Диалог с малък обсег

Решението на страните членки за започване на преговорите по нов договор с Русия (който да замени остарялото споразумение от 1997 г. за търговските и икономически отношения между ЕС и Москва) не беше еднозначно - Литва се обяви против, но обичайно антируски настроената Полша го прие в последния момент. "Присъединихме се към доминиращата позиция, че трябва да се говори с Русия", обясни полският външен министър Радослав Сикорски. Руският посланик в ЕС Владимир Чижов похвали решението с думите: "ЕС само може да спечели, ако преговаря с нас."

И така, два месеца след като ЕС обяви, че няма да продължава

"Обичайния бизнес"

с Русия, на 14 ноември лидерите на ЕС се срещнаха в Ница с руския президент Дмитрий Медведев и няколко министри. "Обичайният бизнес" беше основна тема на дневния ред на срещата на върха - търговски и визови въпроси, членството на Русия в Световната търговска организация, енергетика, сигурност, икономическо сътрудничество и, разбира се, глобалната криза. Медведев постави въпроса за нова "архитектура за сигурност" в Европа, заявявайки желанието на Москва да играе водеща роля в отбранителната политика на целия континент. Ситуацията в Южен Кавказ и изявленията му за разполагане на ракетни комплекси, насочени към Централна Европа, обаче останаха в графата "други" - удобно за Москва и не чак толкова за европейските преговарящи.

"Нашето послание към Медведев абсолютно не е отрицателно", каза президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу преди срещата. Европейски дипломати описаха подновяването на преговорите в Ница като

Символичен и прагматичен акт

без преки последици. Руските представители пък пристигнаха във Франция с нагласата да обсъждат преди всичко срещата на Г-20 във Вашингтон, към която заминаваха ден по-късно. "В най-добрия случай ще се координираме - все пак и ЕС, и Русия имат роля и отговорност да реагират на кризата", каза Чижов, който не пропусна да напомни, че виновник за нея е САЩ.

Редица наблюдатели намират за правилно решението за подновяване на преговорите с Русия - особено с оглед на световната криза и десетките нерешени въпроси между Москва и ЕС (търговските спорове за износа на дървесина и месо и липсата на правна защита на европейските инвеститори в Русия). "Предвид състоянието на света и Русия да се поднови диалогът е важно", обясни Робърт Амстердам, отявлен критик на Кремъл и адвокат на затворения в Сибир руски олигарх и бивш директор на петролната компания "Юкос" Михаил Ходорковски. Пред "Капитал" Амстердам посочи обаче, че Москва ще интерпретира решението на ЕС за преговори като

Признак на слабост

Според него международната изолация заради признаването на Абхазия и Южна Осетия и икономическата криза са уязвили жестоко руската икономика "и ако ЕС беше решил да продължи със санкциите, като не говори с Русия, това щеше да задълбочи истинските проблеми; и без това руската икономика е в ужасна опасност, а ако рублата продължи да пада, ще се наложи международните институции да ги спасяват, както стана с Украйна".

Амстердам обаче призна, че ЕС не е в изгодна позиция да защитава собствените си интереси и да помага на Русия. "Не смятам, че ЕС предава Грузия или принципите си, като подновява преговорите с Русия, тъй като в тях няма нищо конкретно", каза той. "ЕС няма единно становище; той трагично позволи на монополист като "Газпром" да контролира енергийния му пазар и да заключи европейските потребители в мъртва хватка", обясни Амстердам. На подобно мнение е Пиер Ноел, експерт по енергийна сигурност и Русия в Европейския съвет за външна политика. За разлика от Амстердам той смята, че към момента преговорите са безпочвени. "Русия мисли, че има контрол над европейската енергетика и пазар, и иска да организира отношенията си с Европа по начин, изгоден само за нея. Не можем да повлияем на тази позиция и затова нямаме много допирни точки, по които да говорим в момента, тъй като преговорите се изчерпват в това, че всяка победа за Русия е загуба за Европа", обясни Ноел пред "Капитал". Той подчерта, че преди да може да постигне нещо в отношенията си с Русия, ЕС "трябва да уточни за себе си как вижда собствената си енергийна сигурност, да преструктурира пазара си и да преговаря от позицията на изграден икономически и правен механизъм". Според Фрейзър Камерън, ръководител на мозъчния тръст "Център ЕС - Русия" в Брюксел, отношенията между Брюксел и Москва "не могат да помръднат напред, закотвени от твърде тежки проблеми като Грузия, енергийната зависимост, човешките права и ракетните установки, с които Медведев заплаши европейските елементи на американския противоракетен щит".

Камерън обясни, че докато не се решат тези проблеми, преговорите по всички други въпроси ще останат

Без резултат

блокирани от източноевропейските членки като Полша и Литва и от безкомпромисния тон на Кремъл.

А че тонът ще става все по-безкомпромисен, няма съмнение. "Ние няма защо да сме гъвкави - преговорите с Русия са от полза за ЕС", заяви руският посланик в ЕС Владимир Чижов в навечерието на срещата в Ница. Робърт Амстердам пък прогнозира, че агресията ще присъства все по-често в международните послания на Кремъл, които определи като тъжен фарс. "Те са под огромно вътрешнополитическо напрежение заради кризата, което избиват чрез агресивно поведение навън", обясни той.

Така смятат и други анализатори, както и европейски дипломати, които обясняват, че

Заплахите за ракети

в Калининград не трябва да се възприемат сериозно. "Ако войната в Грузия ни показа нещо, то е окаяното състояние на руската армия", посочи дипломат на неофициален разговор с журналисти в Брюксел. Въпреки тези успокоения обаче дипломатичният подход на ЕС все по-често се сблъсква в стена, дебела като зидовете на Кремъл - от безкомпромисност и непукизъм до критики и енергиен натиск. А прагматизмът на френското председателство за диалог въпреки тази пречка е разводнен от нежеланието на редица страни членки да се съобразяват с руското поведение.

От друга страна обаче, е ясно, че евросъюзът няма как да игнорира дълго време съсед като Русия, особено в ситуация на криза. "Формати като Г-20 са важни, но опитът показва, че с Русия се работи най-добре двустранно", обясни Робърт Амстердам. Според него трябва да се намери незабавно решение за защита на международните банки и инвеститори, които са изложени на голям риск в Русия. "Те дават огромни заеми без никакъв анализ на риска, сключват и мръсни енергийни сделки и в момента са изложени на огромен натиск от Кремъл, за да не изнасят

капитали извън страната", обясни той. Освен това анализаторите и ЕС са единодушни, че диалог и натиск са единственият вариант Русия да промени курса си на отдалечаване от правова държава и демокрация. Изглежда, ЕС няма избор, освен да разговаря с Русия. Дали има какво да й каже с общ глас, е друг въпрос.