан с прилична инфраструктура, където може да се добавя стойност, без доставчиците, работниците и капиталите да пресичат националните граници. Следователно, за да може Алтазия наистина да съперничи на Китай, нейната верига за доставки трябва да стане много по-интегрирана и ефикасна. Въпреки че РВЕП донякъде улесни търговията в рамките на Алтазия, потокът от стоки се сблъсква с повече препятствия, отколкото вътре в Китай. Страните членки ще трябва да се възползват от собствените си предимства.

Засега инфраструктурата, която ги свързва, е в най-добрия случай занемарена. Тромавите разпоредби и националните амбиции могат лесно да блокират алтернативната верига за доставки. По-бедните страни от Алтазия също не са непременно привърженици на логичното разделение на труда, което би им отредило по-голяма роля в по-тежките части на веригата за доставки на електроника. А да се откажат от всички части, произведени в Китай, е почти невъзможно. Thamlev, американски стартъп за електрически велосипеди, премести производството си от Китай в Малайзия през 2022 г., за да избегне американското мито от 25%, но все пак трябваше да внася китайски компоненти. В резултат на това трябваше един месец повече, за да достигнат техните електрически велосипеди до американските клиенти.

Перспективите за по-задълбочена интеграция са неясни както в рамките на Алтазия, така и с големите потребителски пазари в богатия свят. Индия, от чието население от 1.4 млрд. души може да зависи бъдещето на Алтазия, изглежда не бърза да стане част от РВЕП. Въпреки че страната заедно с други съседи от Алтазия се присъедини към американската "Индо-тихоокеанска рамка", тя не се включи в търговските разпоредби на инициативата. А те така или иначе не са достатъчно ефективни - Америка е настроена протекционистично и не е предложила намаляване на митата или по-добър достъп до огромния си пазар.

Алтазия със сигурност няма да замени скоро Китай, камо ли пък изведнъж. През януари например Panasonic обяви голямо разширяване на дейността си в Китай. Но с времето Китай вероятно ще стане по-малко привлекателен за чуждестранните производители. Китайската работна ръка не става по-евтина, а завършилите не стават много по-многобройни. Америка може би все пак ще осъзнае, че намаляването на зависимостта ѝ от Китай на практика изисква по-тесни връзки с приятелски държави, включително членство в ВПТТП, чийто предшественик се разпадна, след като Америка се оттегли през 2017 г. А като зараждаща се алтернатива на Китай Алтазия няма равна на себе си.