Руските лъжи обикалят света, докато истината си връзва обувките

"Нямам подробна информация за какви войници говорите", каза тя без нищо в лицето й да трепне. След това попитах дали Кремъл трябва да попречи на руските ветерани да участват "на свободна практика" във военни действия в чужбина. Тя каза, че Кремъл не може да направи нищо. "Нямаме закони, за да спрем това", оплака се Захарова, разпервайки ръце, за да подчертае това правно безсилие.

По случайност, разбира се, групировката "Вагнер" се бие само на страната на съюзниците на Кремъл - независимо дали е либийският автократ Халифа Хафтар, сирийският диктатор Башар ал Асад или бившият репресивен владетел на Гвинея Алфа Конде.

Бойците на "Вагнер" за първи път се появиха сред т.нар. малки зелени човечета в украинския Донбас през 2014 г. след свалянето на сатрапа на Владимир Путин - Виктор Янукович. Бойци на "Вагнер" са в Източна Украйна и сега помагат във войната, за която Кремъл твърди, че е за "денацификацията" на Украйна - въпреки че ръководената от Кремъл наемническа група е кръстена на позивната, използвана от Дмитрий Уткин, пенсиониран руски спецназ командир и почитател на нацистката история и култура.

В Африка наемниците на "Вагнер" се бият с бунтовници и подкрепят автократи, особено в страни, където могат да помогнат на Русия да си осигури или да поддържа значителни минни концесии. Или в държави, с които Кремъл има оръжейни сделки или споразумения за сътрудничество в областта на сигурността. Руската алуминиева компания Rusal доставя една трета от боксита (най-важната алуминиева руда - бел. ред.), който Русия внася от Гвинея.

Наемниците на "Вагнер" са обвинени в жестоки атаки срещу занаятчийски златни мини по неуредената със закон граница между Судан и Централноафриканската република.

Миналата седмица руският външен министър Сергей Лавров посети Египет, Етиопия, Уганда и Република Конго. Не е изненадващо, че той не спомена групировката "Вагнер", нито, доколкото знам, местни журналисти са го питали за репресиите, извършвани от руските наемници.

Не че би имало значение. Американският писател Амброуз Биърс определи дипломацията като "патриотичното изкуство да лъжеш за страната си". А Лавров е дипломат от типа par excellence. Никоя лъжа не е твърде голяма за него. Клането на цивилни в Буча? "Фалшива атака" с цел дискредитиране на Москва. Свалянето през 2014 г. над Източна Украйна на полет 17 на Malaysia Airlines? Никакво руско участие. Химическа война в Сирия? Постановка на Белите каски (доброволческа хуманитарна организация, която действа в контролираната от бунтовниците част от Сирия - бел. ред.).

В дипломацията винаги е имало усещане за двуличие и измама. Пратениците и посланиците имат задача наред с други мисии да полират репутацията на своите страни и да ги защитават. Но има разлика между засенчването на истината и безсрамните лъжи, с които Путин и неговите служители като Лавров си служат.

По време на обиколката си в африканските държави Лавров изложи изтъркания антизападен и антиколониален наратив, който Кремъл на Путин извади от наръчника на съветските пропагандисти. Те, разбира се, бяха пуснали и конспиративни антизападни теории в африканските вестници, разчитащи на това, че ще бъдат подети в приятелски международни медии - както се случи с лъжата за СПИН, който произхождал от американска лаборатория.

Верен на модела, Лавров изтъкна по време на своите африкански визити ролята на Русия в подкрепа на антиколониалните борби на континента и националноосвободителните движения - като игнорира хаоса и убийствата, които кремълските "малки зелени човечета" извършват в Судан и Република Конго.

Проектът EUvsDisinfo, ръководен от Европейската служба за външна дейност, наскоро заяви, че "Лавров рециклира овехтели лъжи, но едва ли има кой да го слуша". Уви, това не е точно така. Наследството на западния колониализъм дава предимство на пропагандистите на Путин при воденето на информационна война.

Маки Сал, президентът на прозападно ориентирания Сенегал, предупреди европейските лидери през май, че опитите на Русия да подменя фактите за войната в Украйна чрез дезинформация и пропаганда рискуват да постигнат успех в Африка - особено когато става въпрос за изострената от западните санкции криза с храните и торовете на африканския континент. Анализатори и от мозъчния тръст Brookings Institution предупредиха миналия месец, че "разказите на Русия за нейното нахлуване в Украйна намират почва в Африка". "Информационните пространства в Африка и други региони на глобалния юг като Индия и Китай са силно атакувани от руска дезинформационна и пропагандна кампания", посочиха те.

Западните лидери със закъснение започнаха да се опитват да подчертаят приликите между борбата на Украйна да бъде господар на собствената си съдба - свободна от намеса на имперска, агресивна сила, с борбите на африканските и азиатските нации да избягат от колониализма. Но тези прояви са случайни, а не обединени, и просто не са конкурентни на бързата, непрекъснато повтаряща се и адаптивна руска дезинформация.

Не може да е съвпадение, че Русия реши да подпише зърнена сделка с Украйна в навечерието на пътуването на Лавров в Африка, давайки му алиби за кризата с храните.

Западните послания са слаби срещу изкусното експлоатиране от страна на Русия на стари напрежения. На съвместна пресконференция с Лавров в Ентебе лидерът на Уганда Йовери Мусевени похвали Русия и Съветския съюз преди нея за подкрепата на африканските антиколониални движения повече от 100 години.

Междувременно Западът се мъчи да се противопостави на лъжите и изкривяванията. Както отбелязва Марк Твен: "Една лъжа може да обиколи половината свят, докато истината още си връзва обувките."