София - добре смазана машина за катастрофи

Но да започнем от контрола.

600 камери, които не глобяват

На територията на града има 600 камери, собственост на Столичната община. Те са към общинския Център за управление на трафика и служат само за видеонаблюдение. Или, разбирайте, са напълно безполезни, щом стане дума за контрол и санкции на пътя. Това се случва поради няколко причини.

Самите камери не засичат превишена скорост, нито правят автоматични снимки на нарушения. Реално служителите в общинския център следят камерите с друга цел (видеонаблюдение) и "засичат" направени нарушения, но дотук. Казано по друг начин - гледат телевизия. Понеже двете системи не си говорят, общинските служители изпращат до полицията дискове със сигнали за нарушения до полицията - например за навлизане в бус лента или за червен светофар. "Ние слагаме едни досиета и ги пращаме на Пътна полиция, защото нямаме право да глобяваме. Сваляме снимка, клипче, три снимки с местоположението, GPS координатите, посока на движение, знака за бус лента, снимка на жълтата линия. Това е полуавтоматизиран процес - ние сме сложили камери, сваляме тези досиета и ги изпращаме на Пътна полиция по едни дискове", обясни в края на миналата година директорът на дирекция "Управление и анализ на трафика" инж. Димитър Петров пред "Капитал". Друг е въпросът каква част от тези сигнали после се "отразяват" от полицията, по каква част се налагат глоби и каква част се събират.

В София има около 300 камери, които са с обхват 360 градуса, разположени по кръстовищата, за да "хващат" добре целите трасета. Те са подходящи за засичане на пътнотранспортни произшествия. Използват се от операторите от Центъра за управление на трафика с цел видеонаблюдение и управление на трафика. Други 300 камери снимат в БУС лентите (120 бр.) и в т.нар. градски рингове (180 бр.), обособени за бъдещите нискоемисионни зони. Разпознават регистрационни номера и служат за статистически данни за това колко коли влизат в идеалния и широкия център всеки час през деня. Фотограф : Цветелина Белутова

От общината от време на време питат какво е движението по сигналите. Резултатите не са особено похвални. Дори и да има написана глоба, това въобще не значи, че тя е платена. Огромна част влизат в съда, други въобще не са връчени, защото не се е намерил санкционираният човек, на трети им е изтекла давността.

По-различно стои въпросът с камерите на КАТ. Те са (забележете) общо три за целия град и засичат само скорост. С тях налагането на глоби е далеч по-лесно, но отново единствената санкция е за превишена скорост (не например за преминаване на червено или за навлизане в насрещното или др.). Локациите, на които са разположени въпросните камери, са ясни за повечето софиянци.

В София има общо 600 камери, които са на Столичната община, и няма НИТО ЕДНА, която да засича превишена скорост и преминаване на червено. Никой от ГЕРБ не иска да отговори защо за бус лентите може да се изпращат нарушителите на МВР, а за другите две по-сериозни нарушения - не може.

Симеон Ставрев

общински съветник от “Демократична България”:

След поредната катастрофа кметът Йорданка Фандъкова заяви, че общината ще подари на КАТ още пет такива камери. Председателят на СОС Георги Георгиев пък припомни, че вече има внесени предложения за промени в Закона за движение по пътищата за това Пътна полиция да има достъп до всички 600 общински камери. Целта е да могат да следят и при установени нарушения да санкционират както за превишена скорост, така и за преминаване на червен светофар, шофиране в насрещното движение. Законопроектът беше внесен този април в Народното събрание.

И още пари, които ще дадем за тях

За да може тези 600 камери да засичат изброените нарушения, трябва обаче и "ъпдейт" плюс ново оборудване към тях. Те трябва да се сдобият с още функции, които да "засичат" нарушители при преминаване на червен светофар или с превишена скорост (защото в момента не засичат такава). Всичко това трябва да бъде автоматизиран процес, от който да следва издаването на глоби.

За да засича минаването на червено, Столичната община вероятно ще трябва да закупи още камери, които да работят в комплект с тези за видеонаблюдение към светофарите, за да може едната да показва регистрационен номер, а другата - снимка на "червен" светофар. Причината - трябва да има доказателства и пряка връзка с контролера, който да казва преди колко секунди е минала колата и какъв е бил сигналът на светофара.

За да може да засичат скорост, въпросните камери пък трябва да разполагат и с технология, по която да става засичането и после глобяването. Тук са възможни различни варианти.

Един от методите е в камерите да има вграден радар, подобно на полицейските такива. Той обаче се сертифицира като устройство, което засича правилно скоростта, а след това може да се използва за автоматичен контрол. Трябва и одобрението на Института по метрология спрямо мястото за разположение.

Има друг метод, който до момента не е използван в България и е малко по-сложен - слагат се камери, специално гледащи едно определено място, където на асфалта са нарисувани линии, а самата камера после обработва рамките и секундите за преминаване между линиите и по този начин се определя скоростта.

И сега камерите имат включена функция за направление на движение: в момента, в който засекат регистрационния номер, знаят в коя посока се движи автомобилът. Тоест това е функция, която няма да се надгражда - единствено е нужно на (бъдещия) софтуер да бъде зададена "правилна" посока и той автоматично ще издава глоби за нарушителите в "неправилната".

За едни допълнителни приходи

Както можете да се досетите, всички тези нови функционалности и софтуер ще струват още пари. Въпросът явно е дали общината или държавата ще ги даде и къде ще отиват после средствата от глобите. Една от промените в законопроекта, внесен от ГЕРБ-СДС, кмета Фандъкова и председателя Георги Георгиев този април, е именно общината да може да получава 70% от приходите от наложените глоби. Иска се тези пари да се връщат обратно в общинския бюджет. Мотивът е, че по този начин местните власти ще инвестират допълнително в поддръжка и разширяване на мрежата от тези технически средства. (Виж в карето повече за това къде отиват сега парите от глоби.)

"Тези 600 камери ще свършат повече работа от трите камери на МВР в София. Градът е раздиран от гонки, изпратили сме десетки писма до органите на реда, защото общината не може да ги контролира, това е работа на МВР", подчерта председателят на общинския съвет.

"Нямаме хора"

Когато КАТ глобят със своя камера (една от трите или бъдещите осем), глобата се задвижва, но като получат от общината сигнал за нарушение, доста често капацитетът им не стига и ги оставят без внимание. "Човешкият ресурс не е достатъчен", призна и министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев по време на извънредното заседание на общинския съвет, свикано след катастрофата на бул. "Сливница". Председателят пък често повтаря стряскащия факт, че само 15 патрулни екипа следят за реда по улиците на Столичната община, които са с дължина над 3900 км.

Миналата седмица МВР обяви, че осигурява още 50 патрула за София, но министъра подчерта, че това е било трудно решение за разпределението на ресурса, предвид че такъв е нужен на територията на цялата държава. Друг проблем е, че полицията се занимава с един куп административни дейности, които отнемат време. Същото време, което може да бъде използвано за контрол на пътищата.

Но да се върнем пак на паралела държава - общината. Докато от МВР се оплакват от недостиг на хора, в Общинска полиция са назначени 140 души, които не е съвсем ясно какво работят. Голяма част от служителите например се срещат по парковете на София, където вероятно следят за безопасността. Същевременно общината плаща за същото на фирми за охрана.

По време на извънредното заседание на СОС за безопасността на пътищата общинският съветник Симеон Ставрев (ДБ) обясни, че е искал да попита какво точно прави Общинска полиция, но впоследствие сигнализира, че му е била отнета думата след други подобни въпроси и критики към бездействието на ГЕРБ.

След катастрофата на бул. "Сливница" последва поредна пресконференция за пътната безопасност Фотограф : Георги Кожухаров

Борис Бонев от "Спаси София" също искаше отговор на този въпрос. "Кметът има пълното право да дава задачи и цели, както и да изисква изисква резултати от 140-те служители на Общинска полиция. Какво правят те? Настоявам кметът Фандъкова да излезе и да обяви задачите и резултатите на полицията, която ѝ е пряко подчинена!", заяви той.

Изстрадалият пътен закон

"Редовно", след всяка катастрофа, управляващите обявяват, че са нужни промени в закона, които да "спасят" положението. Това в момент на политическа криза и редица други чакащи закони звучи като удобно бягство от отговорност. А опитът от миналото пък показва, че законодателният процес в тази сфера е ставал по-скоро на парче - когато темата завладее обществения дебат след някой тежък инцидент, вместо информирано. Това, както се вижда от статистиката, не е работеща стратегия.

В България например дори няма анализ за връзката между причините за катастрофи и пътния контрол. Глобата за отнемане на предимство на пешеходна пътека е 100 лв., като при повторно нарушение е двойна - 200 лв., като освен това върви с отнемане на книжката за един месец. В същото време през 2016 и 2017 г. за столичната полиция например не е било приоритет да следи дали шофьорите спазват предимството на пешеходци, става ясно от статистика, предоставена на "Капитал" тогава. За да провери дали това все още е така, медиата изпрати въпроси по Закона за достъп до обществена информация.

Същевременно санкционирането за превишена скорост (което не е най-масовото нарушение) пък помага на полицията да отчита дейност, а преследването на пияни шофьори и такива, седнали зад волана след употреба на дрога, позволява и подобряване на полицейската статистика, защото тези престъпления са със 100% разкриваемост.

Община София в ролята на стопанин

Столичната община, колкото и да бяга от отговорност, също има голяма роля в осигуряването на безопасността на пътя. "С отделянето на допълнителни сили ще обезпечим по-добър контрол и полицейско присъствие във всички часове на денонощието. Столичната община обаче трябва да осигури маркировки, светофари, легнали полицаи, осветяване на критичните места, коректно поставени знаци", коментира министър Демерджиев пред общинските съветници.

Поставянето на пътни знаци, антипаркинг колчета, отстраняване на повреди или ремонт на вертикалната сигнализация са дейности, за които общината плаща на фирми изпълнители. Последната поръчка е за 13.5 млн. лв. за четири години от 2020 до 2024 г., като две от общо трите позиции са спечелени от обединения, свързани с добре познати на общината фирми, участващи и печелещи поддръжката на "умните светофари".

Състоянието на пътищата също е от голямо значение за това как шофират хората. По един двулентов път, осеян с дупки например, водачите са много по-склонни да навлизат в насрещното, за да избегнат "препятствията", а това пак е предпоставка за инциденти.

"Общината е стопанин на улиците и е отговорна за безопасността на участниците в движението. Столичната община може да направи много - има правомощия, бюджет и общинска полиция, но резултати няма", коментира общинският съветник Борис Бонев, който обясни, че за безопасност на кръстовищата София е отделила 5 млн. лв., но така и нищо не е било направено.

В обобщение, има няколко верижно свързани проблема, които позволяват липсата на контрол на пътя. Причината да остават нерешени до днес преди всичко обаче е корупцията. Между нивото на корупцията в една държава и брой жертви при катастрофи има корелация. Тя започва от шофьорския изпит, минава през пътния контрол, техническите прегледи и стига до строителството на пътищата и тяхната поддръжка. Все неща, които са известни на всички. Но пред медиите и хората, разбира се, не се говори за това. По-безболезнено е да се имитират подкрепа и помощи - патрулки и "подаръци", този път под формата на камери.