Наркотиците или наркополитиката убиват повече

Вероятно зад думите на Денков стоят заловените миналата седмица 200 грама дериват на фентанила в квартал "Христо Ботев" във Варна, при което бяха арестувани две жени.

Добре е, че държавата говори за наркотиците. В същото време властта е на път да допусне за пореден път същата грешка, избирайки напълно отречено решение на проблема - репресията.

Защо фентанилът е страшен

Фентанилът е синтетичен опиоид, който се използва в медицината като силно обезболяващо (ако погледнете страницата на МВР, ще видите, че самото вътрешно министерство купува фентанил, вероятно за нуждите на МВР болница).

В САЩ, борещи се с вълната от смъртни случаи заради свръхдоза от десетилетия, по данни на Centers for Disease Control смъртните случаи, свързани със синтетични опиоиди, различни от метадон (предимно фентанил), продължават да нарастват, като през 2021 г. са регистрирани 70 601 смъртни случая от свръхдоза.

В ЕС през 2022 г. има официално 140 регистрирани смъртни случая, свързани с употреба на фентанил, но като цяло синтетичните опиоиди, използвани предимно в балтийските държави, са възприемани като опасни. От 2009 до 2022 г. в ЕС са засечени общо 74 нови синтетични опиоида, повечето от които не са от групата на фентанила.

Има един изтъркан пример, илюстриращ колко силен е фентанилът - едно пакетче захар, пълно с тази дрога, може да убие 2000 души.

В повечето случаи свръхдозите не са от фентанил, предназначен за медицинска употреба и отклонен за черния пазар, а нелегално произведен и примесен с други вещества, за да бъде продаден като хероин, и тук идва големият проблем - потребителите не знаят какво приемат и в какво количество.

Преглед на съдебната практика показва, че през последните няколко години се забелязва спад на съдържанието на активната съставка (диацетилморфин) у арестуваните за държане или разпространение на хероин, като в масовия случай тя е под 30%, а често и по-малко. По-честата употреба на хероин води до нуждата от прием на по-големи количества, а с по-ниското качество тази нужда се увеличава. Така "пушещите" хероин минават на инжекционна употреба, която в един момент може да достигне до 10 пъти инжекции на ден. Но за това по-късно.

При липсата на хероин на пазара фентанилът го замества или подсилва, като влиза в "микса" заедно с други съставки като кофеин или парацетамол. Той е по-лесен за трафик, защото е много по-силен.

Но дори да излезем от темата със синтетичните опиоиди, трябва да сме наясно, че те само малка част от проблема, защото през последните 15 години само в ЕС са засечени над 930 дизайнерски дроги - синтетично създадени наркотици, чиято поява цели да изпревари забраните.

Проблемът е какво не знаем

От години България се опитва да реши проблема с употребата на наркотици по един единствен начин - МВР>прокуратура->съд->затвор. Проучване от 2020 г. показа, че над 92% от разходите на държавата по темата наркотици отиват за полиция, съдебна власт и затвор. Останалите 8% са за превенция и лечение.

Ето това е държавната политика по отношение на наркотиците и очевидно тя се проваля, защото ръстът на дела за наркотици расте.

Ако не бяха съмненията за свързани със свръхдоза смъртни случаи във Варна, вероятно никой нямаше да заговори и за починалите в резултат на свръхдоза. Просто защото за статистиката те са регистрирани като починали от пряката причина за смъртта - сърдечен проблем, цироза и т.н., без да се търси причинно-следствена връзка с наркотика.

Разбира се, смъртта е най-крайната проява от проблемната употреба на наркотици. Преди нея са здравословните проблеми (тежест за здравната система, ако потребителят е осигурен), безработицата (държавата губи данъци, а пазарът на труда работна ръка), образованието, социалното изключване.

Трудно някои от тези проблеми могат да бъдат решени с 24-часов арест, криминална регистрация, шест месеца статус "обвиняем", после година и половина "подсъдим", три години "осъждан условно" и така до следващия път, когато всичко се повтаря отначало, докато потребителят в крайна сметка не влезе в затвора.

Да се върнем на разходите - през 2019 г., когато през затвора за престъпления, свързани с наркотици, са минали над 654 души, само издръжката им зад решетките е струвала на държавата 13 млн. лв. на година. Или колкото бюджета за превенция на зависимостите на Министерството на младежта и спорта за около 7 години. Друг е въпросът какво се случва с тези пари, защото сигналите са, меко казано, противоречиви.

Ето какво може да се направи

През 1971 г. ООН обяви началото на войната срещу наркотиците - с лексика, слогани и заявки, които продължаваме да чуваме и днес от управляващи, прокурори и т.н. Малката подробност е, че преди повече от 10 години редица западни държави започнаха да осъзнават, че този подход е толкова ефективен, колкото и сухият режим - засилва организираната престъпност, ненужната репресия, влошава проблемите, свързани с употребата, и най-малкото струва адски много пари на данъкоплатците.

Провалът е постоянно признаван от международната общност. През 2011 г. Global Commission on Drug Policy, една от най-мощните организации за политики, свързани в политиките за наркотиците, в която влизат редица бивши държавни ръководители, публикува доклад, в който заключи, че световната война срещу наркотиците е неуспешна и трябва да бъде заменена със стратегии за декриминализация, основани на науката, здравето, сигурността и правата на човека. Тези констатации са потвърждавани непрекъснато.

До този момент обаче България продължава войната. Това е толкова адекватно, все едно да се бориш с кариесите и затлъстяването, като криминализираш яденето на сладко и немиенето на зъби. Със сигурност ще имаш много дела, полицията ще е заета, бюджетът ще расте. Ще има нелегален пазар на сладко и клубове за немиене на зъби, от които ще печели организираната престъпност. А освен всичко друго ще имаш и много кариеси.

Може би е крайно време България да разбере, че употребяващи наркотици ще има винаги. Няма как да изчезнат. Освен като липсата на коронавирус в Беларус и Северна Корея. А стъпките, които трябва да се направят, са ясни и отдавна реалност в държави, които трайно ограничават проблемите:

Лечение, а не затвор:

• ударно увеличаване на средствата за превенция и лечение на зависимости към легални и нелегални дроги, което е свързано с преосмисляне на системата за социална подкрепа и психологическа грижа; Откъде ще дойдат средствата? Ето откъде:
• премахване на наказателна репресия срещу потребителите на наркотици. Това ще разтовари полиция, прокуратура, съд и затвор. Употребата на наркотици е здравен, а не наказателноправен проблем. Никой освен полицейската статистика няма интерес от това полицаи да обикалят и дебнат по градинки, за да хванат някой тийнейджър с фас трева.

Изваждане на проблема на светло с доказано работещи модели:

• помещения за инжекционно приемане на наркотици, в които има игли (превенция от инфекции като хепатит и ХИВ), но също така и лекарства за спешно третиране на случаи на свръхдоза. Звучи абсурдно? Винаги може да останем на "там се събират наркомани, има игли" и "линейката я няма, защото пак ходи да спасява някой наркоман"
• центрове, в които потребителите могат да тестват в условията на конфиденциалност наркотиците, които са си купили. Звучи абсурдно? Приемете, че ако вашето дете може да не стигне до хероин с фентанил, то може да се сблъска с метафетамин с фентанил или нещо по-опасно.

Разбира се, България може да пробва още веднъж да сбърка, като остави здравния проблем в ръцете на полицията - филм, който гледаме поне от 2002 г. насам. Не помните ли? Тогава новата власт премахна еднократната доза. Е, оттогава в България няма наркомани.