Може ли Западът да спечели необвързаните държави
Техният подход към света, оформен от желанието им за национално развитие, е безмилостно прагматичен
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Стана обичайно светът да бъде описван като разделен между получилия нов тласък западен блок и автократичния съюз на Китай и Русия. Но подобно мислене има своите ограничения. За начало Западът невинаги е обединен, както показа визитата на френския президент Еманюел Макрон в Пекин. И още повече на фона на голямата геополитическа надпревара през XXI век поне 4 млрд. души, или над половината от световното население, живеят в повече от 100 държави, които не искат да избират страна.
Тези "необвързани" държави заедно стават все по-важни, докато в глобалния ред протича фрагментиране. Страни като Индия и Саудитска Арабия правят сделки на фона на това разделение и искат да имат по-голяма дума в световните въпроси. Не се заблуждавайте - тази половина от света е толкова различна, че никога няма да действа като един блок. Но ако искате да разберете защо цените на петрола се върнаха отново на 80 долара или как се трансформират веригите за доставки, или какви са изгледите за мир в Украйна, необвързаните държави са важна част от уравнението. Техният възход също така повдига сериозен въпрос - докато Китай и Западът се състезават за влияние над тези страни, кой в действителност ще надделее?
На пръв поглед днес стотината неутрални държави са изправени пред много от проблемите, с които се сблъскаха необвързаните страни през XX век. Те имат твърде малко общо помежду си, за да бъдат толкова сплотени, колкото Запада или дори колкото китайско-руския съюз, основаващ се на взаимно удобство. Големи демокрации като Бразилия и Индия имат малко споделени интереси, да не говорим за общ дневен ред с богати монархии като Катар. Те все още разчитат на Запада, Китай и Русия за технологии - от полупроводници до оръжие.
Но е грешка да подценяваме тяхната роля по две причини. Първо, тяхната икономическа позиция е във възход. Ако вземете предвид 25-те най-големи необвързани икономики (които не са наложили санкции на Русия или искат да бъдат неутрални в китайско-американската надпревара), заедно те съставляват 45% от световното население и техният дял от глобалния БВП се е покачил от 11% при падането на Берлинската стена до 18% днес, което е повече от ЕС. След години на свободна глобализация комбинираните им търговски маршрути са мултиполюсни, разделени между Запада, Китай и други необвързани държави.
Второ, техният подход към света, оформен от желанието им за национално развитие, е безмилостно прагматичен. Те се превърнаха в най-неочакваните защитници на глобализацията - от Мексико до Индонезия, те искат да търгуват свободно и с двете страни на геополитическото разделение, като същевременно се възползват от възможността за изгода, тъй като веригите за доставки се трансформират, за да не разчитат прекалено на Китай. Прагматизмът им също така означава, че те имат ограничено доверие в институции като ООН и МВФ, които те възприемат като хаотични и залязващи. Западните призиви за защита на либералния ред или на човешките права често се възприемат като служещи на западните държави, непоследователни и лицемерни.
Резултатът е един нестабилен подход към света, тъй като страните сключват сделки в опит да спечелят предимство. Необвързаните държави често действат сами, но понякога работят в единство. ОПЕК става по-категоричен и този месец намали производството на петрол с 4% въпреки оплакванията на Запада. Бразилският президент Лула да Силва сформира "клуб на мира" за прекратяване на войната в Украйна. А Индия иска да използва председателството си на Г-20 тази година, за да лобира за глобалния Юг.
Може да се очаква, че тези експерименти за излъчване на сила няма да бъдат винаги успешни, но те ще стават все по-амбициозни. В технологичния сектор Индия иска да изнася своя запас от дигитални услуги. В отбраната Турция цели продажбата на повече оръжия, включително на дронове, а Индия разширява военноморския си флот. Във финансите системата за реинвестиране на трилиони петродолари става по-малко центрирана върху Запада. Предвид техните ограничени отговорности за историческите въглеродни емисии и тяхната уязвимост от променящото се време необвързаните държави ще поискат да имат по-голяма дума в климатичните политики.
Дори когато повечето страни не искат да бъдат принудени да се присъединят към единия или другия геополитически блок, суперсилите продължават да се надпреварват да ги спечелят. Китай вижда необвързаните държави като подлежащи на завербуване, както смяташе и Съветският съюз. Той предлага на диктатори и демократи инфраструктура, технологии и оръжия с малко допълнителни условия. Но с времето уязвимите необвързани страни със сигурност ще осъзнаят, че един свят, в който силата е винаги права, служи единствено на грубияните. "Меката" сила на авторитарен Пекин има своите лимити. Гражданите на държавите, които вземат китайските пари, едва ли се редят на опашка, за да емигрират в азиатската страна.
И все пак Западът трябва да се стегне в състезанието за влияние. САЩ и техните съюзници трябва да устоят да използват тактики, които в крайна сметка ще ги превърнат в техния автократичен опонент. Но призивите в полза на либералния ред, който бе създаден след Втората световна война, няма да бъдат достатъчно печеливша теза. Вместо това Западът трябва да се отнася с необвързаните страни чрез техните собствени транзакционни условия, тоест с микс от "моркови и пръчки".
Някои от силните страни на Запада са безспорни - пазарен достъп, технологии и свободен поток от информация. Друга част от неговите предложения могат да бъдат подобрени, включително предлагането на по-гъвкава мрежа от връзки в сигурността като тази между САЩ и Индия; както и други съществени ползи - от облекчаване на дълга до климатично финансиране. Нововъзникващият световен ред е далеч от еднополюсния момент на САЩ през 90-те години на миналия век. Но на пазара за влияние Западът може да се конкурира. Над 4 млрд. души с нетърпение очакват да видят какво може да им предложи.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
5 коментара
Е, как ще стане това със спечелването? Със Седми американски?
а) америкнската политическа арогантност е мразена повсеместно - исторически и съвременно;
б) доларът - най-търгуваната американска стока - губи влияние поради зачестилата напослекък практика на саморазправа с неудобните, като им се блокират доларовите авоари;
в) поетите от Сащ ангажименти са като клетва от уличница;
г) колкото по-малко Америка, толкова повече суверенна национална държава.
Като изключим васалите и окупираните Япония и Германия, останалите страни все по-ударно се освобождават от американски ДЦК.
Та с какво са подлъжат нови балами, освен с натиск, корупция и изнудване на политици?
P.S. Понятието "запад" е смокиновото листо на Сащ. Използва се са демонстрация на масовост и за размиване на отговорността за милионите трупове сле осъществяването на "американските национални интереси" от Корея до Украина.
Апропо в BRICS на срещата в ЮАР през лятото ще кандидатстват 13 и още 6 страни проучват възможностите
Това като отговор на въпроса в заглавието.
Интересно, защо не са ползвали на Economist една графика, която показва това разделение? Може би, защото мантрата за изолирана Русия отива в канала, където ѝ е мястото?
Ето как изглежда - https://infographics.economist.com/2023/20230304_WOM948/20230304_WOM948-Artboard_1.png
Като надписите са добавени в сайта, но в общи линии, показва неутралните, клонящите към Русия и "либералните ценности" съответно. Аудиторията се надявам, че е достатъчно образована и да се ориентира коя държава, коя е.
Линкът към оригиналния материал е този - https://www.economist.com/graphic-detail/2023/03/31/who-are-russias-supporters
Там има и втора, още по-интересна графика, в която се показва, че подкрепата за Русия през последната година всъщност се увеличава - https://www.economist.com/img/b/1000/2027/90/media-assets/image/20230401_WOC570.png
Това разделение междудругото се видя доста добре във вчерашното заседание на СС на ООН. Пълен театър, но като изключим обичайните заподозрени, позициите бяха неутрални, а китайците дори косвено си подкрепиха руснаците. Янките почват да осъзнават голямата грешка, която допуснаха, за тази война до последния украинец. Както и изобщо да карат Путин да влиза в Украйна. Но, късно е либе за китка.
Абе графиката е много интересна, не ще и дума. Само че в статията се поставя ясен въпрос, на който няма какво да отговорите - защо никой не си изпочупи краката да емигрира в Китай, че и в Русия? Нали уж там било бъдещето на света? Аз ще задам и още един въпрос - страните от тухлената уж общност могат ли да оцелеят без експорт на стоки и хора към лошо Запад? А без внос на технологии и капитал пак от този Запад???
Статията е МНОГО добра. Необвързаните с Русия страни нямат нищо напротив да извлекат облаги срещу това да не бъдат морални, НО с едно голямо НО! А то е- да нямат граница с РУсия, щото който има - си представя как е следващия, ако Украйна падне. Който е ял попарата знае, че пари до умиране, който не е - търси краткосрочна ползи ...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.