Присъдите за военни престъпления в Украйна са дълъг процес

Делото показва усилията, които Украйна полага, за да разследва военните престъпления. Но също така осветлява проблемите. Страната няма стратегия за изграждането на дела срещу руските лидери, за разлика от тези срещу войниците. Нейните съюзници осигуряват база данни и обучение, но изпращат малко на брой свои разследващи. Също така липсва координация. Ако Украйна и партньорите й искат да потърсят отговорност от виновните за руските военни престъпления, те ще имат много работа.

Сергей Хамайко - прокурорът, който работи по делото на Марусик, казва, че го е избрал по една проста причина - имал е доказателства. Украинските служби за сигурност са имали данни от мобилен телефон, според които Кузнецов е бил в будката. Марусик разпознава образа на Кузнецов, тъй като е виждал лицето му, когато не е имал превръзка на очите, както и разпознава гласа му в прихванати телефонни обаждания. Съдът осъжда руснака на 12 години затвор по силата на член 438 от украинския закон, който се отнася за престъпления във военно време.

Но украинските власти нямат представа къде се намира Кузнецов. Служебният му адвокат не е могъл да се свърже с него. Ако още е жив, той може да не знае, че е осъден. Тогава какво означава тази присъда? "Всеки ме пита това", коментира Хамайко. И допълва, че в Русия някой ден може да се случи промяна на режима и присъдата дава усещане за справедливост на жертвата.

На трибунали като тези за войните в Сиера Леоне и бивша Югославия прокурорите се научиха как бавно да изграждат делата си срещу висшестоящи фигури, организирали насилието. В Украйна това още не е станало, казва Уейн Джордаш, международен адвокат в Киев. Той ръководи Global Rights Compliance - правна практика, подкрепяща украинските разследващи и прокурори. Тъй като броят на престъпленията е огромен, а техническата експертиза е недостатъчна, прокурорите "едва започват да се фокусират върху това как да придвижат тези дела нагоре".

Някои проблеми се коренят в законите. В украинските липсва концепцията за търсене на отговорност от този, който е начело. Тя се използва при обвиняването на висши командири във военни престъпления, дори ако те не са наредили изрично извършването на всяко едно от престъпленията. Освен това от украинските прокурори се изисква да започнат разследване до 24 часа, след като са били уведомени за престъплението, което води до разпространяване предимно на дела за по-малки провинения.

Кариерата на прокурорите процъфтява, когато печелят много дела, което ги стимулира да търсят бързи осъдителни присъди срещу войници, вместо да се заемат с дълги разследвания на техните командири. Някои руски военнопленници пък са се признали за виновни, но са били включени в размяна с украински военнопленници. Същевременно задочните дела са рисковани - през 2015 г. Европейският съд по правата на човека отсъди срещу присъда в Хърватия (поставяйки много други под въпрос), тъй като е решил, че процесът по обжалване в страната за осъдените задочно е нарушен.

Украинските съдилища не могат да приемат доказателства директно от външни разследващи, така че международните експерти действат само като съветници. Мнозина смятат, че това е недостатъчно. "Не е достатъчно да ни пратят стотици международни консултанти", казва Олександра Матвийчук, адвокат по човешките права, чийто Център за граждански права получи Нобелова награда за мир през 2022 г. Според нея в страната липсват "работещи ръце на терен". Някои украински неправителствени организации призовават за сформирането на хибридни съдилища, които да приемат чуждестранни разследващи и прокурори.

Усилията срещу военните престъпления, включващи чужди страни и съдилища, са изключително комплексни. Украйна е дала юрисдикция на Международния наказателен съд в Хага. (През март този съд издаде заповед за арест на самия Владимир Путин заради масовите отвличания на деца от Русия). Същевременно шест източноевропейски страни - Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия, обединиха своите усилия срещу военните престъпления с тези на Украйна посредством общ екип за разследвания.

ЕС е създал база данни с доказателства за военни престъпления. Също така иска да бъде домакин на нов трибунал, който да съди Русия по обвинения в агресия, което Международният наказателен съд вероятно не може да направи срещу държави, които отхвърлят неговата юрисдикция. САЩ, Великобритания и отделни членки на ЕС периодично изпращат в Киев съдебни и правни експерти, както и събират свидетелства от украинските бежанци. Някои може да потърсят повдигането на обвинения във военни престъпления по силата на законите за универсална юрисдикция. Инициативата между САЩ, Великобритания и ЕС, наречена Atrocity Crimes Advisory Group (ACA), би трябвало да координира усилията на тези държави с украинските прокурори. Но среща трудности в това.

Ситуацията в Украйна не е като тази по време на Нюрнбергския процес, когато победилите страни налагат правосъдие над победената държава. Не е и като тази в Камбоджа, Сиера Леоне или бивша Югославия, където гражданските войни доведоха до трибунали, спонсорирани от международната общност.

Поне засега в Украйна голяма част от делата, свързани с военни престъпления, ще бъдат гледани в националните съдилища. Нападнатата страна ще налага присъди върху войниците на нападащата държава, които може да са в Русия и може да не бъдат открити още много години. Германският прокурор Клаус Хофман, който работи с ACA, отбелязва, че Лондонската декларация за наказания за военни престъпления е била издадена през 1942 г., когато нацистките лидери все още са били недосегаеми. По думите му правосъдието ще дойде, след като боевете приключат.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved