Защо съревнованието между Китай и САЩ навлиза в нова и по-опасна фаза

Най-добрият сценарий е десетилетия на отчуждение, а най-лошият - война, става все по-вероятен

Среща през ноември в Бали между президентите Джо Байдън и Си Цзинпин намали напрежението, но дълбоката конфронтация скоро отново се появи

Ексклузивно съдържание от The Economist

Среща през ноември в Бали между президентите Джо Байдън и Си Цзинпин намали напрежението, но дълбоката конфронтация скоро отново се появи © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Може и да сте се надявали, че когато Китай се отвори отново и се подновят контактите лице в лице между политици, дипломати и бизнесмени, китайско-американското напрежение ще намалее на фона на вечери, срещи и неангажиращи разговори. Но атмосферата в Пекин показва, че най-важните отношения в света са станали по-горчиви и по-враждебни от всякога.

Представители на комунистическата партия отхвърлят това, което възприемат като тормоз от страна на САЩ. Те казват, че намерението е Пекин да бъде смазан. Западни дипломати описват обстановка, изпълнена със заплахи и параноя. Мултинационални главни изпълнителни директори, посещаващи Китайския форум за развитие, се притесняват какво би означавало по-голямото раздалечаване между двете държави за техния бизнес. Единственото нещо, за което и двете страни изразяват съгласие, е, че най-добрият сценарий е десетилетия на отчуждение, а най-лошият - война, става все по-вероятен.

И Пекин, и Вашингтон следват своята логика. САЩ са възприели политика на сдържане, въпреки че отказват да използват тази дума. Те смятат, че авторитарен Китай се е превърнал от еднопартиен модел в управление на един човек. Президентът Си Цзинпин вероятно ще бъде на власт с години и е враждебен към Запада, за който твърди, че е в процес на западане. У дома той следва политика на репресии, която е срещу либералните ценности. Нарушил е обещания да показва въздържание, когато демонстрира силата си извън границите на страната. Срещата му с руския президент Владимир Путин наскоро потвърди, че негова цел е да изгради алтернативен световен ред, който е приятелски настроен към автократите.

САЩ смятат, че авторитарен Китай се е превърнал от еднопартиен модел в управление на един човек.

Изправени пред това, САЩ разбираемо увеличават своето военно сдържане на Китай в Азия, съживявайки стари съюзи и създавайки нови. В сферата на търговията и технологията Вашингтон налага твърдо и разширяващо се ембарго върху полупроводниците и други стоки. Целта е да бъдат забавени китайските иновации, за да може Западът да запази своето технологично върховенство. Защо САЩ да позволяват техните открития да бъдат използвани, за да направят един враждебен режим още по-опасен?

За китайските лидери това представлява план за ограничаването на азиатската държава. В техните очи американците се възприемат за изключителни. И никога няма да допуснат някоя страна да бъде толкова могъща, колкото тяхната, независимо дали е комунистическа или демократична. САЩ биха търпели Китай само ако е подчинен - "дебела котка, но не и тигър". Американските азиатски военни съюзи означават, че Пекин се чувства обграден в своята традиционна сфера на влияние. Затова китайското лидерство смята, че е разумно да покачва разходите си за въоръжаване.

В търговията то мисли, че американските действия са несправедливи. Защо една страна, чийто БВП на човек от населението е с 83% по-нисък от този на САЩ, трябва да бъде лишавана от жизненоважни технологии? Китайски представители и бизнесмени са недоволни от отношението към TikTok - филиал на китайска компания.

Американците трябва да целят да предотвратят китайска атака по Тайван, без да провокират такава.

Предвид две толкова различни гледни точки е наивно да се смята, че само повече демокрация би гарантирала мира. Среща през ноември в Бали между президентите Джо Байдън и Си Цзинпин намали напрежението, но дълбоката конфронтация скоро отново се появи. Кризата с шпионския балон показа как и двамата лидери трябва да изглеждат твърди у дома. САЩ искат Китай да въведе "спирачки" за контролиране на напрежението, включително протоколи за ядрените оръжия, докато Пекин се вижда като по-слабия играч, тоест защо да се обвързва с мерки, създадени от онзи, който го тормози. Нищо не подсказва, че враждебността ще намалее. Американските избори през 2024 г. ще покажат, че "боят по Китай" е двупартиен модел. Си Цзинпин пък е изправен пред забавяща се икономика и обвърза легитимността си с демонстрирането на мускули и "преоткриването" на нацията.

Изправени пред подобен опонент, САЩ и другите отворени общества трябва да се придържат към три принципа. Първият е да се ограничи икономическото разграничаване, което според МВФ може да струва между 0.2% и 7% от световния БВП. Търговията в секторите, които не са чувствителни, също така помага за поддържането на рутинния контакт между хиляди компании и така свива геополитическите различия. Налагането на ембарго трябва да бъде запазено за чувствителни сфери, в които Пекин има пълно преимущество, защото е монополен доставчик - но това е малка част от китайско-американската търговия.

Вашингтон трябва ясно да подчертае, че диспутът не е със самите китайци, а с китайското правителство.

Вторият принцип е да се намали възможността за война. И двете страни се намират в "дилема за сигурността", в която е разумно да подкрепиш своите позиции, дори ако другата държава се почувства заплашена. Западът е прав да търси начини за военно сдържане, за да се справи с увеличаващия се китайски риск, като алтернативата е колапс на водения от САЩ ред в Азия. Но търсенето на военна доминация около горещи точки като Тайван може да провокира инциденти или сблъсъци, които да излязат извън контрол. Вашингтон трябва да цели да предотврати китайска атака по Тайван, без да провокира такава. Това ще изисква мъдрост и въздържание от поколение на политици в двете страни, които за разлика от лидерите на САЩ и на Съветския съюз през 50-те години на миналия век нямат личен опит в ужасите на световните войни.

Последният принцип е, че САЩ и техните съюзници трябва да устоят на изкушението да прибегнат до тактики, които ще ги приравнят до автократичния им опонент. В това съперничество либералните общества и свободните икономики имат голямо предимство - по-вероятно е те да създадат иновации и богатство, както и да имат легитимност у дома и в световен мащаб. Ако САЩ се придържат към своите ценности за отвореност, справедливо отношение към всички и върховенство на закона, за тях ще бъде по-лесно да задържат лоялността на своите партньори. Вашингтон трябва ясно да подчертае, че диспутът не е със самите китайци, а с китайското правителство и със заплахата за мира и човешките права, която то представлява. Определящото съревнование на XXI век не е само за оръжия и чипове, а също така е битка за ценности.