ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Профил
Ник Робинс е ръководител на отдела за анализиране на икономическите ефекти от климатичните промени и възможностите за финансиране в областта на зелените технологии към британската банка HSBC. Той е един от водещите анализатори в областта и е работил в Economist Intelligence Unit и Европейската комисия. Робинс е и един от основните създатели на предложението Global Green New Deal, което бе представено от ООН на срещата на Г-20 в Питсбърг тази година. "Капитал" разговаря с него на форум за инвестициите в чиста енергия в рамките на срещата в Копенхаген.Даде ли срещата в Копенхаген на бизнеса онова, което очакваше?
Бизнесът и инвеститорите искат да правят информирани решения. Очевидно е, че това което ще излезе оттук, няма да е достатъчно, за да свали вредните емисии с колкото е необходимо. То обаче може да консолидира позитивната инерция, която се създаде в развитите и в основните развиващи се страни. Това е тласък, който идва отдолу нагоре. Ако Копенхаген предаде този тласък напред и ако в следващите 5 години изградим доверие, че нискоемисионната икономика е пътят към достатъчно работни места, доходи и износ, какъвто аз смятам, че е, тогава ние можем значително да разширим очакваните цели. Ние и сега имаме достатъчно. В ЕС има стратегия и промяната ще се случи, така или иначе. Но повечето цели са поставени за 2020 г. Аз мисля, че ако направим достатъчно сега, ще има корекции в средата на периода, защото ще ги постигнем много по-рано от очакваното, на по-ниска цена и с повече положителни ефекти. Тук правителствата още се борят да намерят онази рамка, която да ни поведе напред. Няма достатъчно на масата, но то може да ни отведе до онзи момент в бъдещето. Не можем да чакаме повече. Имаме предостатъчно за вършене.
Не сте оптимист за постигането на обвързващо глобално климатично споразумение догодина в Мексико?
Мисля, че ще е много трудно. Последните десет дни тук показаха, че преговорният процес не е много ефективен и не разрешава реалните проблеми. Не ставаше въпрос за същността, а за процедурите. Изводът е, че трябва да помислим много сериозно по какъв начин да взимаме решения в тази твърде сложна сфера. Защото, ако си губим времето така, никога няма да стигнем до трудните въпроси, като например как да мобилизираме финансов ресурс.
Виждате ли много финансови потоци сега в зеления сектор и очаквате ли те да се увеличават още след Копенхаген?
Пари всъщност има достатъчно. Но няма достатъчно ясна и твърда институционална рамка, която да позволи инвестирането на тези пари. Много инвеститори ще се въздържат засега, особено предвид финансовата криза, когато и без това хората са притеснени сериозно от риска.
Ако не е Копенхаген, коя ще е повратната точка, след която може да се очаква бърз ръст на инвестициите?
Копенхаген е важен на глобално ниво, но на по-ниско ниво вече имахме такива точки. В Европа това е стратегията 20-20-20 (20% намаляване на емисиите, 20% повече енергийна ефективност и 20% възобновяема енергия до 2020 г.). В Китай вятърната енергия расте със 100% годишно, тя вече е преминала повратната точка. САЩ трябва да преодолеят тази точка догодина. Ако федералният закон за въглеродните емисии влезе в сила, това ще бъде знак към останалия свят да направи повече. Хората ще гледат към срещата в Мексико, но според мен основният фокус ще бъде Вашингтон.
Може ли Европа да е лидер в зелените технологии?
Тя беше такъв. Германия е най-големият износител на зелени технологии. Но едно от нещата, които глобализацията ни казва, е, че ниските разходи за производство в Азия, особено в Китай, са голямо предизвикателство за конкурентоспособността на Европа. Тя трябва да направи повече. Трябва да реши къде точно се вижда по веригата на добавената стойност. Дори в Източна Европа няма да може да се произвежда, защото разходите няма да ни позволят. Трябва да се инвестира много повече във финансови, информационни и зелени услуги, които завинаги ще останат в Европа, макар производството им да излезе навън.
1 коментар
Може и не може са братя!
Никои няма интерес слаборазвитите държави да се оправят,в това 4исло е и нашата Татковина.Та нали ние сме изворът на евтина работна ръка:(
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.