Политика

България се изкачи в класирането на "Репортери без граници", но не се подобри

Условията за свободата на изразяване тук не са се променили, може би леко е отслабнал натискът

Капитал

Маркетинг и реклама

Получавайте най-важното и интересно от маркетинга: новини, рекламни кампании, обяви за работа

За втора поредна година България се изкачва в класацията на "Репортери без граници" (RSF) за свобода на медиите. Според обявения на 3 май, Международния ден на свободата на медиите, индекс от международната неправителствена организация страната заема 71-о място, или 20 места по-нагоре от мястото, на което беше класирана през 2022 г. В продължение години България беше "черната овца" в Европейския съюз по отношение на свободата на медиите.

"Въпреки че България се е повишила с 20 места, резултатът се е подобрил много по-малко. Трябва също така да се вземе предвид, че България е в диапазон на резултатите с много малки разлики между държавите, който поради тази причина е зона, склонна към колебания", обясни Павол Шалай, ръководител на Бюрото на Европейския съюз и Балканите на RSF.

Ако миналата година зад България беше Гърция, основно заради убийството на телевизионния разследващ журналист Йоргос Караивас, то тази година след нея е и Малта. Проблемите с медиите в островната държава станаха ясно видими след убийството на журналистката Дафне Галиция през 2017 г. На челно място в класацията е Норвегия, а на последно - Северна Корея.

"Подобрението на политическия показател отразява факта, че през по-голямата част от 2022 г. страната е управлявана от правителството на Петков, което като цяло се разглежда като уважаващо свободата на печата и ограничаващо опитите за намеса в нея. Годините на Борисов бяха катастрофални за журналистиката", коментира още Шалай, акцентирайки върху факта, че властите не са успели да "предприемат системни мерки за подобряване на свободата на печата и журналистите често са обект на нападения от страна на някои политически партии, особено от "Възраждане".

Шалай обръща внимание на факта, че "някои високопоставени прокурори, вместо да защитават журналистите и системно да преследват престъпленията срещу тях, те им оказват натиск", визирайки скорошните действия на прокуратурата, насочени срещу "Димитър Стоянов, чиито източници са заплашвани". Ден по-рано друга международна организация за защита свободата на словото - International Press Institute, излезе с позиция по случая, коментирайки и делата срещу журналисти от сайтовете "Биволъ" и "Бърд", заведени заради техни публикации за "Капитан Андреево".

Повишената оценка на безопасността може да се обясни с по-малкия брой заплахи срещу журналисти.

Невярна информация, пропаганда, изкуствен интелект

"Индексът за 2023 г. откроява бързите ефекти, които невярното съдържание в цифровата екосистема оказва върху свободата на печата", съобщават от RSF, като в ⅔ от държавите, обект на наблюдение, повечето от респондентите съобщават, че политиците в техните страни често или системно участват в масирани кампании за дезинформация или пропаганда. "Разликата се размива между истинско и фалшиво, реално и изкуствено, факти и измислици, което застрашава правото на информация", съобщават от организацията, която отбелязва още, че "забележителното развитие на изкуствения интелект нанася допълнителен хаос на на медийния свят".

"Въпреки тези тревожни проблеми разликите в класирането на държавите - членки на ЕС, намаляха значително. Два пъти повече са членовете на ЕС, които са се издигнали в класацията, отколкото са намалели. В същото време Европейският съюз обсъжда безпрецедентно законодателство, което ще установи обща свобода на печата", пише още в доклада.

Войната в Украйна задълбочава кризите, като Русия (заемаща 164 място, девет места по-надолу) е разгърнала пропагандата си. "За рекордно кратко време Москва

създаде нов медиен арсенал, посветен на разпространението на кремълска пропагандата в окупираните територии в Южна Украйна, като в същото време предприе по-силни от всяка строги мерки срещу последните останали независими руски медии, които бяха забранени, блокирани и/или обявени за "чуждестранни агенти", казва от "Репортери без граници"

International Press Institute: Води се кампания за публична дискредитация на журналисти от "Бивол"

Във връзка със средата, в която работят българските журналисти, IPI (Международния медиен институт) съвсем наскоро излезе с позиция, че разследващата журналистика в България е под постоянни удари от властта, а разследващите успяват да притискат журналистите чрез различни способи отново пряко или косвено през държавата. Според анализа на IPI българската независима журналистика, която следи корупционните практики между държавата и организирани престъпни групи, е атакувана от страна на българската прокуратурата и главния прокурор Иван Гешев с опити за публична дискредитация.

Конкретният повод за твърденията е ситуацията от последните седмици с двете платформи за разследваща журналистика - Bivol.bg и BIRD.bg. Трима от журналистите, които работят там - Николай Марченко, Димитър Стоянов и Атанас Чобанов, са засипани с няколко съдебни дела за клевета, заведени от "близки на заподозрян бос на организираната престъпност, а заедно с това са атакувани чрез умишленото и публично разкриване на журналистически източник от страна на Софийската прокуратура и кампания за дискредитация на главния прокурор на България Иван Гешев". Това се случи чрез изнасянето на съмнителни данни по време на брифинг на прокуратурата преди няколко седмици с участието на Иван Гешев.

За да се стигне до тази ситуация, BIRD и Bivol правят няколко разследвания за контрола на преминаването на стоки и евентуална контрабанда на граничния пункт "Капитан Андреево". Две лица са предмет на разследванията - Христофорос Аманатидис (Таки) и Размиг Чакърян (Ами), за които според IPI се твърди, че "са участвали в монополизиране на границата и преминаващите стоки, както и подкупи, свързани с прикриването на убийството на издирваната криптокралица Ружа Игнатова".

Според IPI, а и според АЕЖ (Асоциация на европейските журналисти), делата срещу българските журналисти са от типа SLAPP (дела шамари), които имат за цел използването на зависимата съдебна система за приглушаване на журналистически разследвания и практически сплашването на журналистите. Организациите акцентират, че самите опити на Гешев да участва в събитията и да дискредитира Стоянов и Чобанов трябва веднага да бъдат спрени. Обвиненията към журналистите доказват, че като цяло медийната среда в България се намира в лошо състояние, а медийната свобода е незначителна.