Без качествени медии обществото е незащитено
Лъжата не е "друга гледна точка" и това трябва да е убеждение и на журналистите, и на аудиторията, и на регулатора
Проф. Нели Огнянова
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Медиите не са индустрия като всички други, от тях зависи качеството на демокрацията. Голямото предизвикателство днес е в това, че качествената журналистика, подчиняваща се на установени стандарти, постепенно губи ролята си на задължителен посредник между хората и света. Не намира достатъчно добър отговор проблемът с незаконното съдържание в платформите. Задълбочават се и различията от гледна точка на достъп до качествени медии, заговори се за т.нар. новинарски пустини.
Вълната от дезинформация заварва нашето общество силно уязвимо. Не са малко медиите, които замърсяват информационната среда: част от тях го правят поради небрежност и ниска медийна грамотност, друга - напълно преднамерено, като оръжие в хибридната война, която цели да дезориентира, обърка, отклони хората от демократичните ценности. Струва ми се, че българската журналистика все още не помага достатъчно ефективно на хората да правят информиран избор.
Лъжата не е "друга гледна точка", тя няма място в медиите и това трябва да е убеждение и на журналистите, и на аудиторията, и на регулатора. По време на пандемията медиите бяха превзети от привърженици на опасни за здравето теории. Това ни превърна в най-незащитеното общество в света. По време на войната в Украйна отново сме едно незащитено общество поради безпрепятствено ширещите се хибридни заплахи. Дори обществената телевизия и общественото радио приютяват "другата гледна точка" и всяко предложение за реакция шумно се обявява за цензура. Колкото и да повтаряме, че "фашизмът не е мнение, фашизмът е престъпление", фашизирани гласове не липсват в българските медии. Не бива да допускаме да се нормализират като явление.
Няма магически и бърз път за справяне с дезинформацията, демокрацията изисква образование, повишаване на нивото на медийна грамотност, правилна оценка на източниците и различаване на подвеждащата и невярна информация. Изследване на институт "Отворено общество" - "Индекс на медийната грамотност", устойчиво поставя България на последно място сред държавите в ЕС. Това трябва да се промени. Държавата може да направи и повече - да изисква прозрачност и отчетност от онлайн платформите, които са най-мощният фактор за разпространение на дезинформация. Европейски мерки постепенно влизат в сила, въпросът е да се прилагат ефективно и у нас.
Последвалите след Борисов управляващи конфигурации все още не демонстрират достатъчно ясно, че поставят такъв фокус. Препоръките на "Репортери без граници", които Борисов обеща да изпълни, и сега остават на хартия. Интересно наблюдение е, че влиянието на Борисов в медиите продължава. Мисията на ОССЕ, която наблюдава парламентарните избори, има впечатление, че дори когато не е първа политическа сила, партията на Борисов запазва влиянието си в обществената телевизия.
Всяка държава от ЕС е задължена да има медиен регулатор, който да прилага политиката на съюза в електронните медии, да защитава свободата и плурализма на медиите, да санкционира за незаконно съдържание, застрашаващо аудиторията и особено децата. Българският медиен регулатор среща трудности в осъществяване на функциите си. Председателката му гласува въздържала се за прилагането на регламента срещу прокремълската пропаганда. През годината беше искана оставката на председателката, но наскоро с три гласа, между които нейният собствен, и от едва четвърто гласуване Момчилова получи и втори мандат.
SLAPP делата са злоупотреба с право с цел да се заглушат критични гласове. Два такива примера от последно време са исковете за 1 млн. лв. по дела на "Еврохолд" срещу "Бивол" и на "Лев инс" срещу "Медиапул". ЕС готви мерки срещу такава практика. Обсъждат се директива и препоръка, които имат за цел ранно прекратяване на подобни дела, както и други процесуални гаранции в защита на критичните гласове, медии, правозащитници, изследователи.
Щеше да е добре наистина да има и гилдия, защото в момента има тежки, дори понякога необясними разделения в журналистическата професия. Солидарността е първата стъпка към успешната защита на журналистическия труд.
1 коментар
Скъпа проф. Огнянова,
Некачествените медии, чиито недъзи описвате с политкоректни фрази дължим на вашите питомци от факултета. Когато говорите за несвършена работа: ненаучени да мислят момченца и момиченца, без изградена ценностна система и склонни към зависимости, не смятате ли, че трябва да потърсите вината и в образа в огледалото?
И после, защо заобикаляте темата за достъпността до информация?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.