Може ли още Обама

За привържениците на Обама неговите неуспехи са потвърждение за това, че президентът е трябвало да поеме много по-смел подход и да не се съобразява с опозицията на възгледите си. В крайна сметка за какво му беше космически високото одобрение в началото на мандата, ако не за да постигне целите си. За критиците му неуспехите на администрацията оправдават прогнозите им, че опитите за радикални промени винаги завършват в задънена улица.

Медената година

Като оставим настрана крайните оценки, факт е, че за по-малко от 11 месеца Обама успя постигне повече от всеки друг американски държавен глава след Втората световна война, пише Джейкъб Уайсбърг, главен редактор на Slate и създател на бушизмите - колекцията от нелепи фрази на бившия президент. Досега нито един американски президент не е успявал да извърши толкова промени в здравната система, колкото него.

Въпреки критиките срещу пакета мерки за стимулиране на икономиката 787-те млрд. долара работят горе-долу така, както се очакваше. И това се признава не от кого да е, а от Марк Занди, бившият икономически съветник на Джон Маккейн. Пред в. New York Times той казва, че без стимулиращия пакет икономиката все още щеше да следва негативна траектория, а безработицата да бъде над 11%. Помощта за спасяване на финансовите институции е много по-спорна, но пък никой не предлага нищо по-добро от масов фалит на големите банки.

Много от реформите на Обама са малки, често почти незабележими - почти никоя европейска медия не писа за отварянето на правителствените бази данни в началото на месеца. Това винаги е било стратегията на неговия екип - понякога малка стъпка в правилната посока има много по-големи последици, отколкото смела крачка, която се препъва в огромна съпротива. Например кой би си помисли преди години, че забраната на пушенето в самолетите един ден ще доведе до ограничение за димене по всички обществени места. Кас Сънстейн, съветник в екипа на президента, прокарва концепцията за либералния патернализъм - държавата не налага нищо, само насочва хората към по-правилния избор. Подобен беше планът за реформи в здравеопазването на Обама - в него се вмъкваше възможност за обществено осигуряване наравно с частното. Така всеки американец можеше да избира алтернатива, без да е задължен да се откаже от сегашната си форма на осигуряване. Този план обаче пропадна сред всеобщата съпротива не само на опозицията, но и на част от демократите

А сега накъде?

Макар че спадът на рейтинга на Обама под 50-те процента не се отличава много като тенденция от предшествениците му, това не е добра новина за демократите. В крайна сметка след всички усилия за намаляване на безработицата американците очевидно не са доволни от действията на Белия дом. След загубата на изборите за губернатори в няколко щата през тази година демократите не влизат в особено добра форма в кампанията за предстоящите избори за Конгреса през 2010 г. Ако изгубят мнозинството си в долната камара, на практика всички идеи за по-големи реформи на Обама ще срещнат почти непреодолима преграда. Това вече се е случвало веднъж - по времето на Бил Клинтън, когато консервативната вълна заля американската законодателна власт през 1994 г.

Всичко това обаче не е непременно лошо. Липсата на баланс в момента всъщност изостря опозицията срещу всяко действие на Обама. Ако Републиканската партия влезе във форма, тогава може да се очаква, че вместо да руши играта, ще се опита да реализира и някоя от своите цели и ще бъде готова на повече компромиси. Най-големите реформи в САЩ - например данъчните от края на 80-те, са били винаги дело и на двете партии и са се случвали в момент, когато нито републиканците, нито демократите са могли еднолично да наложат волята си.

През следващата година срещу Обама ще се обърнат и някои от собствените му политики. Под формата на стимули за икономиката Белият дом успя да отдели повече пари за образование и научни изследвания. Всичко това е много хубаво, но в един момент средствата ще свършат, а бюджетният дефицит трябва да се изплаща. В момента той стига над 10% от БВП на САЩ (вече над 1.5 трилиона долара, т.е. около 30 пъти повече от БВП на България). Поради нарастването на социалните разходи американските публични финанси не бяха в много добро състояние и преди кризата. Проблемът, който трябваше да се решава в следващите няколко десетилетия, сега трябва да бъде преодолян за няколко години. За да стигне дефицитът обратно до здравословните 3% годишно, САЩ трябва да намерят около 2 трлн. долара в следващите десет години. Според прогнозите на Бюрото по бюджета в Конгреса, ако дефицитът не падне под 5% след 2012 г., това може да подрони дългосрочната финансова стабилност на САЩ (т.е. да се случи доскоро немислимото - Америка да не може да обслужва дълговете си или да се принуди да ги обезцени). Неизбежно трилионите ще дойдат от повишаване на данъците и от орязване на разходите. На този фон не само консервативните американците ще нададат обичайния вой срещу нарастването на данъците, но и всички учители, социални работници или федерални служители, чиито доходи ще спаднат още по-рязко, след като преминат временните мерки.

Завой във външната политика

Макар че Нобеловата награда за мир предизвика повдигане на вежди дори сред феновете на Обама, в областта на външната политика той всъщност успя да постигне много. Безспорно е, че отношението на света към САЩ за няколко месеца се промени. Най-очебийният пример е Иран. Ако само преди година изглеждаше, че Вашингтон може да направи нещо на своя глава, сега САЩ не са по-агресивни от европейците и евентуални санкции срещу Техеран може да имат много по-широка международна подкрепа. Екипът на Обама като цяло взима правилните решения, макар да се отличава с изключителна непохватност. Например смисленият отказ от противоракетния щит в Източна Европа беше направен по начин, който успя да обиди Полша и Чехия, без да доведе до някакви кой знае какви обещания за съвместни действия от страна на Русия.

Първата година на Обама беше очевидно изградена на принципа на опита и грешката. Новата администрация беше обвинена в наивност заради опита си да подава ръка на страни като Иран, което беше по-скоро несправедливо. Вашингтон трябваше да опита нов подход, за да може след това да има моралното право да иска подкрепа за по-агресивни действия. Според Робърт Кейгън (авторът на "Американците са от Марс, европейците от Венера") в речта си пред Нобеловия комитет в Осло Обама е звучал много повече като американски президент, отколкото като гражданин на света. Президентът защити правото на война пред леко смаяните погледи на норвежките си домакини, а либералните медии в САЩ дори го обвиниха, че се е завърнал към доктрината на Буш.

Не че досега Вашингтон се е въздържал да действа безцеремонно, когато това се наложи. Обама например заповяда повече удари от безпилотни самолети в Пакистан, отколкото Буш. Смяната на отношението на Пекин в последния месец към евентуални санкции срещу Иран не се дължи на някаква сложна дипломатическа калкулация от страна на политбюрото на Китайската комунистическа партия. След посещение на двамата специални пратеници на президента - Денис Рос и Джефри Бейдър, в Пекин на китайското ръководство е бил казано в прав текст, че САЩ няма да се възпротивят на израелски удар срещу Иран, а скокът на цените на петрола може и да засегне американската икономика, но ще задуши китайската.

В следващата година най-вероятно ще видим един нов Обама, по-малко сантиментален, много по-решителен и с много по-американски подход във външната политика. Ако досега президентът изглеждаше готов да слуша, сега той изглежда готов да действа. И това няма да е непременно добре за Европа, която все още по-скоро иска да приказва, вместо да взима решения.

Обама се завърна и към въпроса за спазването на правата на човека и подкрепата за демокрацията. Това бяха теми, които подозрително изчезнаха от речника на американската външна политика в последната година. За пръв път от десетилетия американски президент отказа да приеме далай лама, а Хилъри Клинтън, чийто най-голям външнополитически капитал беше именно защитата на правата на жените, "пропусна" да повдигне въпроса в Пекин. Клинтън дори стигна дотам да обяви, че това не са въпроси, които могат да пречат на двустранното сътрудничество. На какво се дължи завоят е спорно - дали на недоволството на Обама от приема му в Китай, дали от глупавото перчене на Русия, дали на усещането, че именно тази реторика винаги е работила и само тя може да провокира смяна на поведението на Техеран например.

За радост на критиците му и за съжаление на привържениците му, първата година на Обама доказа, че той не може да върви по водата. Но си остава най-добрият плувец в политиката. Това обаче не е достатъчно, защото трябва да успее и да финишира успешно.