Възпитание на приятелите
САЩ няма да спрат да подкрепят Израел, но Вашингтон вече иска да изпрати послание, на което Тел Авив да не може да откаже
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Докато екипът на президента Барак Обама се опитва да изгради някакъв план за стабилизиране на Афганистан, един от другите външнополитически приоритети на Вашингтон – израелско-палестинският конфликт, отново излиза извън контрол. Във вторник, заместник държавният секретар Уилям Бърнс призна, че усилията на американската администрация са стигнали в задънена улица. "Иска ми се да кажа, че сме постигнали сериозен напредък. Но не мога", каза Бърнс пред конференция на Близкоизточния институт във Вашингтон. Ден преди това израелският премиер Бенямин Нетаняху беше принуден да чака няколко дни, преди да бъде потвърдена срещата му с Обама тази седмица и Белият дом изобщо не се опита да скрие това. Според израелския в. "Аарец" "Биби (галеното име на Нетаняху) се припоти няколко пъти", преди да има възможност за разговори с американския президент - нещо, което не се случва често на най-близкия американски съюзник в Близкия изток.
Рядко такива признания се правят толкова открито, ако ситуацията не е наистина критична. През последния месец от Арабско до Средиземно море нещата не изглеждат добре за Белия дом. Пакистан все още се чуди дали да се захване сериозно с талибаните (а не да ги атакува само когато САЩ заплашат, че ще спрат помощта си), Афганистан все по-очевидно изпада в гражданска война, в която международните сили са заели едната страна, и по всичко изглежда, че Иран отново втвърдява курса, след като първоначално показа желание за разговори. Най-неприятно за Вашингтон обаче е задълбочаването на израелско-палестинските неразбирателства. Параметрите за решаването на конфликта са известни отдавна, въпрос на политическа воля е нещата да помръднат. Последните взаимни обвинения обаче сякаш нарочно се опитват да попречат дори и на мисълта за разговори между двете страни. Бившият американски посланик в Тел Авив Мартин Индик, сега вицепрезидент на института Brookings, казва, че "САЩ, Израел и палестинците са изправени пред нова ера".
Как се забърка последната близкоизточна каша
Настоящият кръг на разбъркване на близкоизточната каша започна, поне видимо, след като докладът "Голдстоун" на ООН намери основателни доказателства, че и Израел, и "Хамас" са замесени във военни престъпления в ивицата Газа при сблъсъците в края на миналата и началото на тази година. Докладът на Ричард Голдстоун, южноафрикански съдия (самият той от еврейски произход), главен прокурор в трибуналите за бивша Югославия и Руанда, беше като цяло балансиран, макар че в резолюцията на Съвета по правата на човека към ООН се цитират само нарушенията на Израел. Това естествено вбеси Нетаняху, тъй като според него Тел Авив отново е несправедливо обвинен за опитите си да се защитава от терористи, а и в Израел операцията по нахлуването в Газа се счита за успешна – ракетните атаки на "Хамас" секнаха.
Израел мобилизира всичките си ресурси и американският Конгрес с огромно мнозинство осъди доклада "Голдстоун". Тази активност обаче роди и обратна реакция. Преди месец във Вашингтон се разгоря истинска еврейска междуособица, когато по време на конференция на института Hudson безмалко да се стигне до саморазправа между представителите на американски еврейски либерални организации и дошлите за събитието журналисти и учени от Израел. Малко преди това Нетаняху дори стигна дотам да обвини Рам Емануел, шефа на кабинета на Обама, че е "мразещ потеклото си евреин", тъй като той манипулирал президента да заема антиизраелски позиции (Емануел всъщност е бил доброволец в израелската армия). Дали реакцията на Биби е била израз на бурния му характер на бивш командос или добре премерен дипломатически скандал остава открит въпрос. Факт е обаче, че САЩ смекчиха позицията си. Както пише Тони Карън в списание Time "усилията за възобновяване на близкоизточния мирен процес се разпаднаха по-бързо, отколкото може да бъде произнесена фразата "замразяване на селищата". Спирането на строежа на нови еврейски селища в окупираните територии на Западния бряг беше твърдо условие на Вашингтон, за да може преговорите между Израел и палестинците да отлепят от мъртвата си точка. Изненадващо, миналата седмица държавният секретар Хилари Клинтън похвали Нетаняху за "безпрецедентното" му изявление, в което той декларира, че ще забави темпа на строеж на селищата.
За палестинците продължаващото разрастване на селищата е признак, че Израел отказва да отстъпи от окупираните територии и следователно е безсмислено да се водят каквито и да било разговори. Президентът на Палестинската автономия Махмуд Абас, считан от Запада за последна опора срещу разпространяването на влиянието на радикалната групировка "Хамас" сред палестинците, заплаши миналата седмица, че няма да се кандидатира за нов мандат в идващите през януари избори. Това почти автоматично означава, че Палестинската автономия ще се разпадне, "Хамас" ще овладее освен Газа и Западния бряг, а Израел, заплашен от разрастването на радикалната палестинска групировка, ще се почувства принуден да отговори със сила. Така близкото бъдеще в региона отново започва да изглежда мрачно (не че в последно време то особено се е развиделявало).
Все пак вероятността Абас да подаде оставка е минимална – доброволното оттегляне на арабски лидер би било изключително явление само по себе си. Според Марк Линч от Близкоизточния институт, това все пак би поразклатило статуквото и би отворило възможността за примирие между двете крила палестинците – "Фатах", които контролират Западния бряг и "Хамас" в Газа. След като Абас заяви, че ще подаде оставка, Клинтън каза, че би се "радвала да работи с него и занапред, какъвто и друг пост да заеме той".
Не ни занимавайте!
В заявките за политиката на Обама към региона спирането на строителството на нови селища този път трябваше да бъде сериозно. Засега единственото последствие за Нетаняху е да не бъдат допуснати журналисти в Овалния кабинет, което едва ли е достатъчно да подчертае, че Израел трябва да се съобразява с мнението на най-добрия си съюзник. Белият дом дори си беше поставил за цел тази есен да излезе с цялостен план за решаването на конфликта - нещо за което вече не се говори във Вашингтон. Според винаги добре информирания в. Politico, след разговорите между Обама и Нетаняху тази седмица се е стигнало до договорка "да си разменим двамата либермановци" – демократа Джо Либерман, който се противопоставя на реформите в здравеопазването, предприети от Обама, и ултраконсервативния външен министър на Израел Авигдор Либерман, който отказва да приеме възможността за независима палестинска държава. Шегата обаче е повече израз на отчаяние.
Това рязко измени коментарите в САЩ. Томас Фрийдмън, влиятелният колумнист на в. New York Times (самият той с еврейски произход и голф партньор на Обама), определи мирния процес като лоша постановка, която вече се играе само по навик. Фрийдмън припомни фразата на бившия американски държавен секретар Джеймс Бейкър "ако сте сериозни, обадете ни се на 202 456 1414 (телефонната централата на Белия дом), питайте за Барак. Ако не, не ни занимавайте". Джо Клейн от списание Time пък покачи залога с предложение Вашингтон да спре помощта си за еврейската държава.
Мнението на Фрийдмън и Клейн обикновено отразява настроенията в САЩ доста точно, но едва ли означава, че ще има кардинална промяна. Ако това се случи, вероятността от покачване на напрежението между палестинците и Израел е голяма и много лесно може да доведе до поредния военен сблъсък. Това ще разруши и минимално постигнатото в Западния бряг, където палестинците живеят далеч по-добре от управляваната от "Хамас" ивица Газа.
9 коментара
До коментар [#1] от "boby1945":
Кой ли ти се е изпикал в мозъка бобо!!!????
Selam Aleikum - Shalom Aulakam - това е Добър Ден на арабски и на иврит. Как може да се мразят толкова много, когато са почти един и същи народ? Живейте си спокойно бре, хора, какво ви пука кой бил евреин, и кой арабин? За едно парче пустиня се бият от 70 години. И всичките са прави! Евреите - това наистина е тяхната земя, арабите - ами и те живеят там от 1500 години, та е и тяхна. Поделете си я, пък живейте къща до къща - как са живяли хората преди 1945 там? Евреин, съседа му арабин, ядат и пият заедно. Грешката е на Международната Общност, Израел е създаден по неправилен начин от самото си измисляне. Трябваше да се направи на федерален принцип, и да се казва например "Федерация на палестинските евреи и араби", да има правителство с представители и на двата етноса, двукамарен парламент, и достатъчно добро светско образование, което да дава ясно да се разбере, че конфликтите от старите книги са си в старите книги, и че няма място за такива неща през втората половина на 20ти век. Толкова пари са набутани там, че това можеше спокойно да стане. Сега младите араби от Федерацията щяха да са второ-трето поколение образовани хора, и въобще нямаше да има такива неща.
До коментар [#3] от "minimala":прав си ама това поведение е прекалено сложно за "международният ционизъм" ............ все едно гърците да си поискат Василико, който до 1912 беше заселен к понтийски гърци от 3000 години....
........................................
А САЩ и международната про-чафутска "общественост" сбъркаха 1947 и не искат да си признаят..... мислят че като имат парета могат да купят всичко, ДА ама НЕ някои работи на изток не се продават - Виетнам, Китай, Индия, Афганистан, Алжир, Нигерия, Южна Африка оказва се и Палестина.......
.......................................
То и на запад покупките нещо куцат ама то друга тема....
Писна ни от евреи и араби.
Спрете да ръсите всекидневно "новини" за това прокълнато парче земя и конфликтът ще замре от самосебе си поради липса на медийност.
А ако въпреки всичко продължават да се изтребват и вземат та изчезнат, значи така е трябвало да стане и светът не е загубил нищо от изчезването на два етноса, които произвеждат само наслие. Живот е имало и преди евреите и арабите, ще има и след тях, така както и след всеки друг етнос. Никой етнос не е богоизбран.
Да им пратят като имигранти нашите и румънски роми. Бас държа че в такъв случай и араби и евреи с псувни и набегом ще напуснат светите земи. Ще забравят и за стената на плача и за Ал Акса. Даже прозирам че вече имайки общ обект на "любовта си" ,с умиление ще си спомнят войните,интифадата, тероризма:
-Помниш ли ,Ахмед,като взехме Йерусалим 67-а? Ей че времена бяха!
-Помня,бе Моше, големи бабаити се оказахте, ама и ний се бихме като пичове!
-Ха наздраве
-Наздраве!
Идилия.
След като попрочетох много за корените на конфликта, установих следното:
За положението на региона са виновни само ии единствено англичаните, защото заселват там араби след Първата Световна Война. Дотогава мнозинството от населението на Палестина е било еврейско и християнско, а арабите са съставлявали около 1/5. Проблема е, че след това тези палестинци (повечето с еврейско потекло, но помохамеданчени през годините) се затварят и все повече започват да се индентифицират като мюсюлмани, а не като палестинци. След малоумното създаване на държавата Израел, те са натикани в ъгъла. Положението изключително много се влошава в последните 10 години заради политиката на Буш син.
До коментар [#7] от "minimala":
И от къде ги внесоха тия араби англетата??? И то баш след Първата световна война??? И после за капак Втората та да имат още едно оправдание да направят легитимна държава Израел:)? А Арабския халифат преди колонизирането от европейците къде е бил в Южна Африка ли?
Ние нямаме нищо против обикновения евреин и еврейският народ.Те са жертва на политиката на международния ционизъм и религиозния му фанатизъм" Тези думи знаете ли кой ги е изрекъл? Й.В.Сталин след създаването на Израел който той е подкрепил.Какъв е този народ който 60 години не може да се помири със съседите си и иска да въвлече целия свят в ада заради религиозния си фанатизъм и библейските легенди,които приема за нотариални актове върху тази земя?Мотивите за въстанието им срещу Рим са били,че господарят на света ще бъде от тази земя.Мислите ли,че нещо се е променило от тогава в съзнанието на тези хора.Та Христос е бил първият антиционист.И не бъркаите антисемитизъм с антиционизъм.Те нямат нищо общо.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.