Арабската лига реабилитира сирийския лидер Башар Асад

Какво обаче доведе до рязката смяна на курса и привидната близост между престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман и Асад? По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците от 2011 г. насам повече от 14 млн. сирийци са били принудени да напуснат домовете си. Около 6.8 млн. остават вътрешно разселени в собствената си страна, където 90% от населението живее под прага на бедността. Жертвите надхвърлят половин милион.

Всичко започна с тежките земетресения

Страни като Йордания, Ирак и Ливан, всяка от които е изправена пред икономически предизвикателства, искат сирийският режим да гарантира безопасното завръщане на огромен брой сирийски бежанци, настанени в тези страни. Макар искането им да е ясно заявено, изгледите това да се случи в скоро време са изключително малки. Подобно искане изрази и опозиционният кандидат за президент в Турция Кемал Кълъчдароглу.

Арабските държави от Персийския залив, като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, искат Сирия да сложи край на доходоносната търговия с контрабанда на наркотици до техните граници. За бин Салман това е и чудесна възможност за позициониране като главната дипломатическа сила в региона. "Натискът на Саудитска Арабия да върне Сирия обратно в лоното е част от по-широка промяна в подхода на кралството към регионалната политика", казва Торбьорн Солтвед, водещ анализатор за Близкия изток в компанията за разузнаване на риска Verisk Maplecroft. "Предишната авантюристична външна политика, определена от намесата в Йемен и усилията за противопоставяне на Иран, сега се изоставя в полза на по-предпазлив подход", каза той, цитиран от AP. Връщането на Сирия в групата също така създава предпоставки за лимитиране на влиянието на Иран върху Дамаск, като противопоставянето срещу ислямската държава е един от основните приоритети на Саудитска Арабия.

Първата официална среща на Асад в петък беше с тунизийския му колега Каис Сайед, който води собствена репресия срещу несъгласието в първата страна на протестите от Арабската пролет, които през 2011 г. заляха региона. "Ние се изправяме заедно срещу движението на тъмнината", каза Асад, очевидно имайки предвид екстремистките групи, които доминираха в сирийската опозиция, когато гражданската война в страната му започна.

Има някои арабски противници на възстановяването на положението на Дамаск, включително Катар, който все още подкрепя опозицията на Сирия. Говорител на местното правителство каза, че няма да застане на пътя на арабския консенсус за обратно приемане на Сирия, но също така няма да нормализира двустранните отношения без политическо решение на конфликта.

Случващото се със Сирия е част и от по-широка тенденция за дипломатическо сближаване между доскорошни противници. Въпреки че ядрената програма на Иран остава източник на напрежение, насилието между израелци и палестинци нараства и в Судан избухна нов конфликт, дипломацията смекчи редица проблеми в региона.

Счита се, че тенденцията отразява усилията за стимулиране на икономическото развитие, но също и геополитически промени, тъй като съюзниците на САЩ поставят под въпрос дългосрочния ангажимент на Вашингтон към региона въпреки уверенията от него. Това идва и във време, когато други сили - особено Китай - търсят повече влияние.

"Арабите, иранците и турците се опитват да създадат сива зона, където всички те могат да съществуват съвместно, вместо регион на черно и бяло", каза Вали Наср от Училището за напреднали международни изследвания Джон Хопкинс във Вашингтон, цитирана от Reuters. Някои съюзници на САЩ са заключили, че техните интереси не се обслужват най-добре от силно поляризиран Близък изток, добави той. "В региона има динамика, която тласка всички към средата.

Както и да се промени положението на Асад обаче, трябва да е ясно, че той е военнопрестъпник. От 2011 г. насам са убити над 300 хил. цивилни граждани, което представлява 1.4 % от 22-милионното население на Сирия преди войната. За да остане на власт, той разчита на терор, бомби, наемници на "Вагнер" и подкрепяни от Иран милиции, обръща внимание The Economist. Градовете са превърнати в развалини, а Асад се намира на върха на мафиотска икономика. Преди войната 50 сирийски лири струваха един долар, а сега курсът е около 8700.