Преди горещата зима

Поскъпването на основни стоки като горивото за отопление и хранителните продукти заради вдигането на акцизите и ДДС ще удари най-вече бедните. Хиляди пенсионери, особено онези, които живеят в по-големите градове и които вече са с орязани пенсии, ще трябва да оцеляват с приходи под екзистенциалния минимум. В едно силно емоционално общество, което все още цени високо идеите за социално равенство, тази политическа цена е прекалено висока. Приватизацията на държавни активи като железниците и електрическите компании също оставят горчив привкус. Накратко, Папандреу има всички основания да очаква, че силното недоволство във и извън неговата партия ще се разраства.

Правителствен лифтинг

Вглеждането отблизо в сегашните промени в кабинета показва, че Папандреу е преместил важни министри на нови постове, където тепърва се очакват големи предизвикателства. Андреас Левордос например смени министерството на труда, където проведе реформи в социалното осигуряване с това на здравеопазването, в което мащабните реформи и приватизацията предстоят. Михалис Хрисохоидис остави ръководния си пост в Министерството за защита на гражданите, където се занимаваше с уличните протести срещу антикризисните мерки през драматичната минала зима и застава начело на Министерството на регионалното развитие. Там се очаква да изиграе важна роля в укротяването на предстоящите приливни вълни на икономическата рецесия. Заедно с вътрешния министър Янис Рагусис и финансовия министър Георгиос Папаконстантину (които остават на постовете си) четиримата оформят ядрото на правителството, с чиято помощ премиерът ще води битката с кризата през следващите месеци.

Сред другите смени в екипа са Димитрис Друцас, който става министър на външните работи, Костас Скандалидис – министър на земеделското развитие и храните, Янис Диамантидис – министър по морските въпроси и риболова, Лука Кацели – министър на труда. Множество рокади има и на ниво зам.-министри.

Тези сруктурни и персонални промени обаче са огромен риск сами по себе си. Те оформят един голям кабинет от общо 48 министри и зам.-министри (досега те бяха 37) и същевременно включват голяма въртележка и преразпределяне на постовете. В период, когато е жизненоважно да се вземат бързи и акуратни решения, ще отнеме време, преди новото правителство да си изясни кой какво прави. В тази връзка колумнистът Статис Статопулос написа в гръцкия в. "Елефтеротипия": "Бяха хубави рокади, сега започва битката. През следващите два месеца, докато истинската криза се развихря, кабинетът ще е фокусиран върху избистряне на функциите си и дори върху вътрешни борби за преразпределяне на властта между министрите. Тогава кой ще управлява? Тройката ли...?" (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд).

В сянката на рецесията

И все пак най-голямата заплаха за правителството на Папандреу е рецесията, която се задълбочи още повече от бързото въвеждане на суровите антикризисни мерки. От началото на годината гръцката икономика се свива с удивителни темпове (5.6% през второто тримесечие) и е много вероятно тази тенденция да се запази и през 2011 г. Същевременно един от всеки трима младежи в Гърция не може дори да влезе на трудовия пазар. Безработицата в групата 15-29 години е 30.8%, докато в останалите европейски държави е средно 19.8%. Инфлацията пък се е покачила до 5.5% – най-високото ниво, откакто страната влезе в еврозоната.

Сривът на потреблението в едно традиционно консуматорско общество унищожава малкия и средния бизнес и отблъсква дори инвеститорите, свикнали с риска. Строителството например е отчело загуби над 22 на сто през изминалите няколко месеца. Продажбите на автомобили са намалели между януари и август с около 30%. Но най-голямо притеснение си остава покачващата се безработица. Институтът по труда към Генералната конфедерация на гръцките работници предупреди за повишаване на безработицата до над 20% през следващата година.

Предсказанията за дълбочината на рецесията през последните няколко месеца са толкова фрапиращи, че карат дори най-яростните противници на сегашната икономическа политика да замлъкнат. Главният редактор на гръцкия икономически в. "Епендитис" Янис Кимпуропулос обаче, който е и специалист по политиката на труда, смята, че тя ще коства на правителството ценни съюзници: "Очевидно е, че досегашната подкрепа за политиката на кабинета и на Тройката е на път да се изчерпи. С различна интензивност представители на малките, средните и дори големите икономически интереси започнаха да критикуват различни аспекти на реформите. Те искат тяхната преориентация или тоталното им отхвърляне."

Папандреу не спира да обяснява нуждата от радикалните реформи на обществото. Тези дни обаче отново се заговори за възраждане на яростните улични демонстрации. По всичко личи, че гръцката трагедия не е в заключителната си фаза и страната я очаква една неприятно гореща зима.