Накъде след Гешев

Формално Гешев бе отстранен не заради злоупотреба с правомощия, политически заигравки и довеждането на прокуратурата до тотален разпад, а за неговото изявление, че "политическият боклук" трябва да бъде изметен от парламента, направено по време на пресконференция на 15 май, когато главният прокурор театрално скъса оставката си. Така неговото отстраняване вместо катарзис за съдебната система, се превърна във фарс.

Всъщност действителната причина за свалянето му е желанието на тези, които го сложиха на поста, да се разграничат от него. А след като той оказа съпротива, лидерът на най-голямата политическа сила в парламента Бойко Борисов се почувства притиснат и застрашен и осъществи поредната интервенция в съдебната власт със съдействието на ДПС и ГЕРБ - двете партии, които реално държат основните лостове във ВСС.

Хроника на политическата (зло)употреба

Гешев беше употребен и захвърлен, заради политически сметки и интереси и желанието на Борисов да се очисти в очите на европейските и американските партньори, тъй като главният прокурор стана незаобиколима пречка и у нас, и в чужбина. От неговите думи, а и от запис на разговора му с члена на ВСС Йордан Стоев на 14 май, който самият Гешев извади, става ясно, че той първо е получил предложение доброволно да си подаде оставката срещу "100 % гаранции" за него и семейството му и посланически пост в Израел или Турция. Последва атентат с взрив пред колата му на 1 май, който според повечето оценки е целял да го сплаши. А на 5 май кандидат-премиерът на ГЕРБ Мария Габриел изненадващо обяви, че "първото нещо, което ще направи министърът на правосъдието в моето правителство, ще е да внесе във Висшия съдебен съвет (ВСС) искане за освобождаване на Иван Гешев заради уронване на престижа на съдебната власт". И докато публиката още осмисляше чутото, лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ веднага приветства идеята: "В момента има създадено напрежение. Виждаме го в обществото и то трябва да бъде преодоляно".

Фотограф : Юлия Лазарова

Гешев реагира, както си знае - с възкресяване на забравени дела и серийно лансиране на искания за имунитети. А на всяка своя публична поява споменаваше разследването "Барселонагейт" - кошмарът на Борисов. На 12 май, докато Гешев беше в командировки в чужбина - от Турция до САЩ, шестима членове на прокурорската колегия внесоха първото предложение за отстраняването му - заради недопустимата му намеса в разследването на взрива пред колата му на 1 май т.г., когато прати израелски експерт на местопрестъплението. На 13 май, събота, Гешев се върна в България, а на летището получил заплашително писмо, в което авторът го предупреждава до понеделник да си подаде оставката, за да не натисне Enter. На другия ден го посещава Йордан Стоев, по негова покана, и следва прословутият 45-минутен разговор, чийто запис Гешев пусна на пресконференция. Става ясно, че Стоев се явява емисар на хората, които натискат за оставката на Гешев, а на въпроса на главния прокурор дали "Бойко" стои в основата на всичко, Стоев отговаря: "Банкята, да!" По-нататък следва реплика: "Получило се е така, че всички са е обърнали срещу него, много е натиснат по простата причина, че изпада в изолация. Говорим за политическа изолация". Гешев констатира: "Целта е моята глава, за да има правителство. [...] И да продължат да крадат." И оценява това като "предателство".

На пресконференция на 15 май, вместо да обяви оставката си, както всички очакваха, Гешев демонстративно я скъса и обяви курс за премитане на парламента. Показа и SMS комуникация с Борисов. На 22 май четирима от същите членове на съвета, внасят второ предложение за отстраняване на Гешев - заради "политическия боклук". Трима от тях са от парламентарната квота, Гергана Мутафова и Калина Чапкънова по номинации на ГЕРБ, Йордан Стоев, номиниран от "Атака", чието участие в третото правителство на Борисов беше отдадено на "концесия" на интересите на ДПС и Делян Пеевски.

При обсъждането във ВСС първото предложение беше оттеглено. Както се разбра по-късно, целта е да се пести време и колкото се може по-скоро Гешев да бъде махнат от поста си. Така се стигна до решението на с ВСС да предложи на президента предсрочното прекратяване на мандата на Гешев 16 гласа "за" и четири против.

Мотивите и техните критици

Обясними са критиките и фрустрацията срещу начина, по който се случи отстраняването на Гешев. Най-краткото обяснение даде председателката на Върховния касационен съд Галина Захарова - въпросът за крайния изход безспорно е важен, но също толкова важно е и как се взема решението - заради прозрачността, с която трябва да се отличава всяко властово решение, особено за отстраняване на главния прокурор. Пак тя зададе и правилния контекст, в който трябва да се разглежда това решение - и той е в цялостното поведение на главния прокурор, което е силно политизирано. "Касае се не само до превратно упражнявани правомощия, а до дълбоко навлизане в политическия живот и то за съжаление със средствата на наказателния процес и наказателното производство. [...] Вижда се ясно (от брифинга - б.р.), че инструментариумът на наказателния процес се използва не само като заплаха за интервенция в политическия живот, но и като агресивно средство за постигане на политически цели. Това е едно осъзнато поведение, с което аз не мога да се съглася. Наказателният процес не може да бъде инструмент за отмъщение и увреждане на интересите на когото и да било", каза Захарова.

Главният прокурор Иван Гешев направи всичко възможно, за да протака и шиканира процедурата по отстраняването му във ВСС, а когато установи, че няма да му се удаде, просто напусна и замина за Страсбург. Заседанието по отстраняването на Гешев се оказа първото предизвикателство пред новия правосъден министър Атанас Славов. Фотограф : Георги Кожухаров

Процедурата във ВСС обаче остави много въпросителни и точно те предизвикват опасенията на наблюдателите, че и след отстраняването на Гешев нещата ще останат същите.

• Легитимност на процедурата. Хората, които навремето избраха Гешев и го поддържаха през цялото време във ВСС, сега станаха основен двигател за отстраняването му. И не става въпрос само за членовете на ВСС, които преди три години и половина гласуваха за избора му въпреки очевидната несъстоятелност на неговата (единствена) кандидатура, а днес заявяват, че не се гордеят с това (Огнян Дамянов). Става въпрос за политическия натиск върху членовете на съдебния орган, включително и върху вносителите, както става ясно от разговора на Гешев и Стоев, и с очевидната благословия на ДПС, без които нищо не става в съвета. Пресилено е обаче да се говори за спорна легитимност на процедурата, защото вносителите били политически мотивирани, както заяви членът на съдийската колегия Олга Керелска, която беше една от големите изненади на тези заседания, защото досега беше отявлен критик на Гешев. Задкулисното и политически дирижирано кадруване във ВСС е всеизвестен факт отдавна, г-жа Керелска не го научава сега, но не е оспорвала легитимността на други процедури, включително и тази за избора на Гешев.
• Право на защита. В стремежа си да бързат с отстраняването на Гешев, за да го неутрализират с най-малко "вреди", мнозинството в съвета форсира нещата така, че накрая гласува в негово отсъствие, което безспорно е лош знак, но не накърнява правото му на защита. Гешев шиканираше процедурата през цялото време, накрая предпочете да замине в Страсбург, вместо да прати някой друг на изслушването пред подкомисията по мониторинг към комисията LIBE - както е правил досега. Най-парадоксалното бе, че нареди и на адвокатката си да напусне заседанието, заедно с него, с изявлението, че искал да се защитава лично. "Правото на защита е свято, но не е задължително, а се упражнява по решение на лицето. Дали правото на защита е накърнено се преценява по това дали човекът е имал възможност да се защити. Гешев имаше такава възможност. На двете заседания, които продължиха изключително дълго, той получи възможността на изложи тезите си, включително да се яви със защитник", коментира адвокат Ина Лулчева в интервю по БНТ.
• Мотивът за освобождаването му е нелеп на фона на всички критики срещу Гешев до момента. Става въпрос за човека, който никога не видя корупция по високите етажи на властта, но през 2020 г. прати прокуратурата да нахлуе в президентството, пусна записи на разговорите на президента с шефа на ВСС, след което попита Конституционния съд може ли да разследва държавния глава, а на фона на това предизвика протестите през 2020 г. с искания за неговата оставка. Всъщност Гешев беше отстранен за една единствена фраза - от стотиците подобни, които е произнесъл публично. Междувременно ВСС беше на два пъти сезиран с искания за отстраняването му от двама министри на правосъдието - проф. Янаки Стоилов и Надежда Йорданова, но мнозинството не намери нито едно основание в дългите списъци от нарушения, които те представиха.

Въпреки всичко освобождаването на Гешев е един положителен факт. По простата причина, че Иван Гешев е непригоден за главен прокурор.

Неясна перспектива

Това, което предизвиква най-сериозни опасения и е в основата на фрустрацията на повечето хора, е несигурността за следващите ходове, съмненията, че нищо не се е променило и задкулисното решаване на ключовите постове в съдебната система ще продължи. Същевременно липсват лидери - както в политически план, така и в системата, които са способни да дадат ясен, обозрим график на предстоящите събития и начините, по които ще се търси решение. В момента няма политическа сила, както и експертна общност, която да даде макар и най-груба хронограма за належащите решения по кадруването в съдебната система, и в които са замесени основните институции в държавата - президент, парламент, Конституционен съд, Висш съдебен съвет, органите на съдебната власт.

Решението на ВСС не слага край на правомощията на Гешев като главен прокурор, което ще стане едва след като президентът Румен Радев подпише указа за отстраняването му. Срок за това конституцията не определя, а в публичното пространство се появиха коментари от приближени до Радев, че той не трябва да подписва, докато Конституционният съд не се произнесе по делото, образувано по искане на Гешев срещу промените в съдебния закон, с които мнозинството за отстраняване на главния прокурор беше намалено от 17 на 13 гласа. Хипотетично президентът има и друга опция - да върне на ВСС предложението за освобождаване на Гешев, като това може да стане само веднъж, а при повторно предложение е длъжен да подпише.

Немалко хора през последните дни се усъмниха, че президентът може да се поблазни да държи във висящо положение един амбициран човек без задръжки като Иван Гешев на позицията на главния прокурор - с ясното съзнание, че той е настроен реваншистки срещу опонентите му в лицето на Бойко Борисов и ГЕРБ, ПП/ДБ и лидерите им и ще продължи с атаките си срещу тях. Все пак Радев едва ли ще се вкара в положение да даде подкрепа на човека, който през 2020г. атакува институцията му, образува измислени дела срещу съветниците му и постави под съмнение собствения му интегритет заради сигнал, че през 2014 г. незаконно назначил бъдещата си съпруга Десислава като пиар на ВВС. През 2019 г. Радев отказа да издаде указ по първото предложение на ВСС за назначаването на Гешев.

Едва след като държавният глава подпише указа, ВСС може да мисли за избор на временно изпълняващ длъжността. Към момента обаче никой не се наема да спекулира кой би бил избраникът. В сряда членът на ВСС Атанаска Дишева от съдийската колегия заяви, че "изпълняващ длъжността трябва да се търси извън кръга на сегашните заместници на Гешев, които и до момента продължават да стоят твърдо зад него".

По-сериозният проблем енеясната перспектива в рамките на съдебната власт. Всеобщото мнение е, че настоящият ВСС, с изтекъл мандат и достатъчно дискредитиран, няма легитимност да проведе избор на нов главен прокурор (а като че няма и желание) и това следва да бъде оставено за следващия съвет. По закон обаче, процедура за нов избор на главен прокурор трябва да се открие в 7-дневен срок от прекратяване на мандата на предишния. Само че скоро не се очертава да има нов ВСС, а даже има индикации, че стартирането му може много да се отложи. С промените в съдебния закон, с които бе въведено ново мнозинство за отстраняване на главния прокурор, парламентът си даде тримесечен срок за избор на нова парламентарна квота от 11 човека във ВСС. Освен това обаче Народното събрание даде тримесечен срок и на органите на съдебната власт да изберат нови 11 човека от професионалната квота - съдии, прокурори и следователи, вместо избраните през лятото на м.г. Тази разпоредба също е атакувана пред КС от Гешев с аргумента, че парламентът е нарушил разделението на властите и се е намесил в делата на съдебната власт.

Сериозният проблем остава липсата на видима перспектива за решаване проблемите на съдебната власт.

След като КС допусне делото, това ще е основание за органите на съдебната власт да откажат да образуват нова процедура за избор на съдебна квота. Статуквото в системата, което проведе изборите през м.г., със съмнение за огромни манипулации, ще се противопостави на провеждането на нови избори. В съда се говори, че силното лоби зад председателя на ВАС Георги Чолаков е "спечелило" изборите, а той е един от хората, които трябва да насрочат новите.

Същевременно и в парламента не е започнала процедура за избор на нов ВСС (за избор на нови членове на Инспектората към ВСС вече не се и говори). Нещо повече, водещи политици продължават да поставят изборите на нов ВСС в зависимост от промяната в конституцията и нови законови промени, които щели да гарантират избрани авторитетни и независими професионалисти с интегритет. Другояче казано, този ВСС може да изкара още един мандат.

Повече от 30 години съдебната реформа се осъществява главно със законодателни и конституционни промени, включително за по-качествен избор на ръководните постове в съдебната система и премахване на зависимостите в нея. Но основният проблем в системата идва от 30-годишната отрицателна кадрова селекция в нея, която се възпроизвежда от административните ръководители от различни нива, назначени с политически и корупционни зависимости. А в парламента отново умуват как да разпределят квотите в бъдещия ВСС, да си гарантират влияние в него.

От събитията в следващите дни и месеци ще стане ясно дали водещите политици в държавата са си взели поуки от опасния експеримент да си назначават удобни главни прокурори, които да използват и като чъдър, и като бухалка. Или ще дадат знак за нов тип кадруване в съдебната система. Това е залог за нормализирането на държавата, за премахване на задкулисните модели на управление през прокуратурата и от прокуратурата, за изчистване имиджа на държавата пред европейските и международните партньори.

При всички случаи обаче, освобождаването на Гешев е един положителен факт. За това могат да се извадят много аргументи, но и един е достатъчен: Иван Гешев е непригоден за главен прокурор. Не и в правова и демократична държава. А на хората, които вярват, че няма лошо да бъде оставен да вади дела, щом сега е получил стимул и се е разработил, трябва да се припомни, че точно заради поръчково, избирателно, политизирано образуване и водене на дела бе искана оставката на Гешев.