Технология за мен, не за теб

Със сателитната интернет услуга Starlink на Илън Мъск украинците можеха да комуникират в реално време, да проследяват руските войски и радикално да подобрят прецизността на своите удари по вражески цели. Без Starlink защитата на Украйна вероятно щеше да се разпадне. Но като се има предвид своенравието на кандидатите за корпоративни диктатори, подобни технологични зависимости са рискови. Мъск използва собствеността си върху Twitter за виртуален "референдум" за половинчат мирен план, който отстъпваше Крим на Русия. Когато украинските дипломати възразиха, той яростно заплаши да прекъсне Starlink (и за известно време достъпът наистина беше загубен в ключови зони).

Новият дебат за корпоративната власт идва в момент, когато конкуренцията между технологичните компании се усилва. По своята същност радикалната технологична промяна въвежда радикална несигурност, особено за съществуващите корпорации и бизнес модели. Нови, трансформационни пробиви в изкуствения интелект (ИИ) могат да направят дори най-мощните технологични гиганти остарели, ако не успеят да влязат в крак. До тази година доминацията на търсачката Google на Alphabet беше безспорна; сега внезапно е заплашена да бъде изпреварена от OpenAI/ ChatGPT. Facebook и Twitter се смятаха за незаменими социални медии; сега са заплашени от други, като TikTok.

Тези развития не са изненада. В аналите на бизнес историята провалът е много по-често срещан от трайния успех. Помните ли Kodak? Дните му бяха преброени, когато не успя да се адаптира към идването на цифровата фотография. Най-старите компании в света са тези с ниша в локализирани, нетехнически сектори, които не зависят от сменяща се мода. Освен ако не заемате такава ниша - като японски производител на саке или тоскански винопроизводител, не сте в безопасност.

Изправени пред постоянната заплаха за тяхното съществуване, големите компании обикновено имат две стратегии. Първата е да се блокират или осуетят по-нататъшни иновации под предлог, че те ще бъдат опасни и дестабилизиращи. През XX век големите железопътни компании лобираха агресивно срещу искането на автомобилните производители за магистрали.

Днес залозите са много по-високи, а реториката - по-раздута. Водещи фигури в света на технологиите твърдят, че без строги регулации за ИИ, последните иновации могат да доведат до цивилизационен колапс. Това беше едно от посланията на писмото за мораториум върху ИИ, подписано и от технологични икони като Мъск, за когото по-късно стана ясно, че е инвестирал в нов стартъп, който ще се конкурира с OpenAI.

Според техния разказ днешният бърз прогрес може да доведе до изкуствен общ интелект, който е толкова мощен и непредсказуем, че човечеството да зависи от неговата милост. Писатели фантасти отдавна са описали подобни сценарии - ако възложите на суперинтелект да защитава околната среда, той може да прецени, че решението е да се премахне източникът на проблема: хората. Такива аргументи отразяват общото настроение на тревожност, което е характерно за всяка епоха на бърза промяна. Примерът на лудитите, които унищожават машини през XIX век, винаги носи известна романтична привлекателност.

Вторият вариант за разтревожения технологичен елит е да потърси защита от правителството, като измисли рискове за националната сигурност. Президентът на Microsoft Брад Смит например предупреждава, че тъй като обучението на ИИ системи изисква огромни инвестиции, има само няколко институции, които могат да го направят, и основната е Пекинската академия за изкуствен интелект.

И двете стратегии включват разказ, който може да осигури политическа защита срещу пазарната конкуренция. Компаниите, които по своята същност са застрашени - защото участват в състезание с високи залози с неизвестен изход, винаги ще искат политическият процес в големите държави да ги защити. Дали чрез увеличаване на регулаторната тежест за новите участници или със създаване на бариери срещу чуждите конкуренти, те искат да запазят статуквото.

Както винаги, технологичната промяна ще бъде дълбоко разрушителна и ще генерира нови печеливши и губещи. Иронично, но едва ли ново е, че сегашният техно песимизъм се рекламира най-шумно от онези, които са в челните редици на вчерашните иновации.