Топ 5 от "Капитал": НАП срещу държавните любимци, каква е цената на превзетия "Петрол"
Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите Александър Дунчев пред "Капитал", софтуерната Acronis набра 250 млн. долара финансиране, историята на платформата за сделки със зърнени култури Agriniser
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
1. НАП ще проверява фирмите, които предишната власт е отглеждала с обществени поръчки и субсидии
Проверки на компаниите, които са взели огромен държавен ресурс, на дружествата с големи кешови наличности и повече усилия за събирането на просрочени данъчни задължения. През следващите два месеца приходните агенции ще имат доста работа. Поне ако се съди по амбициозните заявки на служебния финансов министър Асен Василев за промяна в начина, по който работят Националната агенция за приходите и Агенция "Митници" - двете структури, отговарящи за основната част от постъпленията в държавата.
Заявката на министъра е до голяма степен политическа - за два-три месеца, колкото се очаква да е животът на служебния кабинет, НАП ще може да стартира някои проверки и процеси, но няма да има време да ги завърши. Много бизнеси се надяват думите му да са опит за послание в посока "третирането на всички дружества вече ще е равнопоставено". За компаниите обаче е важна и конкретиката - кой и как ще бъде засегнат и какви ще са реалните резултати след това. Прочетете тук.
2. Ако няма публичен контрол, частниците в горите се превръщат във феодали, казва в интервю за "Капитал" Александър Дунчев, изпълнителен директор на Агенцията по горите
Александър Дунчев бе назначен на 19 май като изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) към Министерство на земеделието, храните и горите. Очаква се мандатът му да е минимум два месеца, докато работи служебното правителство. Дунчев е доктор по горско стопанство с теза за естественото възобновяване на горите. Работи като експерт в природен парк "Витоша". Продължава да се бори за опазването на горите в неправителствената организация WWF, а от 2017 г. работи като експерт в Югозападното държавно предприятие. Интервюто ни с него ще откриете тук.
3. Наследниците на Денис Ершов претендират за 840 млн. долара от България заради рейдърското превземане на "Петрол" от КТБ и Делян Пеевски през 2013 г.
Почти 1.35 млрд. лв. Това е сумата, за която наследниците на Денис Ершов, някогашният съсобственик на "Петрол", възнамеряват да съдят България в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) към Световната банка във Вашингтон. През втората половина на април в Министерството на финансите, дирекция "Съдебна защита", е получено писмо, в което Eгор и Василиса Ершови на 29 страници излагат намерението и аргументите си относно бъдещия арбитражен иск.Той е рекорден по размер и ще бъде заведен срещу България, ако в тримесечен период МФ не реагира на писмото и не се опита да постигне извънсъдебно споразумение. До напускането на поста министър Кирил Ананиев запази мълчание и не уведоми обществото за това писмо - въпреки че информация по темата излезе първо в поне две реномирани специализирани американски медии. Подробности - в този текст.
4. Основаната от Сергей Белоусов в Сингапур софтуерна компания Acronis набра финансиране за 250 млн. долара. Центърът в София ще се разширява до над 100 души
България порасна от 20 до 360 души. И спокойно може да се твърди, че това е едва началото и служителите в близките години ще се увеличават в пъти, тъй като центърът в София е основна част от глобалните планове на създадената преди 18 години в Сингапур група. Причината за оптимистичната прогноза за българската дейност се крие в новата инвестиция в Acronis, която набра 250 млн. долара в рунд, воден от щатския фонд CVC Capital Partners. Той я оценява на 2.5 млрд. долара.
Основателят и изпълнителен директор на Acronis Сергей Белоусов не крие амбициозната цел пред специализираната в киберсигурност и съхранение и управление на данни компания - да защитава всяко приложение и система, работещи с данни. Вижте тук.
5. Платформата за сделки със зърнени култури Agriniser е основана от Кристиан Иванов преди две години и засега е с фокус българския пазар
Над 12 млн. тона продукция годишно, износ в рамките на 5-6 млрд. лв., пълна доминация сред лидерите в селскостопански сектор. Така най-общо изглежда водещият в българското земеделие зърнен сектор. На фона на навлизането на все повече дигитални технологии на ниво производство търговските отношения в него остават все така "аналогови". А един български стартъп с английски адрес ще се опита да разчупи този модел. Създаденият през 2019 г. Agriniser предоставя възможност за онлайн публикуване на оферти и водене на преговори в търговията със зърно. Платформата вече има 2 хил. потребители в България и започва да гледа към европейските пазари. Първо към съседна Румъния и Великобритания, а после и към други.
1 коментар
УФ, и тука ли направихте кашата със заглавията едно под друго?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.