🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Технология за мен, не за теб

Иронично, но едва ли ново е, че сегашният техно песимизъм се рекламира най-шумно от онези, които са в челните редици на вчерашните иновации

Сегашните тех гиганти са притеснени от нова технологична промяна
Сегашните тех гиганти са притеснени от нова технологична промяна
Сегашните тех гиганти са притеснени от нова технологична промяна    ©  Shutterstock
Сегашните тех гиганти са притеснени от нова технологична промяна    ©  Shutterstock
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Харолд Джеймс, преподавател по история и международни отношение в университета в Принстън, в статия за Project Syndicate

Капитализмът разчита на конкуренцията. На практика обаче този основен принцип често се нарушава, тъй като амбициозните капиталисти естествено ще се стремят да елиминират конкуренцията и да си осигурят властна пазарна позиция, от която да държат нови бъдещи конкуренти на разстояние.

Китай - може би една от най-успешните пазарни икономики на XXI век, води война срещу собствените си технологични гиганти. Пример е "изчезването" на съоснователя на Alibaba Group Джак Ма след критики към китайските финансови регулатори. Европейците, притеснени, че им липсва собствен голям технологичен сектор, се фокусираха върху налагането на конкурентни (антитръстови) политики, за да ограничат властта на гиганти като Google и Apple. А в САЩ политическите пристрастия на Big Tech (както към "събудената" левица, така и към "червената" десница) се превърнаха във фокусни точки в ерозиращите страната културни войни.

Нормално е да се тревожим за пазарната мощ и политическото влияние на такива мощни и важни корпорации. Това са компании, които могат да решават съдбата на малки и дори средни държави. Голяма част от дебата за корпоративното влияние е по-скоро академичен. Но не е така в Украйна, където технологиите от частния сектор изиграха решаваща роля на бойното поле през последната година.

Със сателитната интернет услуга Starlink на Илън Мъск украинците можеха да комуникират в реално време, да проследяват руските войски и радикално да подобрят прецизността на своите удари по вражески цели. Без Starlink защитата на Украйна вероятно щеше да се разпадне. Но като се има предвид своенравието на кандидатите за корпоративни диктатори, подобни технологични зависимости са рискови. Мъск използва собствеността си върху Twitter за виртуален "референдум" за половинчат мирен план, който отстъпваше Крим на Русия. Когато украинските дипломати възразиха, той яростно заплаши да прекъсне Starlink (и за известно време достъпът наистина беше загубен в ключови зони).

Новият дебат за корпоративната власт идва в момент, когато конкуренцията между технологичните компании се усилва. По своята същност радикалната технологична промяна въвежда радикална несигурност, особено за съществуващите корпорации и бизнес модели. Нови, трансформационни пробиви в изкуствения интелект (ИИ) могат да направят дори най-мощните технологични гиганти остарели, ако не успеят да влязат в крак. До тази година доминацията на търсачката Google на Alphabet беше безспорна; сега внезапно е заплашена да бъде изпреварена от OpenAI/ ChatGPT. Facebook и Twitter се смятаха за незаменими социални медии; сега са заплашени от други, като TikTok.

Тези развития не са изненада. В аналите на бизнес историята провалът е много по-често срещан от трайния успех. Помните ли Kodak? Дните му бяха преброени, когато не успя да се адаптира към идването на цифровата фотография. Най-старите компании в света са тези с ниша в локализирани, нетехнически сектори, които не зависят от сменяща се мода. Освен ако не заемате такава ниша - като японски производител на саке или тоскански винопроизводител, не сте в безопасност.

Изправени пред постоянната заплаха за тяхното съществуване, големите компании обикновено имат две стратегии. Първата е да се блокират или осуетят по-нататъшни иновации под предлог, че те ще бъдат опасни и дестабилизиращи. През XX век големите железопътни компании лобираха агресивно срещу искането на автомобилните производители за магистрали.

Днес залозите са много по-високи, а реториката - по-раздута. Водещи фигури в света на технологиите твърдят, че без строги регулации за ИИ, последните иновации могат да доведат до цивилизационен колапс. Това беше едно от посланията на писмото за мораториум върху ИИ, подписано и от технологични икони като Мъск, за когото по-късно стана ясно, че е инвестирал в нов стартъп, който ще се конкурира с OpenAI.

Според техния разказ днешният бърз прогрес може да доведе до изкуствен общ интелект, който е толкова мощен и непредсказуем, че човечеството да зависи от неговата милост. Писатели фантасти отдавна са описали подобни сценарии - ако възложите на суперинтелект да защитава околната среда, той може да прецени, че решението е да се премахне източникът на проблема: хората. Такива аргументи отразяват общото настроение на тревожност, което е характерно за всяка епоха на бърза промяна. Примерът на лудитите, които унищожават машини през XIX век, винаги носи известна романтична привлекателност.

Вторият вариант за разтревожения технологичен елит е да потърси защита от правителството, като измисли рискове за националната сигурност. Президентът на Microsoft Брад Смит например предупреждава, че тъй като обучението на ИИ системи изисква огромни инвестиции, има само няколко институции, които могат да го направят, и основната е Пекинската академия за изкуствен интелект.

И двете стратегии включват разказ, който може да осигури политическа защита срещу пазарната конкуренция. Компаниите, които по своята същност са застрашени - защото участват в състезание с високи залози с неизвестен изход, винаги ще искат политическият процес в големите държави да ги защити. Дали чрез увеличаване на регулаторната тежест за новите участници или със създаване на бариери срещу чуждите конкуренти, те искат да запазят статуквото.

Както винаги, технологичната промяна ще бъде дълбоко разрушителна и ще генерира нови печеливши и губещи. Иронично, но едва ли ново е, че сегашният техно песимизъм се рекламира най-шумно от онези, които са в челните редици на вчерашните иновации.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    baza avatar :-|
    Божидар Здравков

    Преподавател по история може да разсъждава така. Ако беше писал програми за управление на машини, щеше да знае колко пъти стават фалове. И то при програма правена с най-добри намерения, машината да работи оптимално. А ако програмистът е некадърен, просто бърка, недоглежда? А ако е зложелателен? Или някой вярва, че само ангели ще пишат и използват програми?
    Започнах, че преподавател разсъждава. По-точното е, че се прави на интересен и на човек с "когнитивни дефицити".
    Ще има да патим

    Нередност?
Нов коментар