Анализ | Инвазията в Украйна показва, че идва нова ера на високотехнологична война

Първият е, че бойното поле става прозрачно. Забравете биноклите и картите - мислете си за всевиждащи сензори върху сателити и флотилии от дронове. Те носят данни за обработка от все по-прецизните алгоритми, чрез които може да се намери игла в купа сено - като например мобилния сигнал на руски генерал или очертанията на прикрил се танк. Тази информация може впоследствие да бъде предадена чрез сателити на най-обикновения войник на терен или да бъде използвана, за да се насочат ракетите с безпрецедентна точност.

Тази хиперпрозрачност означава, че приоритет в бъдещите войни ще бъде да засечем врага първи, преди той да ни е забелязал; да "заслепим" неговите сензори, независимо дали дронове или сателити; да попречим на неговите средства за изпращане на данни, дали чрез кибератаки или чрез старомодни експлозиви. Войските ще трябва да разработят нови начини за водене на военни действия, разчитащи на мобилността, разпръсването, прикриването и заблуждаването. Големите армии, които не инвестират в нови технологии или не развиват нови доктрини, ще бъдат победени от по-малки армии, които го правят.

Вторият урок е, че дори в ерата на изкуствения интелект войната може все още да изисква огромна физическа маса от стотици хиляди хора, както и милиони машини и муниции. Жертвите в Украйна са много - способността да се набелязват целите и те да се удрят прецизно увеличава броя на убитите. Количеството употребени муниции и оборудване е зашеметяващо - Русия е изстреляла 10 млн. боеприпаса за една година. Украйна губи по 10 000 дрона на месец. Сега иска от съюзниците си касетъчни боеприпаси, които да подпомогнат контраофанзивата.

Количеството употребени муниции и оборудване във войната в Украйна е зашеметяващо.

В крайна сметка технологията може да промени начина, по който това изискване за физическа маса се постига и поддържа. На 30 юни ген. Марк Мили, началник на Генералния щаб на САЩ, прогнозира, че една трета от модерните въоръжени сили ще бъдат роботи след 10-15 години - например въздушни сили без пилоти и танкове без човешко управление. И все пак армиите трябва да са в боеспособност през това десетилетие, както и през следващото. Това означава отново да попълним запасите си, създавайки индустриални мощности за производството на още повече оръжия и гарантирайки, че армиите имат резерви от войници. Срещата на НАТО на 11 и 12 юли ще бъде тест дали западните държави ще могат да продължават да подсилват съюза си спрямо тези цели.

Третият урок (който се отнасяше също така за по-голямата част от ХХ век) е, че границите на голямата война са широки и неясни. В Украйна цивилното население е засмукано във военните действия и дава жертви, но също така е участник в тях - например възрастна жена от провинцията може да помогне с насочването на артилерийския огън чрез апликация на смартфона. А отвъд традиционния отбранително-индустриален комплекс новата вълна от частни фирми се оказва жизненоважна. Украинският боен софтуер е хостван на сървъри на големи технологични компании в чужбина, финландски фирми осигуряват данни за целите, а американски - сателитната комуникация. Мрежа от съюзници с различни равнища на участие помагат за оръжейните доставки и налагат санкции върху руската търговия.

Новите граници създават нови проблеми. Нарастващото участие на цивилни повдига правни и етични въпроси. Частните компании, които се намират извън физическата зона на конфликта, могат да станат обект на виртуални или реални атаки.

Отвъд традиционния отбранително-индустриален комплекс новата вълна от частни фирми се оказва жизненоважна.

Няма две еднакви войни. Битка между Индия и Китай може да се случи на покрива на света. Китайско-американски сблъсък заради Тайван може да включва по-голямо количество въздушни и морски мощности, ракети с голям обсег и възпрепятстване на търговията. Освен това САЩ и Китай могат да бъдат изкушени да се нападнат в Космоса, което може да доведе до ядрена ескалация, особено ако сателитите за ранно предупреждение не работят.

Демократичните общества може да поискат да загърбят ужаса на войната в Украйна и големите разходи и усилия за модернизирането на въоръжените си сили. Но те не могат да бъдат сигурни, че такъв конфликт между големи индустриализирани икономики ще бъде еднократно събитие. Една автократична и нестабилна Русия може да представлява опасност за Запада през следващите десетилетия. Нарастващото военно присъствие на Китай е дестабилизиращ фактор в Азия. А глобалният възход на автокрациите може да направи вероятността от сблъсък по-голяма. И армиите, които не научат уроците от новия вид индустриална война, която се демонстрира в Украйна, рискуват да загубят от онези, които са си взели поука.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved