Коментар | Търси се глава за каскета

По скалата на българските политически скандали уволнението на главния прокурор Иван Гешев трябваше да е събитие от много висока степен. Отива си едноличният владетел на мощната и безконтролна част от съдебната система, която през последните години стана символ на унищожението на човешки съдби, превземането на бизнеси, премахването на политически и бизнес конкуренти, и всичко това, за да се гарантират безнаказаните кражби на публични (а и частни) активи. Разжалван беше човек от висшия мениджмънт в тази схема, но това някак си не успя да се превърне в сериозна новина. Обяснението е сравнително просто:

Иван Бешев (и докато президентът не издаде указа за освобождаването му все още е Гешев) нещо като директор на съдебния отдел във "фирмата", която управлява България през последните 14 години. Сега той беше уволнен, но фирмата остава, макар и на етапа със силно намален оборот - това няма как да предизвика особена радост. (Вижте всичко в темата на броя "Накъде след Гешев")

От освобождаването на Гешев и събитията около него има една добра и една лоша новина, и двете със значение за следващите месеци:

• Да почнем от лошата. Уволнението на главния прокурор не е нито победа, нито заслуга на партиите и хората, които се борят срещу корупцията и превзетата държава. Това е жертване на фигура от шахматната дъска, за да се запазят позиции - част от процеса, описан от заместник главния прокурор Борислав Сарафов като "Прегрупираме се". За такива промени общественият натиск има някакво значение, но сравнително минимално. Основните причини са другаде. Така например си отиде и премиерът, срещу когото имаше най-масови протести този век - Пламен Орешарски. Той падна от власт не заради стотиците хиляди хора, които в един момент маршируваха по улиците на основните български градове, а защото Делян Пеевски и Цветан Василев се скараха как да си поделят откраднатото през КТБ. Разпадна се задкулисната коалиция, която докара правителството на Орешарски на власт с помощта на контролираните медии, подчинената прокуратура и превзетите политически партии. Чак след това падна кабинетът, а после на власт дойде коалиция от ГЕРБ и Реформаторския блок, която си постави за основна цел провеждането на съдебна реформа. Вместо това се случи имитация, след която влиянието на Борисов и Пеевски в държавата стана практически пълно и дойде един от най-мракобесните периоди на репресии. С тази история наум, освобождаването на Гешев сега показва, че инициативата в момента се държи от досегашната схема, която се прегрупира. Когато и да беше махнат главният прокурор, щеше да е заслужено, но в историята от тази седмица въпреки това няма почти никакъв положителен заряд. Накратко, търси се нова глава на същия каскет, това няма как да е радост.
• Добрата новина от тази история до момента остава малко настрани, но тя е, че силата на прокуратурата и най-вече лично на главния прокурор изглежда много надценена. В продължение на много години се смяташе, че обвинителите през образувани разследвания държат в подчинение много политици. Сега Иван Гешев се опита да използва подобна власт, като атакува лично лидерите на "Продължаваме промяната" (които заявяват, че искат съдебна реформа) и ГЕРБ (които по-скоро участват в прегрупирането). Не се получи нищо. Верните на ГЕРБ и ДПС членове на Висшия съдебен съвет въпреки всичко го уволниха, а с това и опровергаха мита за "всесилния" главен прокурор. Блъфът беше платен, както апропо направиха и украинците с "втората армия в света". Изводът от тази история е, че дори и някой да изглежда много силен, понякога е достатъчно просто да се изправиш срещу него. Сега въпросът е ще има ли кой да плати други популярни митове - като например този за влиянието на Пеевски.