Могат ли икономическите индикатори да са сигнал, че Китай се готви за война
Преди да бъдат изстреляни ракетите, трябва да се набавят храна и гориво
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
В началото на 80-те години, по време на напрегнат период на Студената война, Съветският съюз се опасяваше, че Америка и нейните съюзници обмислят ядрен удар, и започна да търси предупредителни знаци. Списъкът с индикатори на КГБ се простираше далеч отвъд военната сфера. Големи кампании за даряване на кръв, избиването на добитък и движението на произведения на изкуството можеха да сигнализират за предстоящо нападение.
Днес нов вид студена война изправя Америка срещу Китай. И отново анализаторите търсят признаци за потенциален конфликт. Най-вероятната гореща точка е Тайван - автономният остров, за който Китай претендира, а Америка го подкрепя. Ако Китай планира да нахлуе в Тайван, военните му приготовления трудно биха могли да бъдат скрити. Но преди за започне струпването на войски, други действия от икономическо и финансово естество могат да сигнализират за китайските намерения.
Предизвикателство за разузнаванията
Съветският съюз обърка обикновени действия като кръводаряване за възможни индикатори за война. Стане ли въпрос за Китай, откриването на сигнали е още по-трудно. Страната е прекарала десетилетия в подобряването на въоръжените си сили. Тя редовно се запасява с храна. И е укрепила икономиката си срещу потенциални санкции. Всички тези действия подхранват опасенията за война - но те не означават задължително, че тя е неминуема. В такъв случай предизвикателството за западните разузнавателни агенции е да си представят как Китай може да се отклони от тази предпазлива основа в навечерието на действителна атака.
Една от областите, върху която да се съсредоточат, са суровините, най-вече енергията, храните и металите. Китай ще иска да си подсигури достатъчни запаси от тях, преди да започне инвазия. Много от тези стоки идват от чужбина и се купуват от държавата, така че търговските данни са полезен показател за правителствените намерения. Моделите, на които ще трябва да се обърне внимание, включват голямо и продължително увеличение на доставките, внезапни промени във вноса или износа, поръчки, които са в противоречие с пазара и движения, които не съответстват на историческите тенденции. Нито една отделна точка няма да свидетелства за предстояща война. Но чрез комбиниране на наблюденията може да се създаде надеждна система за ранно предупреждение.
Енергията е добро начало. Китай внася близо три четвърти от петрола, който употребява. Суровината представлява само 20% от енергийното потребление на страната, но тя би била от решаващо значение за всяко военно усилие. С нея се движат военните превозни средства, както и камионите, транспортиращи запаси. Ако Китай започне да увеличава резервите си - в момента страната има достатъчно за три месеца при сегашното си потребление - това би било един от най-добрите индикатори, че се готви за война, заявява Габриел Колинс от Rice University в Тексас.
Засичането на увеличения, отклоняващи се от последните тенденции, ще бъде трудно. Китайският внос на петрол се увеличава от десетилетие. Страната разширява капацитета си за съхранение, изграждайки подземни хранилища, които са както по-сигурни, така и по-трудни за наблюдение от откритите резервоари. Но по време на война Китай може до голяма степен да ограничи употребата до въоръжените сили. Признаците за подобно нормиране биха били по-очевиден, макар и закъснял индикатор.
Газът заема далеч по-малък дял в енергийния микс на Китай, но все пак може да съдържа сведения за престоящ конфликт. Ако Китай се опасяваше, че ще бъде откъснат от чуждестранните доставки, страната вероятно ще изгаря повече въглища, с които разполага в изобилие. Възможно е също така да започне да изкупува. Такъв беше случаят в навечерието на руската инвазия в Украйна миналата година, когато основната руска газова компания ограничи доставките. Според Колинс и колегата му Стивън Майлс през шестте месеца преди нападението китайските компании са купили повече от 91% от всичкия втечнен природен газ, изкупуван в световен мащаб по срочни сделки (обикновено с продължителност от четири или повече години).
Компаниите подписаха договори, които гарантираха доставките в краткосрочен план, което е в разрез с досегашната практита на Китай да се фокусира върху бъдещите доставки. Девет от 20-те държавни предприятия, участващи в покупките, досега никога не са купували газ. Китай може просто да е решил да се запаси, преди цените да се повишат още повече (както и стана). Но Колинс и Майлс твърдят, че сделките повдигат въпроси относно съучастието на Китай с Русия.
Най-голям вносител на храни
Докато горивото ще е необходимо за задвижването на китайската военна машина, храната трябва да бъде набавена за изхранване на населението. Китай внася повече селскостопанска продукция от която и да е друга държава. Обсебен с продоволствената сигурност, той вече разполага с огромни запаси. През 2021 г. един служител заяви, че резервите от пшеница могат да задоволят търсенето за 18 месеца. През последното десетилетие Китай значително е увеличил поръчките си на пшеница, царевица, ориз и соя.
Как Китай би променил поведението си, ако на хоризонта се задаваше война? Отговорът е, че вероятно ще купи още повече храна. Един продукт, който трябва да се наблюдава, е соята. Китай внася 84% от запасите си. Голяма част от тях се използват за изхранването на свине. (Свинското представлява 60% от всичкото месо, консумирано в Китай). В момента страната разполага с достатъчно соеви зърна, за да изхранва свинете си за по-малко два месеца. Рязко увеличение на покупките може да означава, че тя се готви за конфликт, заявя Густаво Ферейра, офицер и специалист по земеделието в американската армия, особено ако тези покупки не са съпроводени с увеличение на животинското производство или са в разрез с пазарните тенденции.
Някои от тези действия може да са трудно забележими. Например размерът на китайските зърнени запаси е обект на ожесточени спорове. Стане ли въпрос за метали, предизвикателството може да се окаже още по-голямо. Материали като берилий и ниобий се използват за производството на военно оборудване. Платината и паладият се използват за двигателите. С какво количествто от тези метали, много от които се внасят, разполага Китай е трудно да се каже, тъй като не са ясни моделите на потребление.
Промените в китайският износ ще бъдат по-видим индикатор
Както при горивото и храната, необичайните модели на купуване на метали могат да бъдат сигнал. Промените в китайския износ ще бъдат по-видим индикатор. Страната може да стане по-неохотна да се раздели с редкоземните си метали, които са от решаващо значение за много технологии. Китай има почти пълен монопол върху много от тях. През юли Пекин обяви контрол върху износа на галий и германий - два метала, използвани за производството на чипове. Това обаче беше част от технологичната ѝ битка с Америка, а не знак за предстояща война.
Китай купува много от суровините си от страни, които може да не възразят, ако нахлуе в Тайван, нито да се придържат към водено от Запада ембарго. Но китайският лидер Си Цзинпин е казал на ръководители си по сигурността да се подготвят за "най-лошия сценарий". Те вероятно ще искат да направят Китай възможно най-независим в случай на война.
Подобно мислене е залегнало и в подхода на Китай към финансовата система. Страната е въвела трансграничен платежен механизъм, който при необходимост може да заобиколи западните финансови институции - въпреки че понастоящем повечето транзакции все още се извършват чрез чуждестранни платформи. Китай и държавните му компании все повече настояват търговските им партньори да сключват договори в юани, за да намалят зависимостта на страната от долара. Ако планира война, Китай също така може да премести чуждестранните си резерви от долари и евро в активи, които са по-трудни за конфискуване, като злато.
Обикновено финансовите пазари реагират късно на геополитически опасности. Но ако инвеститорите разберат за плановете на Китай, ще се стигне до изтичане на капитали. Правителството вероятно ще затегне капиталовия контрол. Държавните структури също така ще осребрят активи, държани от чуждестранни попечители, и ще репатрират приходите. Възможно е да се откажат от някои чуждестранни инвестиции или да отложат плащания. В дните преди нападението правителството може да замрази всички чуждестранни средства в Китай.
Някои от тези действия могат да се случат прекалено късно, за да бъдат полезни сигнали за война. Други могат да се окажат илюзорни като индикатори. Когато говори за националната сигурност, Си Цзинпин казва, че предстоят "бурни води". Усилията на правителството да затвори люковете могат да бъдат сбъркани за нещо по-лошо. До известна степен това е целта. Част от стратегията на Китай е да убеди света, че е готов и желае, ако не и на път да нахлуе в Тайван. Но поведението на страната рискува да потвърди най-песимистичните предположения на западните анализатори.
Така беше и по време на последната студена война. През 1983 г. НАТО проведе военно обучение, което трябваше да завърши със симулирана ядрена атака. Разчитайки на индикаторите, който КГБ беше идентифицирал, някои съветски служители се опасяваха, че упражнението може да е прикритие за истинска атака. Днес, докато Китай упражнява нахлуване в Тайван, западните анализатори трябва да внимават да не пострадат от собствената си предубеденост. Но ако икономическите и финансовите индикатори - заедно със сателитни снимки, разузнаване на сигнали и източници от хора на място - могат да помогнат на Америка и нейните съюзници да забележат предстояща война, може би ще успеят да я предотвратят.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
1 коментар
The Economist е доста ниска топка за интелигентната БГ публика и - според мен - упоритото преразказване на елементарните му конструкти в Капитал обиждат мислещите му читатени.
Другите никога за нищо - освен на избори - не са от значение...
Идеологемите на The Economist са предназначени за промитата западна публика, която - расла в инкубатор - изобщо не знае, а и откъде да научи!, че именно САЩ в началото на 70-те изоставят (и!) Тайван на произвола на съдбата, обръщайки цялото си внимание (Никсън/Кисинджър) към Пекин, за да го вкарат в противопоставяне със СССР. Не се получава замисления конфликт КНР-СССР, но пък КНР вече половин век е велика сила. Благодарение на САЩ.
Тайванските китайци знаят как през 1972 г по инициатива на САЩ и въпреки протестите на СССР от ООН бе изхвърлен (и все още е извън ООН!) гоминдановски Тайван и на негово място бе приета комунистическата КНР, която скоро сред това отново САЩ предложиха и в СС на ООН и с гласовете на Франция и ОК направиха постоянен член на СС на ООН.
Доктрината "Един Китай" за неотделимостта на о.Тайван от КНР е официално приета и от САЩ, както и от цялото ООН с изкл. на Литва Така че твърденията на The Economist за "...Тайван - автономният остров, за който Китай ПРЕТЕНДИРА, а Америка го подкрепя..." просто не отговарят на истината и отразяват шизото на политиката на Вашингтон към Китай - от една страна на официални ниво подкрепят единството на КНР, а от друго - подклаждат сепаратизма на Тайпе.
Според ООН о.Тайван е част от КНР и т.нар. Република Китай официално не съществува. В юридичесто отношение Тайван е със същия статут, както Севернокипърската турска република, както Абхазия или Южна Осетия - бяло петно на картата...
И да - фантазията на американските ястреби в дестабилизацията на потенциалните детронатори на САЩ от хегемониалния трон, на който са от 30 г. е обидно елементарна: разпалване на прокси конфликти, в които американските кестени от огъня да се вадят с чужди ръце.
Така Русия бе снабдена с конфликт в Украина, който се разчиташе за я изтощи икономически, военно и социално и да доведе до нейната имплозия. Видимо сметките са се оказали грешни.
По отношение на Китай Вашингтон настъпва със същия крак същата мотика, като опитва да мобилизира в предстоящия конфликт около Тайван някакво тихоокеанско Нато - Япония, Ю,Корея, Австралия, както мобилизира другото Нато да налива бензин в пожара в (и за сметка на) Украина.
А Китай не крие, че се готви за война. Посочва директно и заплахата - САЩ. Военният му флот е вече №1 в света по БРТ, военният бюджет - втори след този на САЩ. Просто на Китай му трябват още около 5-7 години, за да стане непреодолино препятствие за САЩ. Това е причината американците да бързат.
Освен това при веонно противопоставяне със САЩ е повече от сигурно, че на страната на Пекин ще са поне още две ядрени сили - Русия и Иран.
Отгоре на всичко резултатите от срещата на БРИКС в ЮАР намекват и за засилване на икономическото противопоставяне между Запада и останалия свят, което рискува да докапсулира американския лагер до статута на няколко бивши богати държави, защото случващото се в Нигер е сигнал за приключване и на неоколониалния етан от развитието на Запада със зверското изсмукване на чужди ресурси.
Всъщност, обеднявайки, старите колониални империи поне ще престанат да са привлекателни за мигрантските вълни.
Което все пак си е плюс...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.