Коментар | Накъде ще насочи моторната си резачка новият президент на Аржентина

Отявлен фен на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, Милей имитира атаките на Тръмп срещу "елитите", които нарича "кастата".

Лошото икономическо управление е ключът към разбирането на неговия успех. С инфлацията постоянно над 100%, бързата девалвация на песото и растящата бедност Милей експлоатира дълбок гняв в аржентинското общество. Последните две десетилетия бяха под знака на лявоцентристкия съюз, свързан с популистката фигура на Кристина Фернандес де Киршнер и нейния покоен съпруг Нестор. Въпреки мащабното социално преразпределение и намаляването на дълга и бедността алиансът затъваше заради обвиненията в корупция и лошо икономическо управление. Киршнеристите показаха неефективността на модела на голямата държава, за който Милей е приготвил резачката си.

Лошото икономическо управление е ключът към разбирането на неговия успех.

Решението на аржентинския народ да избере неговия "анархокапитализъм" не е изненадващо, предвид че предлага радикална промяна на наложеното от десетилетия силно централизирано управление. То доминираше политическия пейзаж чрез система на политически клиентелизъм. Но популистката политика неизбежно доведе до дълбока поляризация на аржентинското общество - между елитите и обикновените хора, борещи се с отчайващи икономически обстоятелства и ядосани заради корупцията на върха.

С икономика в разпад страната остава окована от огромен дълг към МВФ, който, изглежда, никога няма да стане по-малък. Програмата на Милей стъпва на три стълба: драстично намаляване на размера на правителството, зачитане на частната собственост и насърчаване на свободната търговия. Той огласи планове за разпускане на много правителствени структури заедно с премахването на централната банка и приемането на щатския долар.

На практика Милей обещава да разкъса съществуващата структура на аржентинското общество и да я замени със свободен пазар, основан на либерални ценности. Това е дългосрочна визия. Той казва: "Дайте ми 20 години и ще бъдем Италия, с 35 - САЩ."

Хората от неговата активистка база - голяма част млади, образовани мъже, които се чувстваха с ограбено бъдеще, отпразнуваха триумфа си, скандирайки "всички трябва да си отидат" под саундтрака на рок групата Bersuit Vergarabat от 90-те. Рефренът беше използван за последен път след кризата, провокирана от неолибералния идол на Милей - Карлос Менем, чиято доларизация през 90-те години помогна за срива на икономиката.

Силите зад Милей искат да изградят общество, което почита мачизма. Най-тревожното е, че докато Аржентина отбелязва 40 години демократично управление, бъдещият вицепрезидент Виктория Виляруел ръководи ревизионистко движение, което омаловажава престъпленията на военната хунта и се противопоставя на гей браковете и абортите.

Какво ще последва е трудно да се предвиди. Партията на Милей - Freedom Advances, има само седем места от 72 в Сената и 37 от 257 в долната камара на депутатите. Много ще зависи от това как Милей ще използва очевидната си лична популярност.