🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Коментар | Безнаказаното пране на пари разкачва България от западната финансова система

Влизането в "сивия" списък на FATF ще има неприятни последствия за финансовия сектор и цялата икономика

Борбата с прането на пари е част от пътната карта за влизане в еврозоната
Борбата с прането на пари е част от пътната карта за влизане в еврозоната
Борбата с прането на пари е част от пътната карта за влизане в еврозоната    ©  Dall-E
Борбата с прането на пари е част от пътната карта за влизане в еврозоната    ©  Dall-E
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Никола Янков, основател и управляващ съдружник на Expat Capital, бивш зам.-министър на икономиката и на транспорта и съобщенията

През октомври 2023 г. FATF - може би най-важното звено на ОИСР, постави България в т.нар. сив списък на държави, имащи големи проблеми с прането на пари. В списъка има двайсетина държави, като сред тях са Сомалия, Йемен и Сирия. - Черен списък на FATF всъщност няма, така че България е практически в черния списък на ОИСР за пране на пари и финансиране на тероризъм. Тази неприятна новина мина в сянката на местните избори. Но няколко месеца по-късно първите ефекти вече се усещат от българския финансов сектор и бизнеса като цяло.

Списъците на FATF се променят след проверки в съответните държави, продължаващи месеци. Оценяват се регулациите за борба с пране на пари, тяхното прилагане от държавните органи и статистиката за предотвратени, установени и наказани случаи на пране на пари. Правят се интервюта с политическото ръководство на държавата, с финансовите регулатори и правоохранителните органи. В доклада се дава оценка за средата в съответната държава. Включването в една или друга категория става с гласуване на пленарната сесия на членовете на FATF (България не е член на организацията). Проверките на FATF се правят през дълги интервали - обикновено 10 години. Преди проверката, завършила през 2023 г., е имало такава през 2013. Предишната също е установила подобни проблеми. Съответно сега е констатирана липса на прогрес за 10 години по дефицитите от 2013 г.

Какви са проблемите на България с прането на пари

Проверките на FATF нямат за цел да установят случаи на пране на пари в съответната страна. Те дават оценка на системата за противодействие на тези процеси и на средата като цяло.

В доклада няма твърдение, че България е международен център за пране на пари или финансиране на тероризъм. Основното заключение е, че държавата ни няма работеща система за противодействие (предотвратяване, хващане и наказване) на пране на пари. Докато законодателството ни е транспонирало добре Петата директива на ЕС за борба с прането на пари, прилагането на тези правила от държавните органи или липсва изцяло, или е имитация на работа с нулева ефективност.

Дирекция "Финансово разузнаване" в ДАНС - органът, който според Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) трябва да е основен център на държавата за борба с прането на пари, според FATF не работи. Финансовите регулатори БНБ и КФН, както и НАП, които според ЗМИП също имат важна роля за идентификация на операции за пране на пари, също не работят по същество.

Няма изградена система за обмен на информация между държавните органи, които по закон са длъжни да идентифицират потенциални случаи на пране на пари. Няма използване на информацията, постъпваща в ДАНС от задължените по закон лица за подозрителни транзакции.

Няма последващи действия на ДАНС за проверки и разследвания след получаване на сигнали от поднадзорните лица. Съответно няма подадени случаи от ДАНС към прокуратурата за образуване на досъдебни производства. Няма внесени в съда обвинителни актове от прокуратурата за пране на пари.

Съответно няма издадени присъди за пране на пари.

С две думи - нищо няма. Всичко е имитация. Няма техническа готовност за мониторинг на финансовите операции в държавата. Няма компетентност и професионална подготовка на служителите в ДАНС и във финансовите регулатори по тези въпроси. Няма никакво притеснение от политическите ръководители в държавата по тази тема. Няма и разбиране защо тя е важна за всяка демокрация и как прането на пари е директно свързано с корупцията, особено с голямата корупция. Няма и намерения нещо да се прави по въпроса. Така е било през 2013, така е било и през 2023 г.

На прост език това означава, че в България не е проблем политици да купуват имоти в пъти под пазарните цени или да ги продават в пъти над пазарните, известни бизнесмени да теглят по 60 милиона лева в брой и да ги разнасят по кабинети на министри, или фирми, получили 80 милиона аванс по държавни поръчки, да превеждат на следващия ден 25 милиона от тях на новосъздадени "дружества подизпълнители", собственост на клошари, които пък да ги теглят на по-следващия ден в чували. Нито ДАНС, нито БНБ, нито прокуратурата се интересуват от тези въпроси.

Експертите на FATF са отбелязали всички тези неща в своя доклад. Изводът е: никой не знае дали в България се перат пари и ако се перат - дали са много или малко няма и как да се разбере, а и на никого не му пука. Така че посланието на FATF към световните финансови пазари е: по-добре не си имайте работа с български клиенти, български контрагенти, български финансови институции и български емитенти. Изобщо с българи.

Какво означава това

Списъците на FATF се възприемат директно като еталон и се ползват от всички финансови регулатори, финансови институции и институционални инвеститори в ОИСР, ЕС и развития свят по принцип. Негативната категоризация е тежка присъда, която силно ограничава работата с фирми, регистрирани в съответната "черна" юрисдикция. Нещо като санкциите по закона "Магнитски", само че за целокупния български бизнес и особено за българския финансов сектор.

В "най-добрия" случай това означава ограничаване на работата с български клиенти и контрагенти от страна на чуждите банки, финансови компании и институционални инвеститори - ограничаване на кредитни лимити, лимити за търговия, рискови експозиции, размери на плащания, инвестиции във финансови инструменти на български емитенти и т.н.

В "най-лошия случай" това означава прекратяване на отношения, закриване на сметки, продажби на български активи. Много български банки ще имат проблеми с кореспондентските си банки, които обслужват доларовите и евровите им плащания. Някои могат дори да загубят възможността да правят плащания в чужда валута, ако им бъдат закрити всички кореспондентски сметки. Български инвестиционни посредници могат да загубят достъп до чуждите капиталови пазари, техните лимити за търговия могат да се ограничат, от тях ще се изискват пари напред. Ще бъдат ограничени кредитни експозиции на чужди банки към български клиенти. Чужди инвеститори ще отменят намеренията си за инвестиции в акции и облигации на български емитенти. Ще бъде ограничен достъпът до заемен и акционерен капитал на българските компании. Български емитенти няма да могат лесно да регистрират акциите си на чужди борси. България ще бъде постепенно разкачена от световната финансова система. И това ще удари конкурентоспособността на българските фирми, чуждите инвестиции и перспективите за икономически растеж в средносрочен план.

Борбата с прането на пари бе изрично сложена като част от пътната карта на държавата за присъединяване към еврозоната през 2018 г. Оценката на FATF ще има и негативен политически ефект върху шансовете на страната ни да се присъедини към еврото скоро.

Какво трябва да се прави от тук нататък

Реакцията на българското правителство и финансови регулатори до момента може да се определи като "пас". Няма индикации, че проблемът се осъзнава по същество и като степен на сериозност. Няма и информация за готвени спешни мерки на държавно ниво за излизане от черния списък. Няма определен национален координатор по този въпрос, който да се занимава само с това. Няма екип от хора в администрацията, които да се занимават само с това. В същото време борбата с корупцията е кухата фраза, която неизменно стои най-отпред на всички програми за управление от последните 2 години. А борбата с прането на пари е един от най-важните фактори, ограничаващи голямата корупция. Защото, без да ги изпереш, не можеш да си ползваш парите от корупция - никъде и за нищо.

Това, което трябва да се направи (но което няма да е достатъчно за излизане скоро от списъка), е да се активира системата за борба с прането на пари, разписана така добре в законите ни. Просто всички държавни органи, започвайки от Финансовото разузнаване в ДАНС, трябва най-накрая да спрат имитациите и да започнат да си вършат работата. Разбира се, за това се искат силна политическа воля и силен натиск от върховете на властта надолу. Иначе в доклада на FATF през 2033 г. ще прочетем същото. И ще отлагаме за пореден път приемането на еврото за 2035 г.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    mikaela72 avatar :-|
    Една Другарка
    • + 5

    Напротив!
    Има един безумен ЗМИП, с безброй регулации, декларации, формуляри и хиляди глупости, които скъсват нервите на фирмите, по-конкретно - на счетоводителите, едно безкрайно деклариране на произход на средствата, една безкрайна бумащина, едни безкрайни, безмислени и постоянно актуализиращи се въпросници за "опознаване на клиента".

    Цялата работа на държавните органи по противодействие на престъпленията я прехвърлиха на банките и на фирмите.
    Защо трябва да е работа на банката да пита клиента от къде са му парите? Да го питат данъчните, да го питат службите...

    Работа на банката е да приема депозити, да прави транзакции, да отпуска заеми.

    Спрете да товарите банките и бизнеса с бюрокрация!

    Нередност?
  • 3
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..

    Тия от Експат капитал продадоха БТК за жълти пари.. Сега вече чувстват жегата от това да играеш бридж на яхта в Монако... окраденото и комисионните от гешефтите.. няма достъп за корумпета и крадократи.. до игрите с големите момчета в Европа и Америка... Ники Маус може само да този лиги отстрани...
    А и за политиката са накъкани... нерде енергетика или индустрия..

    Нередност?
Нов коментар