🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Коментар | Те могат безнаказано да карат пияни

Над 1000 пияни шофьори не са били наказани през 2022, профилът на известните случаи е много ясен

Shutterstock    ©  Shutterstock
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Новината, че Белослава е била хваната да шофира пияна, предизвика емоции в крайностите. Няма никакво съмнение, че за известна личност, участвала в кампания "Не карай пил", подобна издънка е невероятен имиджов проблем. Последваха призиви тя да влезе в затвора, а всекидневник дори призова публично да се обявяват имената на всеки шофьор (около дузина и повече на денонощие), заловен да кара пиян.

Обществената нетърпимост към дадено поведение без съмнение е ефективно средство за ограничаването му. Но е крайно недостатъчно. Особено при наличието на крайно лицемерна наказателна политика. Реално има категория хора, които са извън закона и за тях ограниченията да не карат пили не важат.

Колко е голям проблемът

Въпреки че е най-често коментираната тема в медиите, свързана с пътната безопасност, през 2022 г. МВР отчита, че употребата на алкохол или шофиране след употреба на наркотици е основна причина за настъпване на 1.5 % от тежките катастрофи.

Какво казва законът

Законът за движение по пътищата предвижда глоба от 500 лева и отнемане на книжката за 6 месеца при концентрация на алкохол в кръвта от 0.5 до 0.8 промила и 1000 лева и 12 месеца за концентрация от 0.8 до 1.2 промила. Ако установената концентрация е над 1.2 промила, случаят минава в полето на Наказателния кодекс, който предвижда затвор от една до пет години и глоба от 500 до 1500 лв. Тези наказания са по-тежки в случай на повторност. Според трайната съдебна практика шофьорите, които са с чисто минало, но са заловени с над 1.2 промила, получават условна присъда от няколко месеца, с три години изпитателен срок. При повторност (в рамките на изпитателния срок) присъдата става ефективна.

При наркотиците нещата са изцяло в полето на Наказателния кодекс, криминализиращ "шофирането след употреба на наркотични вещества", т.е. няма значение дали шофьорът е бил под въздействие на наркотика, или просто в организма му има следи от него. Това е така, защото според протокола при изследването на кръв и урина се търсят неактивни метаболити, които могат да останат в тялото седмици след приема. Подобно на алкохола тук наказанието (първия път) е условна присъда.

Отказът за тестване се наказва с глоба от 2 хил. лв. и отнемане на книжката за 2 години.

В крайна сметка в затвора за шофиране с над 1.2 промила или след употреба наркотици влизат около 500-600 човека. Което е не само безсмислено, но и вредно. Но за това малко по-късно.

(Не)известните пияни шофьори

През 2022 г. МВР регистрира 8 928 случая на шофиране с над 1.2 промила или след употреба на наркотици. Пак според полицейската статистика 86.3% от тези случаи се водят разкрити, т.е. има установен извършител, т.е. 1221 са с неизвестен извършител. Но как така хем има регистриран случай на пиян водач, хем случаят не е разкрит? Ето няколко примера:

Преди две години районната прокуратура в София прекратява разследване срещу служителка от протокола на главния прокурор Иван Гешев. В малките часове на 21 март 2021 г. Марчела П. (следилите сагата по отстраняването на Гешев я помнят от заседанието на ВСС, на което тя го защитаваше) е спряна за проверка, а дрегерът показал 1.9 промила алкохол.

Младшият прокурор Георги Иванов обаче безрезервно приема тезата, че когато била спряна за проверка, въпросната служителка на прокуратурата толкова се притеснила, че щяла да припадне, та нейните приятели ѝ връчили бутилка уиски и тя изпила 10 глътки и чак тогава отишла при дрегера, и прекратява разследването. Автентичността на постановлението на прокурор Иванов, който миналата година влезе в схватка с лидерката на БСП Корнелия Нинова, беше потвърдена от два източника на "Капитал". Поведението на прокуратурата по този казус силно контрастира с една от най-шумните и често повтаряни тези на Иван Гешев от биетието му на главен прокурор - борбата с катастрофите.

Още един пример. Някъде около осми декември 2019 година. Патрул между Боровец и Самоков спира автомобил, управляван от Ангел Джамбазки. Дрегерът показва 1.5 промила. Консервативният евродепутат получава талона за кръвна проба. По принцип наредбата казва, че ако проверката е извън населено място, уличеният с дрегер водач има малко повече време, за да отиде за кръвна проба - 120 вместо 45 минути. От центъра на Боровец до болницата в Самоков е около час и 45 минути пеша. Та, докато стигне до кръвната проба, Джамбазки успява да свали промилите в кръвта си под 1.2 и така е наказан само с глоба.

И още един пример. През юли 2010 г. следователят Петьо Еврото предизвиква катастрофа. Пристигналите на място катаджии правят проба с дрегера, която отчита 1.2 промила. Петров дава кръвна проба, която ще покаже едва 0.2 промила. Малката подробност е, че второто изследване е направено повече от четири часа след дрегера. Прокуратурата прекратява разследването.

И последен пример. Октомври 2021 г. директорът на националната полиция изпраща в командировка в Пазарджик самия началник на "Пътна полиция" и негов подчинен, за извършват контрол. Така малко след 23:30 на 29 октомври в село Дебръщица те спират джип БМВ, управляван от кмета на Пазарджик Тодор Попов. Според докладните водачът лъхал на алкохол и "завалял и някои думи", което станало причина да извикат патрул на КАТ, за да тества Попов за алкохол и наркотици. Кметът на Пазарджик отказал, не отишъл и да даде кръвна проба. Книжката му е отнета за 18 месеца и е глобен с 2 хил. лв. Съдът в Пазарджик обаче отменя наказанието. Мотивите на съдиите Шотева, Хубчев и Бабаков - в акта пишело, че отказът е направен 15 минути след полунощ на 30 октомври, а пък най-отгоре на акта пишело, че е съставен на 29 октомври, "т.е. преди нарушението да бъде извършено".

Едно от основните предизвикателства пред държавната репресия е релативизацията на правилото, че всеки е равен пред закона. Когато някой е наказан и не приема това за честно, т.е. не осъзнава вината си, то съвсем естествено е да започне да се сравнява с околните. "За кокошка няма прошка, за милиони няма закони", преведено на наша почва. Стотици новопостъпили затворници се сблъскват с тази реалност. И възмущението им съвсем не е лишено от основание.

Какво може да се направи

Предвид нивото на корупция (в широкия смисъл на думата, не само като подкуп) в полицията, прокуратурата и съда - всяка мярка, свързана с увеличаване на репресията (повече ефективни наказания, конфискация на автомобили, по-тежки глоби) ще има за резултат увеличаване на корупционния натиск, т.е. цената извършителят да избегне наказание ще стане по-висока. Хората, които в момента са извън радара на наказанията, няма да попаднат в обхвата му.

Ето обаче някои идеи, които биха били от полза:

  • Антикорупционни мерки в КАТ - премахване максимално на човешкия фактор, видеозаснемане на контролната дейност. Намаляване на случайните проверки, за да се намали корупционният натиск. Реформа на административнонаказателния закон, действащ от 1960-те години. Абсурдният формализъм дава множество възможности за измъкване на наказание или протакане на налагането му отвъд давностните срокове. За справка - Георги Семерджиев, сгазил с колата си две млади жени до столичния хотел Хемус.
  • Реформа на системата за наказания. Преди близо десет години беше въведен минимум на наказанието в НК за шофиране в нетрезво състояние, което премахна възможността извършителите да бъдат санкционирани с пробация - наказание (задължително участие в курсове по пътна безопасност, среща с психолог във връзка с употребата на алкохол или забранени наркотици и т.н.), което е значително по-ефективно от това да пратиш някого при криминални престъпници и го оставиш без работа и семейство.
  • Промяна на модела за тестване за наркотици - ненужно е ресурсът на правоохранителната, съдебната система и експертите да бъде ангажиран, за да бъдат преследвани абсолютно безопасни шофьори само защото в организма им има следи от наркотик. Тези средства могат да отидат за далеч по-смислени инициативи като превенция на употреба на наркотици, а успешните модели за ограничаване на употребата се реализират от здравната и социалната системи, а не от полицията.

Разбира се, след десетилетия законодателен популизъм, лансиране на повече от горните реформи вероятно би изглеждало като политическо самоубийство. Което, съгласете се, е по-малката беда от крайно опасната и враждебна среда на пътя.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    crn1506472378533495 avatar :-|
    Ivelin Tenev
    • - 2
    • + 5

    Добра статия, но с правописни грешки.

    Нередност?
  • 2
    etty1 avatar :-(
    etty1
    • + 6

    Правосъдие за всички е отговорът. Реформа на съдебната система. Насърчаване на гражданското общество. Полагане на обществено полезен труд, особено за известните, които дават пример.

    Нередност?
Нов коментар