България и Румъния с пилотен проект за справяне с мигрантите, Шенген по-близо на хоризонта

Ограда на българо-турската граница все така няма да бъде финансирана, ново гласуване за Шенген вероятно октомври

Пилотният проект с България предвижда 600 млн.евро за набор от целеви инструменти за ускорени процедури за убежище и връщане.

Моника Върбанова

Пилотният проект с България предвижда 600 млн.евро за набор от целеви инструменти за ускорени процедури за убежище и връщане. © Надежда Чипева

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

В условия за засилен миграционен натиск на външните граници на съюза и ежеседмични инциденти с нелегални мигранти, Европейската комисия подписа два пилотни проекта- с Румъния и с България. Целта е да подкрепи двете страни за справяне с миграцията, както и да удовлетвори исканията на държави като Австрия за повече защита на външните граници на съюза. Комисията обаче няма да финансира нова ограда на границата с Турция, каквито бяха очакванията на българските власти.

Но от ефекта на дейностите по проекта ще зависи промяната до някаква степен и влизането на двете държави в Шенген. По-рано този месец, Румъния и България подписаха споразумение за стратегическо партньорство и се договориха за съвместни усилия за влизане в зоната за движение без паспорти в ЕС. Преди срещата на лидерите в Брюксел в четвъртък, българският президент Румен Радев заговори и за уверения за ново гласуване за Шенген още през октомври, като се надява преди това следващо правителство и парламент да приемат необходимото законодателство.

600 млн. евро за по-добра защита на границите

Министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер поиска "стабилна защита на външните граници" и правна и техническа подкрепа от комисията за граничните огради по време на съвместното си посещение с австрийския канцлер Карл Нехамер на турско-българската външна граница през януари.

След това австройското правителство лобира за 2 млрд.евро за България. И макар формално Европейската комисия да отказа да финансира ограда, натискът бе огромен и това може все пак да се случи под някаква форма, освен с техническа подкрепа и персонал.

"С България стартираме втори пилотен проект за подобряване на управлението на миграцията. Това ще означава бързи процедури за убежище, по-ефективно връщане и повишена защита на границите.", коментира Илва Йохансон, комисар по вътрешните работи при представяне на проекта.

"Пилотният проект предвижда набор от целеви инструменти за ускорени процедури за убежище и връщане, които вярваме, че след като бъдат приложени, ще допринесат за подобряване на сигурността в Европейския съюз и неговите държави-членки(..) В крайна сметка съм убеден, че ще постигнем осезаеми резултати и извлечени поуки, които ще доведат до по-ефективно управление на миграцията на ниво ЕС", каза Иван Демерджиев, министър на вътрешните работи.

Преди срещата на лидерите в Брюксел, президентът Румен Радев също потвърди, че по-голямата част от средствата, които Европейският съюз ще задели за по-добро опазване на външните граници, т.е. от 600 млн.евро, ще отидат за опазване на българо-турската граница. Те ще бъдат предоставени като техническа помощ, а не за изграждане на нова ограда, обясни президента.

Пилотният проект ще използва мултидисциплинарен подход за укрепване на граничния контрол, включително разполагане на камери, патрули на превозни средства и наблюдателни кули за наблюдение на движението на мигранти. Сътрудничеството, обявено с България, следва стартирането миналата седмица на пилотен проект с Румъния (17 март), който ще има подобен контрол по границата с допълнителен акцент върху репатрирането, управлението на границите и международното сътрудничество.

Това ли е ключът за Шенген

По време на подписаване на страегическо партньорство между България и Румъния миналата седмица, темата за Шенген, разбира се, отново бе в центъра на дискусията. В кандидатурата си за присъединяване към Шенгенското пространство и двете страни искат да демонстрират своята "готовност да бъдат част от решенията за справяне с това предизвикателство [нелегалната миграция]", каза румънският президент Клаус Йоханис в София. А съвместните им усилия и подкрепата на комисията засилват възможността това да се случи.

Преди срещата на Съвета на ЕС в Брюксел българският президент Румен Радев обяви и идеята за оперативна група с представители от държавите членки, която да организира съвместни акции и да се справи с проблема с нелегалната миграция в цялост, включително чрез центровете на трафика в западните държави. Това според него се е харесало на европейските ни партньори като в замяна те са заговорили за нов времеви диапазон за влизане в движението без паспорти в ЕС - през октомври. Стига преди това да си напишем домашното и да си приемем законите. Според дипломатически източници става въпрос за реформите, с които сме се ангажирали в Плана за възстановяване. През лятото се очаква и мисията на Европейската комисия, свързана с изпълнението на специфичните критерии.

Предстои и нова резолюция по темата в Европейския парламент. Според румънският евродепутат Влад Геоге " гласуването на Австрия през декември 2022г. не спазваше разпоредбите на договорите, когато канцлерът Нехамер се позова на фалшиви аргументи", затова е поискал парламентът да стигне докрай с правомощията си и да отмени това решение. Предстои пленарно гласуване, но няма основания за съмнение, че предложената резолюция ще мине.", обяви той в социалните мрежи.